„Американският Чернобил“ – как химически гигант трови цялата планета
Шепа хора съзнателно създават и изпускат в околната среда смъртоносна отрова, убивайки постепенно милиони по света. Е, тази смъртоносна отрова не е някакво мистериозно биологично оръжие, създадено в подземна лаборатория в жанр сериала „ Странни неща “ („ Stranger Things ”) или антиутопичен разказ. Всъщност тя е във всички нас. И е създадена от компанията, която стои зад изобретения като тефлоновите тигани, контейнерите за храна и водоустойчивите материи.
Всичко стартира през 1998 година с телефонно позвъняване в кабинета на юриста Роб Билот. Фермерът Уилбър Тенант от Паркърсбърг, Западна Вирджиния, му изяснява по какъв начин всички в родния му град го отбягвали, откакто обвинил „ Дюпон “ – химически колос и работно място на доста локални, за гибелта на 153 (до оня момент) негови говеда.
Първоначално фермерът се допитва до локални юристи и ветеринари, само че удря на камък. Адвокатът не приема случая съществено, само че след обясненията за нетипичното държание на животните и видео фрагменти на странна бяла пяна в реката и дисекция на мъртво говедо, се съгласява да се заеме с него. Билот попълня правосъден иск против „ Дюпон “ през лятото на 1999 година Бернард Райли – един от юристите на концерна, осведоми Билот, че „ Дюпон “ и Американската организация за запазване на околната среда ще проведат взаимно изследване.
Докладът на шестимата ветеринари, подбрани от тях, не открива връзка сред активността на компанията и гибелта на говедата. Според проверяващите виновникът е: „ неприятно хранене, несъответстващи ветеринарни грижи и липса на надзор над мухите “. С други думи – Тенант, който се занимавал от десетилетия с това, не знаел по какъв начин да отглежда добитъка си и виновността си била негова.
За благополучие, Билот се натъква на писмо от „ Дюпон “ към Агенцията за запазване на околната среда, в което се приказва за бяла субстанция с непознатото за него име „ PFOA ”. Той се допитва до специалисти, от които научава, че „ PFOA ” е съкращението на перфлуороктанова киселина. Адвокатът поисква „ Дюпон “ да му изпрати цялата документи, обвързвана със субстанцията, само че му е отказано. През 2000 година изисква заповед от съда, с цел да ги принуди. Въпреки митингите на компанията, заповедта е издадена.
В офиса му идват стотици кашони с разбъркани документи с размер от 110 000 страници, а някои от тях са на близо половин век. След няколко месеца, прекарани в трескаво ревизиране, Билот научава ужасяващи неща. Според документите, „ Дюпон “ употребява веществото C8 (така компанията назовава PFOA) от началото на 50-те години, с цел да създава тефлон и други артикули, и че от години знае за отрицателните му резултати.
От десетилетия компанията провеждала свои вътрешни изследвания, които пазела в загадка от обществото, и които доказвали нездравословните резултати освен върху лабораторните животни, само че и върху служащите на компанията, даже и върху техните деца (според проучване от 70-те години 2 от 7 родени деца на работнички във фабриката имали физически дефекти).
Тиган с тефлоново покритие
Отново съгласно документите, през 1993 година компанията прави стъпка с развиването на различна субстанция, която да замести токсичния химикал. Такава е открита, само че сложени пред риск от това да изгубят милиарди, притежателите отхвърлят по-нататъшно създаване. Може би най-важното изобретение на Билот е, че в края на 80-те години „ Дюпон “ взема решение да разкрие хранилище, в което да изхвърля своите рискови химикали. Намира идеално такова – 66 акра равнища от брата на Уилбър Тенант, който продава своята земя, с цел да финансира лекуването си.
До 1990 година „ Дюпон “ изхвърля над 7100 тона наслойка от PFOA. Учените от компанията схващат, че сметището се оттича в останалите парцели на Тенант и тестват водата, в която откриват извънредно висока централизация на PFOA. Това нито е споделено с Тенант, нито е упоменато в отчета за добитъка, поръчан десетилетие по-късно и обвиняващ Уилбър за гибелта на животните.
На 6-и март 2001 година Роб Билот изпраща писмо към всички регулаторни органи, свързани със случая. Писмото е с размер 972 страници и включва 136 приложени документи и фотоси. „ Дюпон “ реагира стремително и желае ограничаваща заповед, само че такава е отказана.
Междувременно Американската организация за запазване на околната среда стартира свое следствие. През 2002 година организацията разгласява отчет, който потвърждава, че химикалът може да бъде рисков освен за тези, които пият водата, само че и за всички, които пържат в тефлонов тиган да вземем за пример. Всички тези разкрития въпреки всичко дават резултат. През 2004 година „ Дюпон “ се съгласява да уреди груповия иск, конфигурира филтри за PFOA в тръбите и дава 70 млн. $ за финансирането на изследване, което би трябвало да открие дали има „ евентуална връзка “ сред химикала и заболяванията.
Това проучване лишава цели седем години, като семейство Тенънт и други ищци не доживяват да видят резултатите от него. Уилбър, който е болен от рак, умира от инфаркт през 2009 година, както и жена му две години по-късно от същото заболяване.
Самият Билот стартира да получава странни здравословни проблеми – ръцете му изтръпват, има забавена и неразбираема тирада, замъглено зрение. За благополучие е открито лекуване, само че лекарите по този начин и не могли да му дадат точна диагноза.
През декември 2011 година учените най-сетне разгласяват своите открития. Те намират „ евентуална връзка “ на PFOA с шест болести – рак на бъбреците и тестисите, проблеми с щитовидната жлеза, висок холестерол, прееклампсия и улцерозен колит. А съгласно най-скорошните изследвания от 2020 година веществото въздейства и на нашата имунна система, плодовитостта, евентуално даже и на успеваемостта на имунизациите.
Ироничното е, че съединението PFOA и неговият братовчед PFOS (съкращение на перфлуороктан сулфонат) се употребяват за изработката освен на тефлонови тигани, само че и за контейнери за храна, кутии за пица, конци за зъби, торбички за пуканки, петноустойчиви и влагоустойчиви материи и доста други неща, които използваме всекидневно.
Веществата са извънредно упорити – те устоят доста дълго време в нашето кръвообръщение и в околната среда. Затова постоянно са наричани „ безконечни химикали “. В момента има над 5000 „ безконечни химикали “ и PFAS е тяхното общо название.
Финото, прахообразно бяло вещество PFOA е намерено освен в щата Западна Вирджиния, само че и по целия свят. То се транспортира извънредно елементарно посредством водните капчици в облаците и е намерено в сивите тюлени, сьомгата, морските костенурки, калифорнийските морски лъвове, плешивите орли и други Смята се, че се съдържа в кръвта на 99 % от американците и на 90% от хората по целия свят.
Робърт Билот
През 2013 година, като част от съглашението с Американската организация за запазване на околната среда, „ Дюпон “ стопира производството на PFOA и употребява негови, по техни думи, не нездравословни други възможности. През 2015 година от „ Дюпон “ се отделя компанията „ Chemours ”, която до тогава е част от конгломерата. Днес тя е един от водещите производители на химически разтвори и титанов диоксид. През 2019 година „ Chemours ” даже опита да осъди „ Дюпон “, задето е подценила разноските около групови иск и отговорностите за замърсяването на околната среда, които и трите (заедно с „ Кортева ”, същo част от „ Дюпон “) компании се е наложило да платят.
В последна сметка фирмите се договарят да изплатят на всички ищтци 4 милиарда в границите на 20 години, като разноските ще са разделят 50 на 50 (50 % за “Chemours ” и 50 % общо за „ Дюпон “ и „ Кортева ”). Компаниите също се договарят да открият депозитна сметка от 1 милиарда $ за покриване на евентуални бъдещи отговорности, свързани със замърсяването с PFAS.
През май 2020 година над 200 учени подписват Мадридското изказване, което показва угриженост по отношение на производството на всички флуорохимикали, в това число и на тези, които са заменили PFOA. Според рекомендациите на учените са „ приемане на законодателство, което разрешава потреблението на PFOA и заместителите му единствено при последна нужда “ и „ когато е допустимо, да се заобикалят артикули, които съдържат или при тяхното произвеждане са употребявани PFAS. “
Борбата на юриста Роб Билот продължава и до през днешния ден. В своя публикация в „ The Guardian ” той написа: „ Нека ги държим виновни. Тези компании би трябвало да схванат какво са създали и да го оправят. Трябва да го пожелаеме. И ние имаме силата и моралната отговорност да се уверим, че това ще се случи, тъй като самият ни живот и положителното на цялата планета зависи от това. “
По случая са направени игралният филм „ Dark Waters ” и документалният „ Devil we know “
Всичко стартира през 1998 година с телефонно позвъняване в кабинета на юриста Роб Билот. Фермерът Уилбър Тенант от Паркърсбърг, Западна Вирджиния, му изяснява по какъв начин всички в родния му град го отбягвали, откакто обвинил „ Дюпон “ – химически колос и работно място на доста локални, за гибелта на 153 (до оня момент) негови говеда.
Първоначално фермерът се допитва до локални юристи и ветеринари, само че удря на камък. Адвокатът не приема случая съществено, само че след обясненията за нетипичното държание на животните и видео фрагменти на странна бяла пяна в реката и дисекция на мъртво говедо, се съгласява да се заеме с него. Билот попълня правосъден иск против „ Дюпон “ през лятото на 1999 година Бернард Райли – един от юристите на концерна, осведоми Билот, че „ Дюпон “ и Американската организация за запазване на околната среда ще проведат взаимно изследване.
Докладът на шестимата ветеринари, подбрани от тях, не открива връзка сред активността на компанията и гибелта на говедата. Според проверяващите виновникът е: „ неприятно хранене, несъответстващи ветеринарни грижи и липса на надзор над мухите “. С други думи – Тенант, който се занимавал от десетилетия с това, не знаел по какъв начин да отглежда добитъка си и виновността си била негова.
За благополучие, Билот се натъква на писмо от „ Дюпон “ към Агенцията за запазване на околната среда, в което се приказва за бяла субстанция с непознатото за него име „ PFOA ”. Той се допитва до специалисти, от които научава, че „ PFOA ” е съкращението на перфлуороктанова киселина. Адвокатът поисква „ Дюпон “ да му изпрати цялата документи, обвързвана със субстанцията, само че му е отказано. През 2000 година изисква заповед от съда, с цел да ги принуди. Въпреки митингите на компанията, заповедта е издадена.
В офиса му идват стотици кашони с разбъркани документи с размер от 110 000 страници, а някои от тях са на близо половин век. След няколко месеца, прекарани в трескаво ревизиране, Билот научава ужасяващи неща. Според документите, „ Дюпон “ употребява веществото C8 (така компанията назовава PFOA) от началото на 50-те години, с цел да създава тефлон и други артикули, и че от години знае за отрицателните му резултати.
От десетилетия компанията провеждала свои вътрешни изследвания, които пазела в загадка от обществото, и които доказвали нездравословните резултати освен върху лабораторните животни, само че и върху служащите на компанията, даже и върху техните деца (според проучване от 70-те години 2 от 7 родени деца на работнички във фабриката имали физически дефекти).
Тиган с тефлоново покритие Отново съгласно документите, през 1993 година компанията прави стъпка с развиването на различна субстанция, която да замести токсичния химикал. Такава е открита, само че сложени пред риск от това да изгубят милиарди, притежателите отхвърлят по-нататъшно създаване. Може би най-важното изобретение на Билот е, че в края на 80-те години „ Дюпон “ взема решение да разкрие хранилище, в което да изхвърля своите рискови химикали. Намира идеално такова – 66 акра равнища от брата на Уилбър Тенант, който продава своята земя, с цел да финансира лекуването си.
До 1990 година „ Дюпон “ изхвърля над 7100 тона наслойка от PFOA. Учените от компанията схващат, че сметището се оттича в останалите парцели на Тенант и тестват водата, в която откриват извънредно висока централизация на PFOA. Това нито е споделено с Тенант, нито е упоменато в отчета за добитъка, поръчан десетилетие по-късно и обвиняващ Уилбър за гибелта на животните.
На 6-и март 2001 година Роб Билот изпраща писмо към всички регулаторни органи, свързани със случая. Писмото е с размер 972 страници и включва 136 приложени документи и фотоси. „ Дюпон “ реагира стремително и желае ограничаваща заповед, само че такава е отказана.
Междувременно Американската организация за запазване на околната среда стартира свое следствие. През 2002 година организацията разгласява отчет, който потвърждава, че химикалът може да бъде рисков освен за тези, които пият водата, само че и за всички, които пържат в тефлонов тиган да вземем за пример. Всички тези разкрития въпреки всичко дават резултат. През 2004 година „ Дюпон “ се съгласява да уреди груповия иск, конфигурира филтри за PFOA в тръбите и дава 70 млн. $ за финансирането на изследване, което би трябвало да открие дали има „ евентуална връзка “ сред химикала и заболяванията.
Това проучване лишава цели седем години, като семейство Тенънт и други ищци не доживяват да видят резултатите от него. Уилбър, който е болен от рак, умира от инфаркт през 2009 година, както и жена му две години по-късно от същото заболяване.
Самият Билот стартира да получава странни здравословни проблеми – ръцете му изтръпват, има забавена и неразбираема тирада, замъглено зрение. За благополучие е открито лекуване, само че лекарите по този начин и не могли да му дадат точна диагноза.
През декември 2011 година учените най-сетне разгласяват своите открития. Те намират „ евентуална връзка “ на PFOA с шест болести – рак на бъбреците и тестисите, проблеми с щитовидната жлеза, висок холестерол, прееклампсия и улцерозен колит. А съгласно най-скорошните изследвания от 2020 година веществото въздейства и на нашата имунна система, плодовитостта, евентуално даже и на успеваемостта на имунизациите.
Ироничното е, че съединението PFOA и неговият братовчед PFOS (съкращение на перфлуороктан сулфонат) се употребяват за изработката освен на тефлонови тигани, само че и за контейнери за храна, кутии за пица, конци за зъби, торбички за пуканки, петноустойчиви и влагоустойчиви материи и доста други неща, които използваме всекидневно.
Веществата са извънредно упорити – те устоят доста дълго време в нашето кръвообръщение и в околната среда. Затова постоянно са наричани „ безконечни химикали “. В момента има над 5000 „ безконечни химикали “ и PFAS е тяхното общо название.
Финото, прахообразно бяло вещество PFOA е намерено освен в щата Западна Вирджиния, само че и по целия свят. То се транспортира извънредно елементарно посредством водните капчици в облаците и е намерено в сивите тюлени, сьомгата, морските костенурки, калифорнийските морски лъвове, плешивите орли и други Смята се, че се съдържа в кръвта на 99 % от американците и на 90% от хората по целия свят.
Робърт Билот
През 2013 година, като част от съглашението с Американската организация за запазване на околната среда, „ Дюпон “ стопира производството на PFOA и употребява негови, по техни думи, не нездравословни други възможности. През 2015 година от „ Дюпон “ се отделя компанията „ Chemours ”, която до тогава е част от конгломерата. Днес тя е един от водещите производители на химически разтвори и титанов диоксид. През 2019 година „ Chemours ” даже опита да осъди „ Дюпон “, задето е подценила разноските около групови иск и отговорностите за замърсяването на околната среда, които и трите (заедно с „ Кортева ”, същo част от „ Дюпон “) компании се е наложило да платят.
В последна сметка фирмите се договарят да изплатят на всички ищтци 4 милиарда в границите на 20 години, като разноските ще са разделят 50 на 50 (50 % за “Chemours ” и 50 % общо за „ Дюпон “ и „ Кортева ”). Компаниите също се договарят да открият депозитна сметка от 1 милиарда $ за покриване на евентуални бъдещи отговорности, свързани със замърсяването с PFAS.
През май 2020 година над 200 учени подписват Мадридското изказване, което показва угриженост по отношение на производството на всички флуорохимикали, в това число и на тези, които са заменили PFOA. Според рекомендациите на учените са „ приемане на законодателство, което разрешава потреблението на PFOA и заместителите му единствено при последна нужда “ и „ когато е допустимо, да се заобикалят артикули, които съдържат или при тяхното произвеждане са употребявани PFAS. “
Борбата на юриста Роб Билот продължава и до през днешния ден. В своя публикация в „ The Guardian ” той написа: „ Нека ги държим виновни. Тези компании би трябвало да схванат какво са създали и да го оправят. Трябва да го пожелаеме. И ние имаме силата и моралната отговорност да се уверим, че това ще се случи, тъй като самият ни живот и положителното на цялата планета зависи от това. “
По случая са направени игралният филм „ Dark Waters ” и документалният „ Devil we know “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ