Православната църква почита свети Антим Никомидийски - епископ, загинал мъченически за вярата си
Шест имена честват имен ден през днешния ден, 3 септември - Антим, Захари , Захария , Захари на, Зара и Елисавета . На тази дата Православната черква отбелязва паметта на свети свещеномъченик Антим Никомидийски , оповестява Агенция " Фокус ".
Свети Антим Никомидийски живее през третия и началото на четвъртия век в Никомидия – град в малоазийската област Витиния. Още като дете получава християнско образование и израства като персона с високи добродетели и хармонично развъртян темперамент.
Заради смирението, благоразумието и ревността му по Божията популярност, християнската общественост го намира заслужен първо за духовник, а по-късно и за свещеник на Никомидийската катедрала.
Управление в тежки времена
Свети Антим поема Никомидийската епархия в изключително сложни времена. В града по това време живеят императорите Диоклетиан и Максимиан, чийто замък е опожарен от съперници. За това действие фанатизирани езичници упрекват християните, което довежда до жестоки гонения.
На празника Рождество Христово в Никомидия изгарят към 2000 християни. Същевременно доста други са хвърлени в пандизите, с цел да бъдат мъчени и убивани.
Мъченическа гибел
В тези рискови времена, по Божие подстрекателство, свещеник Антим се отдалечава в село Семана, откъдето продължава да ръководи епархията си. Оттам той изпраща писма, с които се стреми да укрепи и утеши своето бедстващо паство.
Едно от тези писма е хванато и предадено на император Максимиан, който изпраща бойци да го заловят. Когато бойците срещат самия свещеник, те го питат къде се крие християнският преподавател Антим, без да подозират, че приказват с него.
След като е оголен, свети Антим остава правилен на убежденията си и в последна сметка е посечен с меч, загивайки страдалчески за християнската религия.
Свети Антим Никомидийски живее през третия и началото на четвъртия век в Никомидия – град в малоазийската област Витиния. Още като дете получава християнско образование и израства като персона с високи добродетели и хармонично развъртян темперамент.
Заради смирението, благоразумието и ревността му по Божията популярност, християнската общественост го намира заслужен първо за духовник, а по-късно и за свещеник на Никомидийската катедрала.
Управление в тежки времена
Свети Антим поема Никомидийската епархия в изключително сложни времена. В града по това време живеят императорите Диоклетиан и Максимиан, чийто замък е опожарен от съперници. За това действие фанатизирани езичници упрекват християните, което довежда до жестоки гонения.
На празника Рождество Христово в Никомидия изгарят към 2000 християни. Същевременно доста други са хвърлени в пандизите, с цел да бъдат мъчени и убивани.
Мъченическа гибел
В тези рискови времена, по Божие подстрекателство, свещеник Антим се отдалечава в село Семана, откъдето продължава да ръководи епархията си. Оттам той изпраща писма, с които се стреми да укрепи и утеши своето бедстващо паство.
Едно от тези писма е хванато и предадено на император Максимиан, който изпраща бойци да го заловят. Когато бойците срещат самия свещеник, те го питат къде се крие християнският преподавател Антим, без да подозират, че приказват с него.
След като е оголен, свети Антим остава правилен на убежденията си и в последна сметка е посечен с меч, загивайки страдалчески за християнската религия.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ