&format=webp)
1929 срещу 2025: уроците на една забравена финансова катастрофа
Шепа години в историята се трансформират в синоним на едно събитие. Невъзможно е да се мисли за 1066, 1776 или 1914, без да се сетим за войните и революциите, които трансформираха света вечно. А две години остават знак на най-тежките финансови произшествия: 1929 и 2008.
Андрю Рос Соркин, публицист от The New York Times, разказва хаоса от 2008 година в книгата си „ Too Big to Fail “, оповестена през 2009 година и екранизирана през 2011 година
Сега, в новата си книга „ 1929 “, той насочва вниманието си към най-знаковия борсов и банков срив в историята – събитие, с което всички последващи рецесии неизбежно се съпоставят.
Американският фондов пазар процъфтява през 20-те години на XX век – повишава се с съвсем 500% сред дъното през 1921 година и пика през 1929 година, подхранван от стопански оптимизъм и рискова, дългово подтиквана нечиста сделка.
През октомври същата година тези ливъриджирани залози се взривяват - пазарният пожар продължава повече от две години и половина. Последвалата Голяма меланхолия се проточва чак до влизането на Съединени американски щати във Втората международна война. Индексът Dow Jones Industrial Average не доближава предходния си връх до 1954 година
Соркин споделя този огромен сюжет с изненадваща фокусираност, пресъздавайки прекарванията на основните фигури съвсем час по час, написа The Economist.
Централни персонажи са Томас Ламонт, изпълняващ длъжността началник на J.P. Morgan, и Чарлз „ Съншайн Чарли “ Мичъл, началник на National City Bank (по-късно Citibank). Тези мъже не са били просто финансисти, а публични колоси с пряк достъп до най-висшите кръгове във Вашингтон.
Американските банки тогава са отпускали големи заеми на брокерски къщи, които от своя страна са кредитирали хиляди нови въодушевени вложители – верига на задлъжняване, която се разпада, когато цените на акциите рухват.
Група банки, водени от Ламонт, изгарят стотици милиони долари в опити да стабилизират пазара посредством изкупуване на акции посред паническите разпродажби – на вятъра.
На фона на всеобщата безработица фигури като Ламонт и Мичъл са демонизирани от пресата и привиквани пред Конгреса, с цел да свидетелстват за своите приходи и действия. Някои банкери даже се озовават в съда.
В резултат американската финансова система е преформатирана – през 1933 година Законът Глас-Стийгъл отделя активността на комерсиалните банки от тази на капиталовите.
Докато книгата на Соркин за рецесията от 2008 година се основава на стотици изявленията, множеството участници в тази история от дълго време не са сред живите – и човек елементарно може да не помни това.
Комбинацията от подробно изследване и жив роман прави злополуката и нейните герои изненадващо близки. Сред второстепенните, само че забавни фигури са Хялмар Шахт, шефът на Райхсбанк, изправен пред хиперинфлацията и репарациите на Ваймарската република, както и Уинстън Чърчил, който самичък се е пробвал в спекулациите и се оказва в Ню Йорк точно на „ Черния вторник “.
Като цяло читателят е оставен самичък да направи паралелите сред 1929 и 2025. Някои от тях са тревожни. В края на 20-те години потребителският заем под формата на заплащания на вноски – предшественикът на днешните схеми „ купи в този момент, заплати по-късно “ – е бил всеобщо публикуван.
Инвестирането в акции се е трансформирало от привилегия на богатите в национално въодушевление, което уголемява кръга на засегнатите от срутва. Много вложители са теглили заеми, с цел да купуват акции, и след краха остават освен с големи загуби, само че и с тежки задължения.
Днес задлъжнялостта на американските семейства е на рекордно равнище, а маржин-дългът (заемите за вложения в акции) се приближава до историческия си най-много по отношение на размера на стопанската система.
Еуфорията по време на взрива, суматохата при срутва и заблудите на политиците по-късно ще звучат познато на всеки, който е следил по-нови рецесии. Но моделът – алчността, злополуката и последвалото разкайване – припомня за нещо по-дълбоко: че даже най-тъмните моменти отминават.
Преценката на Чърчил за разгръщащата се рецесия звучи настоящо съвсем век по-късно:
„ Английският критик би постъпил рационално, в случай че се запознае с вродената честност и мощ на американската спекулативна машина “, написа той, до момента в който пазарът се срутва.
„ Тя не е основана, с цел да предотвратява рецесии, а с цел да оцелява след тях. “
Андрю Рос Соркин, публицист от The New York Times, разказва хаоса от 2008 година в книгата си „ Too Big to Fail “, оповестена през 2009 година и екранизирана през 2011 година
Сега, в новата си книга „ 1929 “, той насочва вниманието си към най-знаковия борсов и банков срив в историята – събитие, с което всички последващи рецесии неизбежно се съпоставят.
Американският фондов пазар процъфтява през 20-те години на XX век – повишава се с съвсем 500% сред дъното през 1921 година и пика през 1929 година, подхранван от стопански оптимизъм и рискова, дългово подтиквана нечиста сделка.
През октомври същата година тези ливъриджирани залози се взривяват - пазарният пожар продължава повече от две години и половина. Последвалата Голяма меланхолия се проточва чак до влизането на Съединени американски щати във Втората международна война. Индексът Dow Jones Industrial Average не доближава предходния си връх до 1954 година
Соркин споделя този огромен сюжет с изненадваща фокусираност, пресъздавайки прекарванията на основните фигури съвсем час по час, написа The Economist.
Централни персонажи са Томас Ламонт, изпълняващ длъжността началник на J.P. Morgan, и Чарлз „ Съншайн Чарли “ Мичъл, началник на National City Bank (по-късно Citibank). Тези мъже не са били просто финансисти, а публични колоси с пряк достъп до най-висшите кръгове във Вашингтон.
Американските банки тогава са отпускали големи заеми на брокерски къщи, които от своя страна са кредитирали хиляди нови въодушевени вложители – верига на задлъжняване, която се разпада, когато цените на акциите рухват.
Група банки, водени от Ламонт, изгарят стотици милиони долари в опити да стабилизират пазара посредством изкупуване на акции посред паническите разпродажби – на вятъра.
На фона на всеобщата безработица фигури като Ламонт и Мичъл са демонизирани от пресата и привиквани пред Конгреса, с цел да свидетелстват за своите приходи и действия. Някои банкери даже се озовават в съда.
В резултат американската финансова система е преформатирана – през 1933 година Законът Глас-Стийгъл отделя активността на комерсиалните банки от тази на капиталовите.
Докато книгата на Соркин за рецесията от 2008 година се основава на стотици изявленията, множеството участници в тази история от дълго време не са сред живите – и човек елементарно може да не помни това.
Комбинацията от подробно изследване и жив роман прави злополуката и нейните герои изненадващо близки. Сред второстепенните, само че забавни фигури са Хялмар Шахт, шефът на Райхсбанк, изправен пред хиперинфлацията и репарациите на Ваймарската република, както и Уинстън Чърчил, който самичък се е пробвал в спекулациите и се оказва в Ню Йорк точно на „ Черния вторник “.
Като цяло читателят е оставен самичък да направи паралелите сред 1929 и 2025. Някои от тях са тревожни. В края на 20-те години потребителският заем под формата на заплащания на вноски – предшественикът на днешните схеми „ купи в този момент, заплати по-късно “ – е бил всеобщо публикуван.
Инвестирането в акции се е трансформирало от привилегия на богатите в национално въодушевление, което уголемява кръга на засегнатите от срутва. Много вложители са теглили заеми, с цел да купуват акции, и след краха остават освен с големи загуби, само че и с тежки задължения.
Днес задлъжнялостта на американските семейства е на рекордно равнище, а маржин-дългът (заемите за вложения в акции) се приближава до историческия си най-много по отношение на размера на стопанската система.
Еуфорията по време на взрива, суматохата при срутва и заблудите на политиците по-късно ще звучат познато на всеки, който е следил по-нови рецесии. Но моделът – алчността, злополуката и последвалото разкайване – припомня за нещо по-дълбоко: че даже най-тъмните моменти отминават.
Преценката на Чърчил за разгръщащата се рецесия звучи настоящо съвсем век по-късно:
„ Английският критик би постъпил рационално, в случай че се запознае с вродената честност и мощ на американската спекулативна машина “, написа той, до момента в който пазарът се срутва.
„ Тя не е основана, с цел да предотвратява рецесии, а с цел да оцелява след тях. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ