Секнаха парите от българските емигранти
Шест пъти по-малко пари са изпратили българските емигранти в Родината, спрямо 5 години обратно. За 2021 година сънародниците ни зад граница са превели 165,5 млн. евро, като това е спад с 55% по отношение на миналата 2020 година, когато сумата бе със 197,3 млн. евро повече, или общо са изпратени към България 358,9 млн. евро. Това демонстрират данните на Българската национална банка.
Преди 5 години емигрантските прехвърляния са били към 1 милиарда евро. Това демонстрира, че Коронавирус пандемията внезапно е пресушила притока на пари към България.
През предходната година българските емигранти са пращали приблизително по 13.4 млн. евро на месец, което е внезапен спад по отношение на миналата година, когато месечно по тази линия в България са постъпвали по близо 30 млн. евро. В годините преди пандемията, появила се при започване на 2020 година, месечните прехвърляния към Родината от сънародниците зад граница са били в пъти по-високи и от време на време са прекосявали границата от 100 млн. евро на месец.
През февруари 2020 година, месец преди пандемията да скове стопанската система, българите в чужбина са изпращали в България 103 млн. евро. Сумата внезапно се е свила през идващия месец март до 39.6 млн. евро, като от този миг насам е прехвърляла границата от 16 млн. евро месечно единствено два пъти. Общата сума на емигрантските прехвърляния към България през 2021 година е три пъти по-ниска от оценката на Световната банка, която в края на предходната година уточни, че българите в чужбина ще изпратят към България 600 млн. $ или към 530 млн. евро за обсъждания интервал.
Причина за спада в прехвърлянията
Причината в фрапантния спад на потоците е в това, че в края на март 2020 година пандемията принуди съвсем всички страни по света да вкарат строги ограничавания, с цел да се понижи разпространяването на COVID-19. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Проблемът се задълбочи и предвид на последващите талази, които доведоха до редица ограничавания и затваряния в обособените страни. Това в последна сметка се отрази и на сезонните работни места, изключително в туризма, и на процедура намалялата потребност от работна ръка от по-бедни страни, каквато е и България.
България зависи от емигрантските пари
България зависи от емигрантските прехвърляния. Данните на Световната банка за 2018 година демонстрират, че даже Румъния и прибалтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари. В България този дял е 3,8% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който румънците изпращат в родината си 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено цената на емигрантските прехвърляния от латвийците се доближава до тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
За страна като България крайното ползване е главен мотор на напредък, а парите от емигрантите се вливат точно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на настоящи разноски, опазване на здравето, обучение и погасяване на заеми. В последните години доста дребни и фамилни бизнеси стартират своето начало точно с помощ от родственик зад граница. Хиляди фамилии разчитат на помощта от родственици в чужбина, с цел да заплащат сметките си.
По данни на Евростат през 2020 година прехвърлянията от страни в Европейски Съюз към страни – членки на общността, възлизат на към 12 милиарда евро, само че това е с към 6% по-малко, в сравнение с през 2019 година Около 53% от общите потоци на персонални парични преводи през 2020 година, както и през предходните години, се правят в границите на страните – членки на Европейски Съюз, това значи, че жителите на общността превеждат най-вече между тях.
По данни на Българска народна банка в България през 2020 година най-вече преводи са пристигнали от Германия – 73,7 млн. евро, на второ място е Съединени американски щати с прехвърляния в размер на 67,2 млн. евро, на трето място е Испания с 38,1 млн. евро, а на четвърто е Англия с 34,7 млн. евро.
Този статистика за паричните потоци от емигрантите не е напълно точна, защото парите, идващи от българите, работещи в чужбина, в действителност са много повече, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой и Българска народна банка регистрира единствено преводите над 2500 евро.
Преди 5 години емигрантските прехвърляния са били към 1 милиарда евро. Това демонстрира, че Коронавирус пандемията внезапно е пресушила притока на пари към България.
През предходната година българските емигранти са пращали приблизително по 13.4 млн. евро на месец, което е внезапен спад по отношение на миналата година, когато месечно по тази линия в България са постъпвали по близо 30 млн. евро. В годините преди пандемията, появила се при започване на 2020 година, месечните прехвърляния към Родината от сънародниците зад граница са били в пъти по-високи и от време на време са прекосявали границата от 100 млн. евро на месец.
През февруари 2020 година, месец преди пандемията да скове стопанската система, българите в чужбина са изпращали в България 103 млн. евро. Сумата внезапно се е свила през идващия месец март до 39.6 млн. евро, като от този миг насам е прехвърляла границата от 16 млн. евро месечно единствено два пъти. Общата сума на емигрантските прехвърляния към България през 2021 година е три пъти по-ниска от оценката на Световната банка, която в края на предходната година уточни, че българите в чужбина ще изпратят към България 600 млн. $ или към 530 млн. евро за обсъждания интервал.
Причина за спада в прехвърлянията
Причината в фрапантния спад на потоците е в това, че в края на март 2020 година пандемията принуди съвсем всички страни по света да вкарат строги ограничавания, с цел да се понижи разпространяването на COVID-19. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Проблемът се задълбочи и предвид на последващите талази, които доведоха до редица ограничавания и затваряния в обособените страни. Това в последна сметка се отрази и на сезонните работни места, изключително в туризма, и на процедура намалялата потребност от работна ръка от по-бедни страни, каквато е и България.
България зависи от емигрантските пари
България зависи от емигрантските прехвърляния. Данните на Световната банка за 2018 година демонстрират, че даже Румъния и прибалтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари. В България този дял е 3,8% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който румънците изпращат в родината си 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено цената на емигрантските прехвърляния от латвийците се доближава до тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
За страна като България крайното ползване е главен мотор на напредък, а парите от емигрантите се вливат точно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на настоящи разноски, опазване на здравето, обучение и погасяване на заеми. В последните години доста дребни и фамилни бизнеси стартират своето начало точно с помощ от родственик зад граница. Хиляди фамилии разчитат на помощта от родственици в чужбина, с цел да заплащат сметките си.
По данни на Евростат през 2020 година прехвърлянията от страни в Европейски Съюз към страни – членки на общността, възлизат на към 12 милиарда евро, само че това е с към 6% по-малко, в сравнение с през 2019 година Около 53% от общите потоци на персонални парични преводи през 2020 година, както и през предходните години, се правят в границите на страните – членки на Европейски Съюз, това значи, че жителите на общността превеждат най-вече между тях.
По данни на Българска народна банка в България през 2020 година най-вече преводи са пристигнали от Германия – 73,7 млн. евро, на второ място е Съединени американски щати с прехвърляния в размер на 67,2 млн. евро, на трето място е Испания с 38,1 млн. евро, а на четвърто е Англия с 34,7 млн. евро.
Този статистика за паричните потоци от емигрантите не е напълно точна, защото парите, идващи от българите, работещи в чужбина, в действителност са много повече, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой и Българска народна банка регистрира единствено преводите над 2500 евро.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ