Шест месеца след като униформените извадиха на пътя новите камери

Шест месеца откакто униформените извадиха на пътя новите камери на КАТ се появи стихотворение за софтуерното знамение на пътните служители на реда.
Одата е оповестена от монтанчанина Георги Ставрев във Facebook и към този момент натрупа хиляди лайкове и споделяния.
Предлагаме ви да видите по какъв начин поетът е описал всичките си усеща към чудовището на КАТ. Публикуваме стихотворението без редакторска интервенция:

***
Стърчи тя, стърчи! Там на Булеварда,
Потънала в шубраци, стърчи и снима,
Камера на тринога,
Дебне нейната *ама...

На една страна патрулка,
В нея два органа дремят,
Очи темнеят, глава се люшка,
Уста проклинат цяла галактика!

Стърчи тринога, а на небето
Слънцето спряно ядосано пече,
Пожарна пее нейде изпод
И камерата още по-често снима.

Жътва е в този момент... Пейте, водачи,
Тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
В таз монтанска земя! Ще бъде засечен
И тоя лидер... Но млъкни, сърце!

Тоз, които бъде засечен от Триногата,
Той не умира: него жалеят,
Земя и небе, звяр и природа
И артисти песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му добродушно раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за лидера грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Триногата я приберат за на следващия ден, отново да я сложат...нейната *ама.