Една сутрин на Надя и Стефан А. в „100% будни“
Шест сутринта. Градът спи. В спокойствието на нощта, която си отива, отеква тревога. Надя Иванова, новата водеща на утринното токшоу по Българска национална телевизия „ 100% будни “, отваря очи и става като боец. Помним я от светското предаване „ Елит “, което водеше още като студентка във втори курс в НАТФИЗ, и от телевизионни сериали и театрални постановки на сцената на Народния спектакъл. Екранът и сцената я обичат поради красивото ѝ лице, фигурата на модел, изпъната като струна, хубавия глас и безспорното ѝ притежаване във всеки миг. Надя е ученичка на Стефан Данаилов, с който е и първото ѝ партньорство на сцена, щерка на виолистка и хореограф, учила е художествено слово, изобразяване и съвременен балет като дребна, упражнявала волейбол, тенис на маса и баскетбол, по малко. А в този момент е и майка на двегодишния Георги.Докато Надя подготвя закуска на сина си и провежда протичащото се за фамилията денем, в 7.20 ч. в друга част на града се включва първата тревога на Стефан А. Щерев. Още един Стефан, с който Надя си партнира. Двата му „ Икар “-а за актуален танц и пърформанс са сложени върху един долап измежду снимка на плаващите мостове на Кристо и картини на Кольо Карамфилов и Валентин Ковачев. Стефан има усет и чувство за цената на изкуството. Предпочита да го назовават актьор вместо артист, въпреки че е и двете със сериозната си биография на сцена и на екран. Погледът му е метафизичен, антропологичен, физически, пробен. Той надгражда образованията си, свързани със театралните изкуства, в Пловдив, Амстердам и Нови Сад и е измежду създателите на Театър Студио 4ХС, фестивала „ Антистатик “ и Нощта на театрите.В 8.10 ч. звучи втората тревога на Стефан. На телефона му се изписва: „ Тръгни към малкия екран “. Третата тревога „ Отивай към студиото “ в 9.10 ч.В 9.20 ч. всеки ден от седмицата стартира утринното токшоу на Българска национална телевизия „ 100% будни “. В един подобен ден през април EVA надникна зад кулисите, с цел да ви опише за двамата 100 % харизматични водещи. 
Надя Иванова -100% сбъднати фантазии
Надя, по какъв начин наподобява обичаното ти пробуждане? Вкъщи, с усмихнатото личице на сина ми Георги. И това ми е най-милото и най-приятното. Любимо ми е да мога да се събуж-дам, с цел да се завъртя на другата страна и да продължа да дремя. Колко кафета наброява денят ти? Доскоро не допивах и едно. В последните месеци, откогато работя интензивно, досипвам в същата огромна чаша с изпитото у дома и второ и излизам. Кои са обичаните ти Ти Ви излъчвания в този момент и в детството? Преди да родя, бях телеман. Телевизорът ми работеше по през целия ден. Харесвах куизните игри от вида на „ Стани богат “. Вероятно интереса ми към тях възпита „ Минута е доста “. От детството ми във Видин имам мемоари за сръбските анимационни филми. Наричахме ги „ църтани “ и не ни беше разрешено да ги гледаме непрестанно. Сега големият ни тв приемник у дома е изключен, до момента в който Георги не си легне. Бих желала да задържа момента, в който ще се срещне с всички електронни устройства. Четох, че приучаването към тях забавя развиването на говора у децата и от време на време води до затрудняване на способността им да се концентрират. С интензивната промяна на картините дребните им мозъчета поемат голям размер информация, без да възпроизвеждат, не упражняват противоположната връзка – речта, а това пречи и потиска естественото им развиване. Имаш ли обичано лице от екрана? Радина Червенова е една от дамите и водещите, които доста, доста одобрявам. За кого мислиш, когато мислиш за някого? В последно време за детето. Какво е значимо за теб в партньорството в живота и в партньорството на екран? Отговорът ми и за двете е доверието, емпатията и чувството, че можеш да разчиташ. Отскоро си в „ 100% будни “. Имало ли е моменти, в които Стефан ти е помагал? О, напълно. Познаваме се публично от воденето на една новогодишна стратегия на Българска национална телевизия. И продължаваме да се срещаме и опознаваме. От самото начало той ме пое и ме води като малко дете, доста подкрепящ, разбиращ, извънредно търпелив. Помага ми всекидневно, ежеминутно пред камерите. „ Вадил “ ме е, когато стартирам да споделям нещо несъвсем правилно. Въвежда ме в организацията в екипа, в йерархията, в протичащото се в малкия екран. Изцяло разгадавам на него. И ми е доста прелестно, че се завръщам още веднъж на екран и че ми се сбъдна фантазията да имам сътрудник. А в лицето на Стефан, най-малко на този стадий, имам прелестен сътрудник. Кога за финален път си имала театрална тресчица? Май съвсем всяка заран в друга степен. И се веселя, че е по този начин, тъй като появяването пред хора, занимаването им с това, което сме създали и подготвили, е отговорност и е естествено да се вълнуваш какво ще се случи. Би било безконтролно да нямам пеперуди в стомаха преди която и да било изява. Как наподобяват уикендите ти и по какъв начин би желала да наподобяват? Изглеждат като несполучлив опит за наваксване на несвършеното през седмицата. Много обичам да пътувам и доста пътувах до неотдавна. Била съм на съвсем всички континенти. Липсва ми и бих желала скоро да можем да го вършим цялото семейство, даже през уикенда.
Най-неловкият ти миг? Често имам такива. Не помня имена и физиономии. Хората ми се сърдят. Трябва да изяснявам, че имам проблем с паметта. Случ-
вало ми се е да си потегли от бензиностанция, без да си платя. И по-късно ме издирваха с полицията. (Усмихва се.) Най-големият ти боязън в живота и на екран? В живота е обвързван със здравето и благополучието на околните ми. На екран множеството неща, като да кажа нещо безогледно, са ми се случвали и ми се случват. Май нямам боязън, обвързван с екрана. Какво е за теб триумфът? За едни са финансите, за други – фамилията и околните им, за трети – професионалната реализация. За мен съумял е този, който е намерил мира и салдото за себе си. И се усеща добре в кожата си. Излизала ли си на среща с обожател? Май да, само че не призна незабавно, че е подобен. От друга страна, в нашите среди всички се знаем и в една или друга степен сме си фенове. Как те промени майчинството? Успокои ме. Направи ме по-търпелива, уповавам се по-мъдра. И продължава да ме трансформира. Не знам имаш ли дечица. За мен това е дългогодишна сбъдната фантазия. Пожелавам на всеки да се сбъдне огромната му фантазия, даже да не е обвързвана с дете. Няма такова чувство, такова благополучие, подобен мир. Като ти се случи нещо толкоз огромно, си даваш сметка какъв брой маловажни са другите неща. Да, това дава център. Абсолютно. И смисъл на живота. На Facebook страницата ти има доста изявления, свързани с щедрост за деца. В един интервал се опитахме да създадем благотворителна организация, обвързвана с медицината. Не сме я задвижили и може би не е моментът да приказвам за нея. Когато става дума за щедрост, изключително за деца, виждам да се включа, да направя каквото мога, само че да не се обявява. Освен в случай че няма потребност популяризирането на дадена фондация или идея за да се наберат повече средства. Имаш ли съвет от Стефан Данаилов, който остава изключително скъп за теб? Много са. С риск да повторя други негови студенти, той ни изграждаше освен като актьори, само че и като хора. Може да си представиш какво значение е имала такава среща за младо момиче като мен, изживяващо културния потрес на идването от дребния град в столицата, което в никакъв случай не си е представяло, че ще го одобряват в НАТФИЗ, освен това първа, и се среща не просто със своите учители – бъдещи величини, ами и с огромния Стефан Данаилов. Не знаех къде се намирам първоначално. Тогава ми се случи и „ Елит “. Стефан Данаилов доста ни помагаше да стоим крепко стъпили на земята, да не се самозабравяме, да не си мислим, че сме постигнали кой знае какво, да си даваме сметка, че към момента не сме почнали. Важно беше и това, че доста рано започнахме да се движим не просто в НАТФИЗ, а и в коридорите на Народния спектакъл. Не стъпили още на сцена, се завъртяхме измежду огромните. Стефан Данаилов ни научи да работим и да заслужим всичко, което ни се случва. Как наподобява животът ти отвън малкия екран? Хаос, който се пробвам да подредя – борба, в която съм постоянно изгубила, тъй като организацията ми е едва място. Търча като безумна и съм постоянно закъсняла. Изглеждаш подредена, проведена, прецизна и перфекционист. Може би конфликтът е сред хаоса в главата ми и голямата потребност да подредя на открито. Непрекъснато съм отвън личния си график. И съм фрик надзор. Опитвам се да работя върху това, с друг триумф. По няколко пъти звъня, откакто съм излязла от у дома, с цел да ревизира дали всичко се е случило, както съм го подредила. Май към този момент никой не ми обръща внимание. Доскоро настоявах всичко да е под конец, само че детето обърна цялата класификация. Значи е победил дребният Георги. Като всяко малко дете победи. Мисля, че той ще ме откаже от реда.Едва ли.
Надя Иванова -100% сбъднати фантазии
Надя, по какъв начин наподобява обичаното ти пробуждане? Вкъщи, с усмихнатото личице на сина ми Георги. И това ми е най-милото и най-приятното. Любимо ми е да мога да се събуж-дам, с цел да се завъртя на другата страна и да продължа да дремя. Колко кафета наброява денят ти? Доскоро не допивах и едно. В последните месеци, откогато работя интензивно, досипвам в същата огромна чаша с изпитото у дома и второ и излизам. Кои са обичаните ти Ти Ви излъчвания в този момент и в детството? Преди да родя, бях телеман. Телевизорът ми работеше по през целия ден. Харесвах куизните игри от вида на „ Стани богат “. Вероятно интереса ми към тях възпита „ Минута е доста “. От детството ми във Видин имам мемоари за сръбските анимационни филми. Наричахме ги „ църтани “ и не ни беше разрешено да ги гледаме непрестанно. Сега големият ни тв приемник у дома е изключен, до момента в който Георги не си легне. Бих желала да задържа момента, в който ще се срещне с всички електронни устройства. Четох, че приучаването към тях забавя развиването на говора у децата и от време на време води до затрудняване на способността им да се концентрират. С интензивната промяна на картините дребните им мозъчета поемат голям размер информация, без да възпроизвеждат, не упражняват противоположната връзка – речта, а това пречи и потиска естественото им развиване. Имаш ли обичано лице от екрана? Радина Червенова е една от дамите и водещите, които доста, доста одобрявам. За кого мислиш, когато мислиш за някого? В последно време за детето. Какво е значимо за теб в партньорството в живота и в партньорството на екран? Отговорът ми и за двете е доверието, емпатията и чувството, че можеш да разчиташ. Отскоро си в „ 100% будни “. Имало ли е моменти, в които Стефан ти е помагал? О, напълно. Познаваме се публично от воденето на една новогодишна стратегия на Българска национална телевизия. И продължаваме да се срещаме и опознаваме. От самото начало той ме пое и ме води като малко дете, доста подкрепящ, разбиращ, извънредно търпелив. Помага ми всекидневно, ежеминутно пред камерите. „ Вадил “ ме е, когато стартирам да споделям нещо несъвсем правилно. Въвежда ме в организацията в екипа, в йерархията, в протичащото се в малкия екран. Изцяло разгадавам на него. И ми е доста прелестно, че се завръщам още веднъж на екран и че ми се сбъдна фантазията да имам сътрудник. А в лицето на Стефан, най-малко на този стадий, имам прелестен сътрудник. Кога за финален път си имала театрална тресчица? Май съвсем всяка заран в друга степен. И се веселя, че е по този начин, тъй като появяването пред хора, занимаването им с това, което сме създали и подготвили, е отговорност и е естествено да се вълнуваш какво ще се случи. Би било безконтролно да нямам пеперуди в стомаха преди която и да било изява. Как наподобяват уикендите ти и по какъв начин би желала да наподобяват? Изглеждат като несполучлив опит за наваксване на несвършеното през седмицата. Много обичам да пътувам и доста пътувах до неотдавна. Била съм на съвсем всички континенти. Липсва ми и бих желала скоро да можем да го вършим цялото семейство, даже през уикенда.
Най-неловкият ти миг? Често имам такива. Не помня имена и физиономии. Хората ми се сърдят. Трябва да изяснявам, че имам проблем с паметта. Случ- вало ми се е да си потегли от бензиностанция, без да си платя. И по-късно ме издирваха с полицията. (Усмихва се.) Най-големият ти боязън в живота и на екран? В живота е обвързван със здравето и благополучието на околните ми. На екран множеството неща, като да кажа нещо безогледно, са ми се случвали и ми се случват. Май нямам боязън, обвързван с екрана. Какво е за теб триумфът? За едни са финансите, за други – фамилията и околните им, за трети – професионалната реализация. За мен съумял е този, който е намерил мира и салдото за себе си. И се усеща добре в кожата си. Излизала ли си на среща с обожател? Май да, само че не призна незабавно, че е подобен. От друга страна, в нашите среди всички се знаем и в една или друга степен сме си фенове. Как те промени майчинството? Успокои ме. Направи ме по-търпелива, уповавам се по-мъдра. И продължава да ме трансформира. Не знам имаш ли дечица. За мен това е дългогодишна сбъдната фантазия. Пожелавам на всеки да се сбъдне огромната му фантазия, даже да не е обвързвана с дете. Няма такова чувство, такова благополучие, подобен мир. Като ти се случи нещо толкоз огромно, си даваш сметка какъв брой маловажни са другите неща. Да, това дава център. Абсолютно. И смисъл на живота. На Facebook страницата ти има доста изявления, свързани с щедрост за деца. В един интервал се опитахме да създадем благотворителна организация, обвързвана с медицината. Не сме я задвижили и може би не е моментът да приказвам за нея. Когато става дума за щедрост, изключително за деца, виждам да се включа, да направя каквото мога, само че да не се обявява. Освен в случай че няма потребност популяризирането на дадена фондация или идея за да се наберат повече средства. Имаш ли съвет от Стефан Данаилов, който остава изключително скъп за теб? Много са. С риск да повторя други негови студенти, той ни изграждаше освен като актьори, само че и като хора. Може да си представиш какво значение е имала такава среща за младо момиче като мен, изживяващо културния потрес на идването от дребния град в столицата, което в никакъв случай не си е представяло, че ще го одобряват в НАТФИЗ, освен това първа, и се среща не просто със своите учители – бъдещи величини, ами и с огромния Стефан Данаилов. Не знаех къде се намирам първоначално. Тогава ми се случи и „ Елит “. Стефан Данаилов доста ни помагаше да стоим крепко стъпили на земята, да не се самозабравяме, да не си мислим, че сме постигнали кой знае какво, да си даваме сметка, че към момента не сме почнали. Важно беше и това, че доста рано започнахме да се движим не просто в НАТФИЗ, а и в коридорите на Народния спектакъл. Не стъпили още на сцена, се завъртяхме измежду огромните. Стефан Данаилов ни научи да работим и да заслужим всичко, което ни се случва. Как наподобява животът ти отвън малкия екран? Хаос, който се пробвам да подредя – борба, в която съм постоянно изгубила, тъй като организацията ми е едва място. Търча като безумна и съм постоянно закъсняла. Изглеждаш подредена, проведена, прецизна и перфекционист. Може би конфликтът е сред хаоса в главата ми и голямата потребност да подредя на открито. Непрекъснато съм отвън личния си график. И съм фрик надзор. Опитвам се да работя върху това, с друг триумф. По няколко пъти звъня, откакто съм излязла от у дома, с цел да ревизира дали всичко се е случило, както съм го подредила. Май към този момент никой не ми обръща внимание. Доскоро настоявах всичко да е под конец, само че детето обърна цялата класификация. Значи е победил дребният Георги. Като всяко малко дете победи. Мисля, че той ще ме откаже от реда.Едва ли.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ