Шенген, санитарен кордон и дубайски шоколад сред думите за 2024-та за България
„ Шенген “ с 37%, „ дубайски шоколад “ с 26 на 100 и „ хигиеничен кордон “ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024-та за България. Така гласоподаваха хората в обичайното изследване на публичните настройки „ Думи на годината с „ Как се написа? “. След тях измежду първите 10 са „ Гунди “, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „ избори “, „ дезинформация “, „ безводие “, „ Тръмп “, „ Ново начало “ и „ Олимпиада “.
Инициативата за следващ път откроява най-важните тематики и сюжети през миналата година, като се изследва езиковата приложимост както измежду хората, по този начин и в медиите. Във финалния стадий всеки можеше да даде вота си в анкета за три думи и изрази, които са белязали 2024-та, а медийният разбор още веднъж е възложен от системата за световен медиен мониторинг Sensika. Любопитно е да се означи, че сред двете ранглисти има единствено две съвпадения – едната пресечна точка е името на американския президент Доналд Тръмп, което оглавява подредбата на най-популярните персони в медиите, а другата дума е „ избори “.
Думата победител „ Шенген “ ясно алармира за европейската ориентировка на българите, които правят оценка изгодите от участието ни в Европейски Съюз, означават уредниците на самодейността – доктор Павлина Върбанова, създателка на „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Тук можем да създадем параленост с миналогодишния отличник – словосъчетанието „ изкуствен интелект “, което ни свърза с световните трендове. „ Санитарен кордон “, назад – демонстрира обществото ни от вътрешната страна – разграничителните линии и поляризацията, невъзможността да реализираме единодушие за развиването на страната ни, допълват те.
Интересен би бил анализът на словосъчетанието, заело второ място – „ дубайски шоколад “, счита доктор Върбанова. Един от прочитите му съгласно нея е, че родната реалност ни е втръснала и търсим наслаждение в нещо външно и отвън политиката. Друг и много по-тревожен прочит е, че силата на обществените мрежи основава все по-големи опасности и както тази година избираме дубайския шоколад, по този начин скоро може да дадем късмет на някой тикток политик да се снабди с голяма власт.
„ Гунди “ не съумя да се подреди измежду първите три с доста дребна разлика. Мисля, че имаме потребност от положителни и светли образци в това комплицирано време “, споделя Доротея Николова. Според нея извънредно значимо е наличието на думата, останала на шесто място – „ дезинформация “, тъй като все по-неусетно и непринудено се въвличаме в изопачаването на действителността, а това въздейства пагубно на изборите, които вършим за нашето бъдеще.
„ Думите на годината този път се родиха мъчно. Почти към всяка от препоръчаните на финала 10 думи витае абсурд или е натоварена с подигравка. Точно както е в живота ни. „ Шенген “ – така дълго чакан, че насладата се размина с идването му. „ Дубайски шоколад “ – луксът на преситения и в това време гладен живот. „ Санитарен кордон “ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената “, е анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доцент Георги Лозанов селекцията на думите от хората демонстрира, че сме си присвоили британската сентенция „ Не тревожи паниката, преди да те е разтревожила “. „ Оказваме се, все пак, удовлетворени от личната си орис през 2024 година и не губим оптимизъм даже пред повишените геополитически закани, към този момент евентуално съгласно нашата си сентенция „ Всяко зло за положително “.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 6 до 10 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук, Threads и в Х. Обобщеният лист съдържаше 227 разнообразни думи и словосъчетания. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 6-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 13 до 18 януари в третия, финален стадий.
За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито за 2024 година още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист. За да се чуе и гласът на по-младите, към тях тази година се причисли артистът и влогър Стефан Попов – Чефо.
Медиен разбор
9 милиона и 600 хиляди изявления в 10 123 осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2024 година са тествани в границите на медийния разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ Русия “, „ дете “, „ война “, „ Украйна “, „ помощ “, „ политика “, „ министър “, „ президент “, „ поддръжка “, „ избори “, „ цена “, „ партия “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ обществен “, „ ръководство “, „ доктор “.
„ Дете “ и „ война “ още веднъж, както и предходната година, са водещи за медиите и се подреждат директно след най-тиражираните лични имена – България, Европа, Съединени американски щати, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в публичния и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „ обществен “ и „ доктор “, което демонстрира, че обществената сфера и опазването на здравето са измежду най-актуалните тематики в медиите наред с политическите.
За повторно се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите .
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с доста близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
Може да се означи, че Бойко Борисов отстъпва първата си позиция от предходната година на Доналд Тръмп, Делян Пеевски очевидно се изкачва нагоре в класацията, а тази година в нея влиза и Ахмед Доган. Силно е наличието на президентите – заемат пет от първите осем позиции. Безспорната вест тук е, че Доналд Тръмп оглавява класацията, само че това в действителност не е изненадващо, защото той и политиката на Съединени американски щати са от основно значение и за протичащото се на Стария континент. Заслужава да се означи, че софийският кмет Васил Терзиев също намира място измежду първите 20. Единствената фигура в класацията, която е напълно отвън политиката, е Григор Димитров.
Инициативата за следващ път откроява най-важните тематики и сюжети през миналата година, като се изследва езиковата приложимост както измежду хората, по този начин и в медиите. Във финалния стадий всеки можеше да даде вота си в анкета за три думи и изрази, които са белязали 2024-та, а медийният разбор още веднъж е възложен от системата за световен медиен мониторинг Sensika. Любопитно е да се означи, че сред двете ранглисти има единствено две съвпадения – едната пресечна точка е името на американския президент Доналд Тръмп, което оглавява подредбата на най-популярните персони в медиите, а другата дума е „ избори “.
Думата победител „ Шенген “ ясно алармира за европейската ориентировка на българите, които правят оценка изгодите от участието ни в Европейски Съюз, означават уредниците на самодейността – доктор Павлина Върбанова, създателка на „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Тук можем да създадем параленост с миналогодишния отличник – словосъчетанието „ изкуствен интелект “, което ни свърза с световните трендове. „ Санитарен кордон “, назад – демонстрира обществото ни от вътрешната страна – разграничителните линии и поляризацията, невъзможността да реализираме единодушие за развиването на страната ни, допълват те.
Интересен би бил анализът на словосъчетанието, заело второ място – „ дубайски шоколад “, счита доктор Върбанова. Един от прочитите му съгласно нея е, че родната реалност ни е втръснала и търсим наслаждение в нещо външно и отвън политиката. Друг и много по-тревожен прочит е, че силата на обществените мрежи основава все по-големи опасности и както тази година избираме дубайския шоколад, по този начин скоро може да дадем късмет на някой тикток политик да се снабди с голяма власт.
„ Гунди “ не съумя да се подреди измежду първите три с доста дребна разлика. Мисля, че имаме потребност от положителни и светли образци в това комплицирано време “, споделя Доротея Николова. Според нея извънредно значимо е наличието на думата, останала на шесто място – „ дезинформация “, тъй като все по-неусетно и непринудено се въвличаме в изопачаването на действителността, а това въздейства пагубно на изборите, които вършим за нашето бъдеще.
„ Думите на годината този път се родиха мъчно. Почти към всяка от препоръчаните на финала 10 думи витае абсурд или е натоварена с подигравка. Точно както е в живота ни. „ Шенген “ – така дълго чакан, че насладата се размина с идването му. „ Дубайски шоколад “ – луксът на преситения и в това време гладен живот. „ Санитарен кордон “ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената “, е анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доцент Георги Лозанов селекцията на думите от хората демонстрира, че сме си присвоили британската сентенция „ Не тревожи паниката, преди да те е разтревожила “. „ Оказваме се, все пак, удовлетворени от личната си орис през 2024 година и не губим оптимизъм даже пред повишените геополитически закани, към този момент евентуално съгласно нашата си сентенция „ Всяко зло за положително “.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 6 до 10 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук, Threads и в Х. Обобщеният лист съдържаше 227 разнообразни думи и словосъчетания. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 6-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 13 до 18 януари в третия, финален стадий.
За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито за 2024 година още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист. За да се чуе и гласът на по-младите, към тях тази година се причисли артистът и влогър Стефан Попов – Чефо.
Медиен разбор
9 милиона и 600 хиляди изявления в 10 123 осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2024 година са тествани в границите на медийния разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ Русия “, „ дете “, „ война “, „ Украйна “, „ помощ “, „ политика “, „ министър “, „ президент “, „ поддръжка “, „ избори “, „ цена “, „ партия “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ обществен “, „ ръководство “, „ доктор “.
„ Дете “ и „ война “ още веднъж, както и предходната година, са водещи за медиите и се подреждат директно след най-тиражираните лични имена – България, Европа, Съединени американски щати, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в публичния и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „ обществен “ и „ доктор “, което демонстрира, че обществената сфера и опазването на здравето са измежду най-актуалните тематики в медиите наред с политическите.
За повторно се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите .
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с доста близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
Може да се означи, че Бойко Борисов отстъпва първата си позиция от предходната година на Доналд Тръмп, Делян Пеевски очевидно се изкачва нагоре в класацията, а тази година в нея влиза и Ахмед Доган. Силно е наличието на президентите – заемат пет от първите осем позиции. Безспорната вест тук е, че Доналд Тръмп оглавява класацията, само че това в действителност не е изненадващо, защото той и политиката на Съединени американски щати са от основно значение и за протичащото се на Стария континент. Заслужава да се означи, че софийският кмет Васил Терзиев също намира място измежду първите 20. Единствената фигура в класацията, която е напълно отвън политиката, е Григор Димитров.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ