Еврокомисар Магнус Брунер: 2025-та е ключова година за Шенге...
Шенгенското пространство е едно от най-значимите и забележими достижения на нашия Европейски съюз. То е част от живота на над 450 милиона европейци в редица съответни области: подтиква туризма, прави стоките по-евтини и дава благоприятни условия за работа и образование. И в този момент, през месец юни, ние честваме 40-ия му рожден ден.
Шенгенското пространство ни визира и по индиректен метод. Преди четиридесет години Шенгенското пространство сложи началото на нова епоха на отваряне в Европа — радикална смяна в историята на затворени граници, която дълго време бе определяща за Европа. Шенгенското пространство представляваше визия за по-добро бъдеще.
Всъщност малко от страните, подписали Шенгенското съглашение от 1985 година, са очаквали то да бъде толкоз сполучливо. Вероятно никой не си е представял, че персонално ще доживее да види отворен пътя от Атлантическия океан чак до Черно море.
2025-та е основна година за Шенгенското пространство със заслуженото включване на България и Румъния. Гражданите на двете страни към този момент се радват на преимуществата на свободното придвижване без инспекции на самоличността.
Успехът на Шенгенското пространство не се дължи на някаква специфична загадка. Той се дължи на непрекъснатата работа, напъните и подобренията. Поддържането и разрастването на Шенген стана допустимо само с помощта на това, че към него съградихме една прецизна, синхронизирана система за поддръжка. Нейните детайли са солидното полицейско съдействие, образованията на чиновниците на правоприлагащите органи от другите страни, а също и това, че граничните органи споделят задачата за взаимна отбрана на границите.
За да се резервира постигнатото през тези четиридесет години и отсега нататък, Шенгенското пространство ще се нуждае от непрекъснато възобновяване – нещо, за което също няма универсална рецепта. Има обаче три значими посоки, в които би трябвало да работим редом.
На първо място би трябвало да укрепим външните ни граници. Въвеждаме една от най-модерните осведомителни системи за ръководство на външни граници. Също по този начин влагаме във физическа и цифрова инфраструктура, по-специално в сериозни елементи от границата, където враждебни съседи се пробваха да употребяват миграцията като оръжие против нас. Също по този начин усилваме доста ресурсите на Европейската организация за гранична и брегова защита (Frontex), с цел да подпомогнем оперативно страните от Европейски Съюз в ръководството на границите.
На второ място би трябвало да решим проблемите в системата на Европейски Съюз за ръководство на миграцията. Това значи да приведем в ред нашия личен европейски дом: предходната година страните от Европейски Съюз договориха нов Пакт за миграцията и убежището, a тази година Комисията го добави с нов набор от промени за увеличение на връщането на лица, които нямат законното право да останат в Европейски Съюз. Тези промени вървят ръка за ръка с по-активните старания да работим с трети страни по всички аспекти на миграцията, и по-специално противоположното приемане на техни жители. Когато всичко това бъде изпълнено през 2026 година, ще се усети огромна разлика.
Третият метод, по който ще защитим Шенгенското пространство, е да осигурим на правоприлагащите органи нужните принадлежности, с които да противодействат на заканите. Трябва да станем по-добри, когато се изправяме против нови типове закани за сигурността — закани, които не зачитат граници. Това значи да създадем Европол по-силен, по-оперативен и по-способен да поддържа националните органи и да сътрудничи с интернационалните сътрудници. Необходимо е също по този начин да подобрим достъпа до данни за правоприлагащите органи, да дадем опция на следователите да получават и споделят информация, посредством която се стопира престъпността.
Преди четиридесет години Шенгенското пространство стартира като визия. Днес то е действителност, която би трябвало да честваме, пазиме и развиваме.
Коментарна публикация от Магнус Брунер – европейски комисар по вътрешните работи и миграцията, особено предоставена на БГНЕС от Представителството на Европейската комисия в България.
Шенгенското пространство ни визира и по индиректен метод. Преди четиридесет години Шенгенското пространство сложи началото на нова епоха на отваряне в Европа — радикална смяна в историята на затворени граници, която дълго време бе определяща за Европа. Шенгенското пространство представляваше визия за по-добро бъдеще.
Всъщност малко от страните, подписали Шенгенското съглашение от 1985 година, са очаквали то да бъде толкоз сполучливо. Вероятно никой не си е представял, че персонално ще доживее да види отворен пътя от Атлантическия океан чак до Черно море.
2025-та е основна година за Шенгенското пространство със заслуженото включване на България и Румъния. Гражданите на двете страни към този момент се радват на преимуществата на свободното придвижване без инспекции на самоличността.
Успехът на Шенгенското пространство не се дължи на някаква специфична загадка. Той се дължи на непрекъснатата работа, напъните и подобренията. Поддържането и разрастването на Шенген стана допустимо само с помощта на това, че към него съградихме една прецизна, синхронизирана система за поддръжка. Нейните детайли са солидното полицейско съдействие, образованията на чиновниците на правоприлагащите органи от другите страни, а също и това, че граничните органи споделят задачата за взаимна отбрана на границите.
За да се резервира постигнатото през тези четиридесет години и отсега нататък, Шенгенското пространство ще се нуждае от непрекъснато възобновяване – нещо, за което също няма универсална рецепта. Има обаче три значими посоки, в които би трябвало да работим редом.
На първо място би трябвало да укрепим външните ни граници. Въвеждаме една от най-модерните осведомителни системи за ръководство на външни граници. Също по този начин влагаме във физическа и цифрова инфраструктура, по-специално в сериозни елементи от границата, където враждебни съседи се пробваха да употребяват миграцията като оръжие против нас. Също по този начин усилваме доста ресурсите на Европейската организация за гранична и брегова защита (Frontex), с цел да подпомогнем оперативно страните от Европейски Съюз в ръководството на границите.
На второ място би трябвало да решим проблемите в системата на Европейски Съюз за ръководство на миграцията. Това значи да приведем в ред нашия личен европейски дом: предходната година страните от Европейски Съюз договориха нов Пакт за миграцията и убежището, a тази година Комисията го добави с нов набор от промени за увеличение на връщането на лица, които нямат законното право да останат в Европейски Съюз. Тези промени вървят ръка за ръка с по-активните старания да работим с трети страни по всички аспекти на миграцията, и по-специално противоположното приемане на техни жители. Когато всичко това бъде изпълнено през 2026 година, ще се усети огромна разлика.
Третият метод, по който ще защитим Шенгенското пространство, е да осигурим на правоприлагащите органи нужните принадлежности, с които да противодействат на заканите. Трябва да станем по-добри, когато се изправяме против нови типове закани за сигурността — закани, които не зачитат граници. Това значи да създадем Европол по-силен, по-оперативен и по-способен да поддържа националните органи и да сътрудничи с интернационалните сътрудници. Необходимо е също по този начин да подобрим достъпа до данни за правоприлагащите органи, да дадем опция на следователите да получават и споделят информация, посредством която се стопира престъпността.
Преди четиридесет години Шенгенското пространство стартира като визия. Днес то е действителност, която би трябвало да честваме, пазиме и развиваме.
Коментарна публикация от Магнус Брунер – европейски комисар по вътрешните работи и миграцията, особено предоставена на БГНЕС от Представителството на Европейската комисия в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ