Сензационно интервю: ПП докараха България до недостижимо дъно, дори Щатите са отвратени от тях
Шенген, с кой мандат ще бъде направено държавно управление, в случай че въобще това стане, какво вършат български политици в Съединени американски щати дни преди идването на новия американски дипломат? Това са въпросите на деня отговорите им даде политическият психолог професор Антоанета Христова.
И още – за какво ГЕРБ толкоз доста държи на това „ демократична България “ (ДБ) да влезе в кабинета, откакто Демократична България желае да ги изчегърта?
„ Съединени американски щати са си създали изводите за грешката, че заложиха на Кирил Петков “, изрично съобщи проф. Христова във връзка странното държание на съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ (ПП) през последните месеци.
Ето какво още съобщи проф. Антоанета Христова в изявление за „ Труд “:
– Какво би трябвало да направи България, откакто не ни пускат в Шенген, професор Христова? Да предприеме реципрочни ограничения по отношение на Нидерландия и Австрия, да се сниши по остаряла българска традиция?
– В интернационалните връзки важат разпоредбите на договарянията. Има разнообразни техни форми – могат да бъдат твърди, или доста гъвкави. Винаги са ситуирани на няколко равнища на преговаряне. Преговорите са изкуство. Затова нито едно от вероятните средства при договарянията не е неразрешено, дори в противен случай, би трябвало да бъде употребявано. Смятам, че дейната ни позиция за Шенген е била изпусната през последните две години.
Това, което бяхме набрали като позитиви от позиция на непоклатимост на границите по времето на ръководството на ГЕРБ остана в историята. По някакъв метод ние се справяхме тогава. Имаше доста добра връзка с „ Фронтекс “, с турската страна и всичките тези фактори спомагаха границите ни да наподобяват сигурни за европейската общественост. Сега нещата изобщо не стоят по този начин. Но това не значи, че нямаме какво да свършим като работа и вътре и на открито във връзка с преговорния развой.
– Чух оферти да не купуваме артикули от Нидерландия, да постановяваме несъгласие в европейските институции, когато нидерландец е претендент за даден пост…
– Това е от групата на твърдите способи и е част от арсенала за преговаряне. Но с цел да се стигне до него, би трябвало доста път да се извърви. И моят въпрос е – извървян ли е този път? Пътят на естествените диалози и договаряния, на ясната картина кой какво чака и за какво се опълчва на нашето включване. Има някаква неточност в връзката. Не единствено тъй като нидерландците или някой различен си взема решение свои вътрешни или партийни проблеми с позицията ни. Не е това. Проблемът е доста по-комплексен и би трябвало да бъде свестен и решен.
– Проблемът си е чисто наш – разградили сме си границата, всеки ден гонки по автомагистралите с мигранти, български каналджии, които работят необеспокоявани, евентуално с подкрепи свише…
– Точно по този начин, само че това е от една страна. И в други страни има гонки. Въпросът е вършим ли това, което се изисква от нас и по какъв начин сме показали казуса там и по какъв начин споделяме с членките на Европейски Съюз.
Според мен ние в последните две години сме спрели връзката. Бях възмутена от това, което чух от Кирил Петков – че някой европейски водач, без да му споделя името, му споделил персонално (абсурд за европейски лидер), че са знаели какво се случва на границата по времето на Бойко Борисов. Това даже не си заслужава да се разяснява. Толкова е неуместно.
– Те си го получиха от президента, назова ги шарлатани и лъжци. Как ще коментирате тази присъда?
– Това е последният стадий от реакцията му, война на Политическа партия и директна офанзива против тях. Може да има доста претекстове за това държание. Основният е, че той видя, че тези хора доведоха страната до срив и на демократичните практики, и на самата страна като институционални връзки, въобще до най-ниското равнище, което можеше да се следи в политическия ни живот.
Това към този момент е недостижимо, никой в предишното не го е достигал, колкото и да сме били сериозни към предишните ни ръководства. И по тази причина моето мнение е, че президентът се уплаши. И че по този метод се пробва да почисти виновността си, че ги докара.
– Но единствено с това надали ще мине метър. Президентът дължи съгласно мен пояснения и отговори за всичко, което се случи през последните две години…
– Много отговори дължи. Дължи отговор на въпросите кой му ги показа, за какво реши, че посредством разделянето на българите ще реализира развиване на страната? Защо реши, че юмрукът, който е знак на Политическа партия на процедура, е средство, което може да бъде решение на проблемите на сегашното. От професионална позиция настоявам, че решението на тези проблеми е консенсусът.
Когато си вдигнал пестник, би трябвало да имаш визия за това какво следва най-малко две-три години напред и да знаеш, че ще стигнем до рецесия и че този пестник не в точния момент е вдигнат. И на второ място, с изключение на консенсуса, ти би трябвало да познаваш с кого тръгваш на тази борба. Не можеш да тръгнеш с хора, които не познаваш. Чий престиж той припозна, с цел да тръгне и да вземе Политическа партия под опеката си? Каква му е мотивацията за всичко това?
– Стратегията на митингите под знака на юмрука се свеждаше до – дайте да махнем Бойко, пък след това ще видим…
– Бяха събрани хора без разбиране от политика, които се пробваха да трансфорат неверното си схващане за политически ПР в гражданска война. Те носеха в себе си само личното си его и незадоволство от живота.
– Какво целят от ГЕРБ с номинирането на професор Габровски за министър председател? Едно от обясненията, които чух е, че Борисов не е привикнал да губи и че този първи мандат е жертван на неуспех?
– Целят да покажат, че в тази обстановка на разделяне те схващат, че не би трябвало да тръгнат със своите твърдо партийно припознати лица и би трябвало да намерят човек, който е престиж и партийно самостоятелен. И че с тази кандидатура те хвърлят мостове, а не построяват стени. В тази обстановка сега индикацията е кой има стратегически държавно и отговорно мислене и кой няма. Това е тестова обстановка. Който е подготвен да направи нещо дори макар личния си интерес, прави крачката в името на отговорността. А това лекарите го могат.
– Ден преди този момент Борисов сподели, че той е най-хубавият претендент, негови депутати заедно го сравняваха по медиите с Меси и внезапно – Габровски. Това за илюзия на съперника ли беше?
– Да ви кажа моето странично наблюдаване. Допускам, че те са работили не на правилото на далечното обмисляне, а на правилото на ситуативното обмисляне. Т. е. имали са два-три разновидността на решение, само че са ги държали в подготвеност без да са взели крайното решение авансово. Мисля си, че за кандидатурата на Габровски е преценена и по отношение на развиването на обстановката към последния миг.
На второ място – Бойко Борисов беше доста провокиран, в случай че щете, беше провокирано егото му. Защото никой не може да се съпостави с него, нито с опита му, нито с достиженията му. Той беше провокиран прочувствено от публицистите. На трето място, мисля си, че постоянно е прилагана тактиката на инспекция на публичното мнение – пускат се имена, а по-късно, се оферират други.
– Да, Десислава Атанасова беше сигурна в четвъртък и петък, след това се появи и Томислав Дончев…
– Ами пускат се имена, част от тази тактика е да се ревизират публичните реакции, да се види посоката на деяние на главните водачи на мнение. Така че това е другата причина. ГЕРБ си играе играта и ние не можем да кажем, че сега в Народното събрание се вижда някой, който го прави по този метод – релативно добре. Освен Движение за права и свободи, несъмнено.
– Според вас Българска социалистическа партия откачи ли се дефинитивно от Политическа партия и Демократична България?
– Те би трябвало да се откачат в случай че желаят да останат „ живи “ изобщо. Беше проектирано Българска социалистическа партия да се събере с Политическа партия и Демократична България и по-късно да бъде махната Корнелия Нинова. Това беше забележима тактика за да се реализира обединяване към релативно нов ляв индивид. Нинова се усети в избран миг. Какво ще следва оттук насетне? Моето надълбоко разбиране, което съм го казвала много от дълго време е, че тя има интерес да взе участие в какъвто и да е формат на ръководство. И откакто това няма да стане с мандат на ГЕРБ, с различен мандат с присъединяване на ГЕРБ може да го направи. Защото на нея персонално u е витално значимо такова присъединяване.
– Например с мандата на Стефан Янев да стане още веднъж вицепремиер, каквато бе при четворната коалиция?
– Много формули има, стига да желаят да създадат държавно управление.
– Разговарях през вчерашния ден с един другар и като го попитах какво е съгласно него бъдещето на Българска социалистическа партия, той сподели, че тя към този момент за нищо не става, с изключение на за тухла четворка, която да запълва дупки в стената…
– Има аргумент в тази асоциация, само че към момента е фактор в политиката.
– А ще стане ли нещо от по този начин нареченото ново ляво обединяване с присъединяване на Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова и други някогашни соцзвезди?
– Не. Не се прави по този начин. Защото не се събират толкоз остарели лица, някои от които са с несполучлива политическа кариера. На второ място – там не виждам капацитет за триумф. Начинът за форматиране и събиране на тези хора, на които им знаем и държанието, и говоренето, а и егото, в случай че щете, няма да им позволи да влязат като бойци в един строй.
Всеки там си е самичък за себе си. И по тази причина тези звезди мъчно ще могат да огреят безкрайното ляво пространство. Всеки тегли накъдето си желае като в баснята за орела, рака и щуката, които трябвало да теглят една каруца. Ще им дам един съвет – на лявото му би трябвало харизматичен нов водач, а към днешна дата подобен няма.
– Крум Зарков?
– Съжалявам, не е в тази група. Не пасва в профила. А от кое място ще вземат нов – това е проблем на всяка партия.
– Как мислите, че Демократична България ще съжителства с шарлатаните от Политическа партия? Ще има ли някакво значение това, което сподели Радев?
– Демократична България нещо друго ли са от Политическа партия? Задавам този въпрос, като моят отговор е не. За мен е естествено те да бъдат дружно. И би трябвало да бъдат дружно, биха си изневерили на идеологията, в случай че не са.
– Е, Политическа партия са по-леви, ляволиберали, а Демократична България го играят по-десни, по-специално едната съставна част – ДСБ…
– Кой остана в ДСБ? Атанасов десен ли е? Той е всевъзможен. А Стоян Михалев е тежък либерал. Така че там няма десни. Там има едни хора, правилни и лоялни единици останали, които страдат сега от това, което се случва в ДСБ – от разделите, от изключванията. Там е една голяма тъга, по тази причина е по-добре да ги оставим да се оправят с нея. Истината е, че същината на Демократична България е Политическа партия. Затова не одобрявам приказките на ГЕРБ, че Демократична България са ключът за държавно управление. Може би от тактическа позиция по този начин би трябвало да се приказва, изключително по отношение на обстоятелството, че ДСБ са част от ЕНП, където членува и ГЕРБ. Но постоянно е имало проблем на ДСБ с представителите им в ЕНП, с Радан Кънев в този момент и преди този момент със Светослав Малинов. Те в никакъв случай не са били дружно. ГЕРБ би трябвало да схванат, че политиката не може да бъде официална. Политиката е като живота – като няма положителни връзки, просто ги няма, като няма обща цел – всеки си потегля по другите пътища.
– Защо тогава Борисов и други негови депутати толкоз държат да имат Демократична България за сътрудник?
– Това не го разбирам. За мен е някакъв тактически ход, само че той не е ценностен. Ценностен ход е да мислиш еднообразно с тези хора. А Демократична България желаят да унищожат ГЕРБ, тази партия за Демократична България не е конкурент, а зложелател, тъй като врагът искаш да го изчегърташ, до момента в който съперника – не. На база на държанието на Кънев, ГЕРБ би трябвало да желае глоба против Кънев в ЕНП.
А не да се вършат на другари с хора, които им забиват нож в гърба. Не е належащо човек да се кара с някого и да го изчегъртва, просто би трябвало да се разведе културно с него…
– Стефан Янев, Мустафа Карадайъ и депутати от придвижването, зам. ръководителят на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров бяха в Съединени американски щати, идва и новият американски дипломат у нас. Това по отношение на образуване на държавно управление ли е, съгласно вас?
– Не мога да кажа. Досега американското посолство го играе извънредно безогледно. Успя в една страна, в която имаше доста положителни настройки по отношение на Съединени американски щати, да я трансформира в страна, която счита, че Щатите не схващат какво се случва в България и u вредят. Убедена съм, че те са си създали изводите за грешката, залагайки на Кирил Петков.
Въпросът е до каква степен към момента любимци им остават Демократична България и Христо Иванов. Което още веднъж е относителна неточност, не толкоз огромна, тъй като Христо Иванов няма потенциала да прокарва ползите, а и полезностите на Съединени американски щати. Всичко е въпрос на потенциал. Още през 2020 година през една медия се обърнах към посолството на Съединени американски щати, че бъркат с оценката за потенциала на хората, на които залагат. И то излезе тъкмо по този начин.
– Оттук нататък какъв ще бъде ходът им?
– Всеки дипломат идва със своите особености. На второ място, той си приготвя работата и не съм надалеч от мисълта, че нашите политици в Съединени американски щати правят и други неща, а освен формалните, поради които са там. Има и втори, и трети проект – да се срещнат на американска земя с новия дипломат, а той в някакъв смисъл да опипа почвата. Но не мисля, че ще ги натискат за държавно управление. Това би бил прекомерно пряк и недодялан жанр в подтекста на актуалната обстановка и позволените неточности.
– След като Янев е там има ли вид той да получи третия мандат и да направи държавно управление, подкрепено от Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи?
– Ако Радев желае да покаже по-сериозно предпочитание да има държавно управление, по този начин би трябвало да постъпи. Ако не желае, може да даде на Демократична България, Българска социалистическа партия или Възраждане.
– А той съгласно вас има ли предпочитание?
– От психична позиция мисля, че се колебае. Има създадена тактичност, която включва почистване с определение от него „ цели “ и подготовка на публичното мнение за президентска република.
Коя е тя?
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на ползите върху образуване на политически имидж, политическо говорене, ръководство на рецесии, процеси на взимане на решение, политическо водачество. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски ” компетентност логика на психиката и е получила докторска степен в Института по логика на психиката при Българска академия на науките. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа логика на психиката в Университета в Охайо, Съединени американски щати към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични проучвания, началник на департамент “Психология ” на Институт за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
И още – за какво ГЕРБ толкоз доста държи на това „ демократична България “ (ДБ) да влезе в кабинета, откакто Демократична България желае да ги изчегърта?
„ Съединени американски щати са си създали изводите за грешката, че заложиха на Кирил Петков “, изрично съобщи проф. Христова във връзка странното държание на съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ (ПП) през последните месеци.
Ето какво още съобщи проф. Антоанета Христова в изявление за „ Труд “:
– Какво би трябвало да направи България, откакто не ни пускат в Шенген, професор Христова? Да предприеме реципрочни ограничения по отношение на Нидерландия и Австрия, да се сниши по остаряла българска традиция?
– В интернационалните връзки важат разпоредбите на договарянията. Има разнообразни техни форми – могат да бъдат твърди, или доста гъвкави. Винаги са ситуирани на няколко равнища на преговаряне. Преговорите са изкуство. Затова нито едно от вероятните средства при договарянията не е неразрешено, дори в противен случай, би трябвало да бъде употребявано. Смятам, че дейната ни позиция за Шенген е била изпусната през последните две години.
Това, което бяхме набрали като позитиви от позиция на непоклатимост на границите по времето на ръководството на ГЕРБ остана в историята. По някакъв метод ние се справяхме тогава. Имаше доста добра връзка с „ Фронтекс “, с турската страна и всичките тези фактори спомагаха границите ни да наподобяват сигурни за европейската общественост. Сега нещата изобщо не стоят по този начин. Но това не значи, че нямаме какво да свършим като работа и вътре и на открито във връзка с преговорния развой.
– Чух оферти да не купуваме артикули от Нидерландия, да постановяваме несъгласие в европейските институции, когато нидерландец е претендент за даден пост…
– Това е от групата на твърдите способи и е част от арсенала за преговаряне. Но с цел да се стигне до него, би трябвало доста път да се извърви. И моят въпрос е – извървян ли е този път? Пътят на естествените диалози и договаряния, на ясната картина кой какво чака и за какво се опълчва на нашето включване. Има някаква неточност в връзката. Не единствено тъй като нидерландците или някой различен си взема решение свои вътрешни или партийни проблеми с позицията ни. Не е това. Проблемът е доста по-комплексен и би трябвало да бъде свестен и решен.
– Проблемът си е чисто наш – разградили сме си границата, всеки ден гонки по автомагистралите с мигранти, български каналджии, които работят необеспокоявани, евентуално с подкрепи свише…
– Точно по този начин, само че това е от една страна. И в други страни има гонки. Въпросът е вършим ли това, което се изисква от нас и по какъв начин сме показали казуса там и по какъв начин споделяме с членките на Европейски Съюз.
Според мен ние в последните две години сме спрели връзката. Бях възмутена от това, което чух от Кирил Петков – че някой европейски водач, без да му споделя името, му споделил персонално (абсурд за европейски лидер), че са знаели какво се случва на границата по времето на Бойко Борисов. Това даже не си заслужава да се разяснява. Толкова е неуместно.
– Те си го получиха от президента, назова ги шарлатани и лъжци. Как ще коментирате тази присъда?
– Това е последният стадий от реакцията му, война на Политическа партия и директна офанзива против тях. Може да има доста претекстове за това държание. Основният е, че той видя, че тези хора доведоха страната до срив и на демократичните практики, и на самата страна като институционални връзки, въобще до най-ниското равнище, което можеше да се следи в политическия ни живот.
Това към този момент е недостижимо, никой в предишното не го е достигал, колкото и да сме били сериозни към предишните ни ръководства. И по тази причина моето мнение е, че президентът се уплаши. И че по този метод се пробва да почисти виновността си, че ги докара.
– Но единствено с това надали ще мине метър. Президентът дължи съгласно мен пояснения и отговори за всичко, което се случи през последните две години…
– Много отговори дължи. Дължи отговор на въпросите кой му ги показа, за какво реши, че посредством разделянето на българите ще реализира развиване на страната? Защо реши, че юмрукът, който е знак на Политическа партия на процедура, е средство, което може да бъде решение на проблемите на сегашното. От професионална позиция настоявам, че решението на тези проблеми е консенсусът.
Когато си вдигнал пестник, би трябвало да имаш визия за това какво следва най-малко две-три години напред и да знаеш, че ще стигнем до рецесия и че този пестник не в точния момент е вдигнат. И на второ място, с изключение на консенсуса, ти би трябвало да познаваш с кого тръгваш на тази борба. Не можеш да тръгнеш с хора, които не познаваш. Чий престиж той припозна, с цел да тръгне и да вземе Политическа партия под опеката си? Каква му е мотивацията за всичко това?
– Стратегията на митингите под знака на юмрука се свеждаше до – дайте да махнем Бойко, пък след това ще видим…
– Бяха събрани хора без разбиране от политика, които се пробваха да трансфорат неверното си схващане за политически ПР в гражданска война. Те носеха в себе си само личното си его и незадоволство от живота.
– Какво целят от ГЕРБ с номинирането на професор Габровски за министър председател? Едно от обясненията, които чух е, че Борисов не е привикнал да губи и че този първи мандат е жертван на неуспех?
– Целят да покажат, че в тази обстановка на разделяне те схващат, че не би трябвало да тръгнат със своите твърдо партийно припознати лица и би трябвало да намерят човек, който е престиж и партийно самостоятелен. И че с тази кандидатура те хвърлят мостове, а не построяват стени. В тази обстановка сега индикацията е кой има стратегически държавно и отговорно мислене и кой няма. Това е тестова обстановка. Който е подготвен да направи нещо дори макар личния си интерес, прави крачката в името на отговорността. А това лекарите го могат.
– Ден преди този момент Борисов сподели, че той е най-хубавият претендент, негови депутати заедно го сравняваха по медиите с Меси и внезапно – Габровски. Това за илюзия на съперника ли беше?
– Да ви кажа моето странично наблюдаване. Допускам, че те са работили не на правилото на далечното обмисляне, а на правилото на ситуативното обмисляне. Т. е. имали са два-три разновидността на решение, само че са ги държали в подготвеност без да са взели крайното решение авансово. Мисля си, че за кандидатурата на Габровски е преценена и по отношение на развиването на обстановката към последния миг.
На второ място – Бойко Борисов беше доста провокиран, в случай че щете, беше провокирано егото му. Защото никой не може да се съпостави с него, нито с опита му, нито с достиженията му. Той беше провокиран прочувствено от публицистите. На трето място, мисля си, че постоянно е прилагана тактиката на инспекция на публичното мнение – пускат се имена, а по-късно, се оферират други.
– Да, Десислава Атанасова беше сигурна в четвъртък и петък, след това се появи и Томислав Дончев…
– Ами пускат се имена, част от тази тактика е да се ревизират публичните реакции, да се види посоката на деяние на главните водачи на мнение. Така че това е другата причина. ГЕРБ си играе играта и ние не можем да кажем, че сега в Народното събрание се вижда някой, който го прави по този метод – релативно добре. Освен Движение за права и свободи, несъмнено.
– Според вас Българска социалистическа партия откачи ли се дефинитивно от Политическа партия и Демократична България?
– Те би трябвало да се откачат в случай че желаят да останат „ живи “ изобщо. Беше проектирано Българска социалистическа партия да се събере с Политическа партия и Демократична България и по-късно да бъде махната Корнелия Нинова. Това беше забележима тактика за да се реализира обединяване към релативно нов ляв индивид. Нинова се усети в избран миг. Какво ще следва оттук насетне? Моето надълбоко разбиране, което съм го казвала много от дълго време е, че тя има интерес да взе участие в какъвто и да е формат на ръководство. И откакто това няма да стане с мандат на ГЕРБ, с различен мандат с присъединяване на ГЕРБ може да го направи. Защото на нея персонално u е витално значимо такова присъединяване.
– Например с мандата на Стефан Янев да стане още веднъж вицепремиер, каквато бе при четворната коалиция?
– Много формули има, стига да желаят да създадат държавно управление.
– Разговарях през вчерашния ден с един другар и като го попитах какво е съгласно него бъдещето на Българска социалистическа партия, той сподели, че тя към този момент за нищо не става, с изключение на за тухла четворка, която да запълва дупки в стената…
– Има аргумент в тази асоциация, само че към момента е фактор в политиката.
– А ще стане ли нещо от по този начин нареченото ново ляво обединяване с присъединяване на Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова и други някогашни соцзвезди?
– Не. Не се прави по този начин. Защото не се събират толкоз остарели лица, някои от които са с несполучлива политическа кариера. На второ място – там не виждам капацитет за триумф. Начинът за форматиране и събиране на тези хора, на които им знаем и държанието, и говоренето, а и егото, в случай че щете, няма да им позволи да влязат като бойци в един строй.
Всеки там си е самичък за себе си. И по тази причина тези звезди мъчно ще могат да огреят безкрайното ляво пространство. Всеки тегли накъдето си желае като в баснята за орела, рака и щуката, които трябвало да теглят една каруца. Ще им дам един съвет – на лявото му би трябвало харизматичен нов водач, а към днешна дата подобен няма.
– Крум Зарков?
– Съжалявам, не е в тази група. Не пасва в профила. А от кое място ще вземат нов – това е проблем на всяка партия.
– Как мислите, че Демократична България ще съжителства с шарлатаните от Политическа партия? Ще има ли някакво значение това, което сподели Радев?
– Демократична България нещо друго ли са от Политическа партия? Задавам този въпрос, като моят отговор е не. За мен е естествено те да бъдат дружно. И би трябвало да бъдат дружно, биха си изневерили на идеологията, в случай че не са.
– Е, Политическа партия са по-леви, ляволиберали, а Демократична България го играят по-десни, по-специално едната съставна част – ДСБ…
– Кой остана в ДСБ? Атанасов десен ли е? Той е всевъзможен. А Стоян Михалев е тежък либерал. Така че там няма десни. Там има едни хора, правилни и лоялни единици останали, които страдат сега от това, което се случва в ДСБ – от разделите, от изключванията. Там е една голяма тъга, по тази причина е по-добре да ги оставим да се оправят с нея. Истината е, че същината на Демократична България е Политическа партия. Затова не одобрявам приказките на ГЕРБ, че Демократична България са ключът за държавно управление. Може би от тактическа позиция по този начин би трябвало да се приказва, изключително по отношение на обстоятелството, че ДСБ са част от ЕНП, където членува и ГЕРБ. Но постоянно е имало проблем на ДСБ с представителите им в ЕНП, с Радан Кънев в този момент и преди този момент със Светослав Малинов. Те в никакъв случай не са били дружно. ГЕРБ би трябвало да схванат, че политиката не може да бъде официална. Политиката е като живота – като няма положителни връзки, просто ги няма, като няма обща цел – всеки си потегля по другите пътища.
– Защо тогава Борисов и други негови депутати толкоз държат да имат Демократична България за сътрудник?
– Това не го разбирам. За мен е някакъв тактически ход, само че той не е ценностен. Ценностен ход е да мислиш еднообразно с тези хора. А Демократична България желаят да унищожат ГЕРБ, тази партия за Демократична България не е конкурент, а зложелател, тъй като врагът искаш да го изчегърташ, до момента в който съперника – не. На база на държанието на Кънев, ГЕРБ би трябвало да желае глоба против Кънев в ЕНП.
А не да се вършат на другари с хора, които им забиват нож в гърба. Не е належащо човек да се кара с някого и да го изчегъртва, просто би трябвало да се разведе културно с него…
– Стефан Янев, Мустафа Карадайъ и депутати от придвижването, зам. ръководителят на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров бяха в Съединени американски щати, идва и новият американски дипломат у нас. Това по отношение на образуване на държавно управление ли е, съгласно вас?
– Не мога да кажа. Досега американското посолство го играе извънредно безогледно. Успя в една страна, в която имаше доста положителни настройки по отношение на Съединени американски щати, да я трансформира в страна, която счита, че Щатите не схващат какво се случва в България и u вредят. Убедена съм, че те са си създали изводите за грешката, залагайки на Кирил Петков.
Въпросът е до каква степен към момента любимци им остават Демократична България и Христо Иванов. Което още веднъж е относителна неточност, не толкоз огромна, тъй като Христо Иванов няма потенциала да прокарва ползите, а и полезностите на Съединени американски щати. Всичко е въпрос на потенциал. Още през 2020 година през една медия се обърнах към посолството на Съединени американски щати, че бъркат с оценката за потенциала на хората, на които залагат. И то излезе тъкмо по този начин.
– Оттук нататък какъв ще бъде ходът им?
– Всеки дипломат идва със своите особености. На второ място, той си приготвя работата и не съм надалеч от мисълта, че нашите политици в Съединени американски щати правят и други неща, а освен формалните, поради които са там. Има и втори, и трети проект – да се срещнат на американска земя с новия дипломат, а той в някакъв смисъл да опипа почвата. Но не мисля, че ще ги натискат за държавно управление. Това би бил прекомерно пряк и недодялан жанр в подтекста на актуалната обстановка и позволените неточности.
– След като Янев е там има ли вид той да получи третия мандат и да направи държавно управление, подкрепено от Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи?
– Ако Радев желае да покаже по-сериозно предпочитание да има държавно управление, по този начин би трябвало да постъпи. Ако не желае, може да даде на Демократична България, Българска социалистическа партия или Възраждане.
– А той съгласно вас има ли предпочитание?
– От психична позиция мисля, че се колебае. Има създадена тактичност, която включва почистване с определение от него „ цели “ и подготовка на публичното мнение за президентска република.
Коя е тя?
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на ползите върху образуване на политически имидж, политическо говорене, ръководство на рецесии, процеси на взимане на решение, политическо водачество. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски ” компетентност логика на психиката и е получила докторска степен в Института по логика на психиката при Българска академия на науките. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа логика на психиката в Университета в Охайо, Съединени американски щати към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични проучвания, началник на департамент “Психология ” на Институт за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ