Пророкът Зинедин първи видя какво ще се случи в Мадрид
Шест месеца. Точно толкоз време има пред себе си Реал Мадрид, с цел да реконструира един състав, който реализира нещо немислимо в актуалния футбол – три следващи и общо четири за пет години Европейски купи, само че който на 5 март 2019 година мина в историята. История славна, несъмнено, само че въпреки всичко история. Една такава загуба, една такава седмица и един подобен „ л.йнян сезон”, както го дефинира Даниел Карвахал пред репортерите, би трябвало да послужат за надълбоко преосмисляне. Публиката осъзна ситуацията и си потегли от стадиона предала се и в очакване на по-добри времена. А те сигурно ще дойдат… просто тъй като по-лоши от актуалните няма по какъв начин да са.
Шамарът, нанесен от Аякс, ще бъде помнен дълго. Но не заради мъчителното 1:4, а поради знаковото значение на сбогуването с един прочут тим, чиито футболисти изглеждаха неузнаваемо несигурни посред амстердамския карнавал на „ Бернабеу” при противник, който даже не е отпред в Еередивиси. Играчи като Рафаел Варан, Каземиро и Тони Кроос не бяха и покрай оня си предходен тип на евродоминатори.
Случилото се на този 5 март и в кошмарните шест дни преди този момент би трябвало да послужи на Реал Мадрид да откри правилния път измежду мъглата, само че без да обръща тил на всичко, тъй като в сегашния състав към момента има футболисти, способни да кажат още доста на терена. Първата работа е да се откри точният треньор, който да даде живот и еднаквост на издъхналия с напускането на Зинедин Зидан и Кристиано Роналдо тим.
Французинът предусети какво следва и сподели на президента Флорентино Перес, че не е квалифициран да обърне траекторията на този транспортен съд, чийто екипаж бе почнал да демонстрира признаци на изтощеност и захабяване. Зизу съобщи на сбогуване с Чамартин, и то единствено 10 дни след третата поредна Европейска купа, че нищо не му е дало по-голямо задоволство от работата от шампионската купа в Примера. Така подчертава върху всекидневните старания, постоянството и футболното многообразие, нужно на даден отбор, с цел да победи в най-хубавото състезание в света.
Думите на Зидан звучат още по-гръмогласно този сезон, когато Мадрид отново рано-рано е отвън борбата за купата. Поражението от Барса го сложи на цели 12 точки от водача и нищо чудно най-малкото да се повтори кошмарната разлика от 18 предишния сезон, когато единствено евротриумфът – единствена полезност за клуба съгласно някои браншове в клуба, само че несподеляна от Зизу – потуши гнева на мадридистите.
Макар че Флорентино Перес се пъчи, и с право, с петте Европейски купи за 16 години на президентския пост, огромните пожари за „ лос меренгес” потеглят от шампионата. Там бяха подбудени уволненията на Гарсиа Ремон, Вандерлей Лушембурго, Рафаел Бенитес и Юлен Лопетеги, както и късите престои на Камачо и Лопес Каро, а евентуално и сегашният на Сантиаго Солари.
В последните 10 сезона Барса стана първенец цели 7 пъти с 6 добавени Купи на краля, където скоро ще играе 6-и следващ край, а и в ШЛ нещата не са чак толкоз плачевни макар последните провали – 3 Европейски купи за това десетилетие против 4 на Мадрид. В единствения конфликт сред двата колоса там се наложи точно Барса през 2011 година, след което завоюва и финала в шампионата.
Перес в действителност нямаше да стане президент на клуба, в случай че в действителност се държеше единствено на континенталните триумфи, защото предшественикът му Лоренсо Санс добави две Европейски купи за едвам четирите си години отпред. Флорентино има приблизително толкоз трофеи на година в Ла Лига – една на четири (общо 4 за 16), колкото и Санс (1/4). Той е прочут както с галактическите си планове, по този начин и с внезапните смени на посоката. Още се помни странното му прескачане от артистите към бачкаторите като Гравесен, Пабло Гарсиа и Диого с треньор Лопес Каро. Втората галактическа епоха (с Кристиано Роналдо, Карим Бензема, Месут Йозил, Анхел Ди Мария, Шаби Алонсо, Хамес Родригес, Модрич, Бейл, Кроос) пък завърши с махането на Моуриньо и Анчелоти и се мина към пазаруване на евентуални суперзвезди, само че още доста сурови футболисти.
Резултатът е отчайващ… и елементарно предвидим, както сподели пророкът Зидан. След като преди две лета вкупом си отпътуваха Пепе, Хамес, Мората и Данило, а през предишното ги последва Кристиано Роналдо, в този момент по натурален път угасва пламъкът на ветераните Серхио Рамос, Марсело, Модрич и Бензема. А Мадрид изгуби пет години за намиране на наследниците, като Перес самичък пропусна опцията да вземе Килиан Мбапе единствено тъй като реши да задържи любимеца си Бейл. Нищо не подсказва, че тези по този начин търсени наследници на остарялата армия ще са доведените Одриосола, Тео Ернандез, Мариано, Браим Диас, Вайехо и Маркос Йоренте. Има и различен фактор за безпокойствие: предстоящите нови водачи Иско и Марко Асенсио също не са безапелационни в тази си роля в сегашния саморазрушителен климат. Има премного аргументи да се приказва за дезориентация и неуспех у управлението на клуба.
Напускането на решилия рано и невъзмутимо всичко това Зидан отвори голяма рана в клуба, защото го остави без лидер, кадърен да управлява този рисков със залагането на пазаруването на млади гении план в упованието на заветното „ да” от Неймар. При яснотата за напускането и на CR7 още през февруари, както се обясни след това, управлението не съумя да реагира съответно в никой миг – нито на трансферния, нито на треньорския фронт (неуспех първо с Лопетеги, а след това и със Солари).
Следствието на всичко това пристигна във тип на мъчителното прощаване с всичко, което го имаше до момента на „ Сантиаго Бернабеу”. Първо Барселона, а след това и Аякс отвориха люта рана на „ белите”. Да нямаш никаква огромна цел за остатъка от сезона още на 5 март след хеттрик от крушения единствено в границите на шест дни е нещо, което не трябва да се случва на подобен клуб… или най-малко на клуб, който е спечелил четири от последните издания на Шампионската лига.
Сълзите на Лукас Васкес и Винисиус Жуниор, откакто схванаха, че би трябвало да изоставят своите съотборници в най-лошия миг, и безкрайният натиск на Лука Модрич, Карвахал и Регилон не можаха да компенсират въпиющата липса на жадност и упоритост, обезличила някои преяли с триумфи техни съотборници.
Това е то: 5 март е мигът на истината, денят, след който би трябвало нещата надълбоко да се премислят и да се вземат наболелите решения.
По материали от испанската преса
Шамарът, нанесен от Аякс, ще бъде помнен дълго. Но не заради мъчителното 1:4, а поради знаковото значение на сбогуването с един прочут тим, чиито футболисти изглеждаха неузнаваемо несигурни посред амстердамския карнавал на „ Бернабеу” при противник, който даже не е отпред в Еередивиси. Играчи като Рафаел Варан, Каземиро и Тони Кроос не бяха и покрай оня си предходен тип на евродоминатори.
Случилото се на този 5 март и в кошмарните шест дни преди този момент би трябвало да послужи на Реал Мадрид да откри правилния път измежду мъглата, само че без да обръща тил на всичко, тъй като в сегашния състав към момента има футболисти, способни да кажат още доста на терена. Първата работа е да се откри точният треньор, който да даде живот и еднаквост на издъхналия с напускането на Зинедин Зидан и Кристиано Роналдо тим.
Французинът предусети какво следва и сподели на президента Флорентино Перес, че не е квалифициран да обърне траекторията на този транспортен съд, чийто екипаж бе почнал да демонстрира признаци на изтощеност и захабяване. Зизу съобщи на сбогуване с Чамартин, и то единствено 10 дни след третата поредна Европейска купа, че нищо не му е дало по-голямо задоволство от работата от шампионската купа в Примера. Така подчертава върху всекидневните старания, постоянството и футболното многообразие, нужно на даден отбор, с цел да победи в най-хубавото състезание в света.
Думите на Зидан звучат още по-гръмогласно този сезон, когато Мадрид отново рано-рано е отвън борбата за купата. Поражението от Барса го сложи на цели 12 точки от водача и нищо чудно най-малкото да се повтори кошмарната разлика от 18 предишния сезон, когато единствено евротриумфът – единствена полезност за клуба съгласно някои браншове в клуба, само че несподеляна от Зизу – потуши гнева на мадридистите.
Макар че Флорентино Перес се пъчи, и с право, с петте Европейски купи за 16 години на президентския пост, огромните пожари за „ лос меренгес” потеглят от шампионата. Там бяха подбудени уволненията на Гарсиа Ремон, Вандерлей Лушембурго, Рафаел Бенитес и Юлен Лопетеги, както и късите престои на Камачо и Лопес Каро, а евентуално и сегашният на Сантиаго Солари.
В последните 10 сезона Барса стана първенец цели 7 пъти с 6 добавени Купи на краля, където скоро ще играе 6-и следващ край, а и в ШЛ нещата не са чак толкоз плачевни макар последните провали – 3 Европейски купи за това десетилетие против 4 на Мадрид. В единствения конфликт сред двата колоса там се наложи точно Барса през 2011 година, след което завоюва и финала в шампионата.
Перес в действителност нямаше да стане президент на клуба, в случай че в действителност се държеше единствено на континенталните триумфи, защото предшественикът му Лоренсо Санс добави две Европейски купи за едвам четирите си години отпред. Флорентино има приблизително толкоз трофеи на година в Ла Лига – една на четири (общо 4 за 16), колкото и Санс (1/4). Той е прочут както с галактическите си планове, по този начин и с внезапните смени на посоката. Още се помни странното му прескачане от артистите към бачкаторите като Гравесен, Пабло Гарсиа и Диого с треньор Лопес Каро. Втората галактическа епоха (с Кристиано Роналдо, Карим Бензема, Месут Йозил, Анхел Ди Мария, Шаби Алонсо, Хамес Родригес, Модрич, Бейл, Кроос) пък завърши с махането на Моуриньо и Анчелоти и се мина към пазаруване на евентуални суперзвезди, само че още доста сурови футболисти.
Резултатът е отчайващ… и елементарно предвидим, както сподели пророкът Зидан. След като преди две лета вкупом си отпътуваха Пепе, Хамес, Мората и Данило, а през предишното ги последва Кристиано Роналдо, в този момент по натурален път угасва пламъкът на ветераните Серхио Рамос, Марсело, Модрич и Бензема. А Мадрид изгуби пет години за намиране на наследниците, като Перес самичък пропусна опцията да вземе Килиан Мбапе единствено тъй като реши да задържи любимеца си Бейл. Нищо не подсказва, че тези по този начин търсени наследници на остарялата армия ще са доведените Одриосола, Тео Ернандез, Мариано, Браим Диас, Вайехо и Маркос Йоренте. Има и различен фактор за безпокойствие: предстоящите нови водачи Иско и Марко Асенсио също не са безапелационни в тази си роля в сегашния саморазрушителен климат. Има премного аргументи да се приказва за дезориентация и неуспех у управлението на клуба.
Напускането на решилия рано и невъзмутимо всичко това Зидан отвори голяма рана в клуба, защото го остави без лидер, кадърен да управлява този рисков със залагането на пазаруването на млади гении план в упованието на заветното „ да” от Неймар. При яснотата за напускането и на CR7 още през февруари, както се обясни след това, управлението не съумя да реагира съответно в никой миг – нито на трансферния, нито на треньорския фронт (неуспех първо с Лопетеги, а след това и със Солари).
Следствието на всичко това пристигна във тип на мъчителното прощаване с всичко, което го имаше до момента на „ Сантиаго Бернабеу”. Първо Барселона, а след това и Аякс отвориха люта рана на „ белите”. Да нямаш никаква огромна цел за остатъка от сезона още на 5 март след хеттрик от крушения единствено в границите на шест дни е нещо, което не трябва да се случва на подобен клуб… или най-малко на клуб, който е спечелил четири от последните издания на Шампионската лига.
Сълзите на Лукас Васкес и Винисиус Жуниор, откакто схванаха, че би трябвало да изоставят своите съотборници в най-лошия миг, и безкрайният натиск на Лука Модрич, Карвахал и Регилон не можаха да компенсират въпиющата липса на жадност и упоритост, обезличила някои преяли с триумфи техни съотборници.
Това е то: 5 март е мигът на истината, денят, след който би трябвало нещата надълбоко да се премислят и да се вземат наболелите решения.
По материали от испанската преса
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ