Шенген е живата лаборатория на европейската интеграция и дума на

Шенген е живата лаборатория на европейската интеграция и дума на европейската еднаквост. Навършват се 40 години от основаването на Шенгенското пространство, което отстранява вътрешните гранични инспекции и обезпечава свободното придвижване в огромна част от европейския континент. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " интернационалният анализатор проф. Анна Кръстева. Събитието бе маркирано с конференцията " 40 години Шенген: хора, граници, политики ", чийто акцент е върху една политика, която желае да направи Европейския съюз забележим за границите.

Шенген стартира като един опит, с желанието на 5 страни да отстранен границите между тях. " Този опит се оказва толкоз сполучлив, че през днешния ден към този момент петте са 29 страни, “ описа тя. Огромно икономическото влияние на това свободно прекосяване на хората през шенгенските граници е безспорен факт. " 1.7 милиона са хората, които живеят в една страна от Шенген, а работят в друга. Тези трансгранични пространства са извънредно динамични, стопански извънредно проспериращи, даващи опция на хората да създадат най-хубавия баланс сред работа и живота, с цел да си обезпечат това качество на живота, което самостоятелно избират ", добави още специалистът.

По думите й повторното въвеждането на граничните контроли от някои страни се дължи на конфликта на политиката като други възможности на визии и като политически дискурси по отношение на политиката на граници и на свободно прекосяване на шенгенските граници. " Въвеждането на граничен надзор от новото държавно управление на Германия е безусловно политически поклон към " Алтернатива за Германия " като жест да се успокои нейния електорат, който вижда, че държавното управление взима ограничения толкоз строги и безапелационни, колкото този електорат със страхове има предпочитание да види. "

Статистиката демонстрира, че за миналата година нерегулярните прекосявания от една страна са извънредно малко – 0,05%, въпреки това, те понижават – с 40% за предходната година по отношение на миналата.

" Изследвания демонстрират, че огромното болшинство жители на шенгенските страни не утвърждават граничния надзор, тъй като той забавя прекосяването. Мнозинството би желало Шенген да действа в истинския си тип на пространство без граници, само че има елементи от електората, от жителите, които пък желаят да видят по твърди ограничения ", сподели тя и уточни, че множеството разбори от извършената конференция демонстрират, че има големи стопански изгоди за жителите на страните от Шенгенското пространство. Другият значим извод, който е изработен, е, че проблемите за сигурността са доста по-рядко свързани с границите и с контрола върху границите. " Колкото повече войни се приближават до Европа, естествено, толкоз повече би трябвало да бъде фокусирано вниманието върху политиките на сигурност, само че те надалеч не всички имат директно отражение върху контрола, върху граници. "

Според проф. Кръстева Шенгенското пространство би трябвало да се развива и обновява във връзка с координацията. Според нея включването и все по-пълно консолидиране на България в множеството системи ще докара до извънредно положителни резултати за страната и за управление на потока. " Да бъдем пълноправни членове на Шенген, това значи да принадлежим към една от най-ценените от жителите на Европейския съюз и на България европейски политики. "