Схемите за частична безработица поемат икономическия шок от пандемията
Схемите за частична безработица са един от основните механизми за понижаване на степента на непредвидените стопански спадове и на силата на техните трудови и обществени въздействия. Както заяви Международната асоциация по обществено обезпечаване (МАСО), схемите, при които се разрешава на работодателите гъвкаво да понижат работното време на своите чиновници, до момента в който загубата на приходи от чиновниците се покрива от осигурителните фондовете за безработица, бяха всеобщо удължени или приложени отначало малко след настъпването на рецесията с ковид. В доста случаи те се смятаха за съществена мярка за намаляване на икономическия потрес, произлизащ от рестриктивните мерки за пандемията, написа в разбор, оповестен в Информационния бюлетин на Национален осигурителен институт за 2020 година
Без подозрение тези бързо въведени ограничения са допринесли значително за опазване на заетостта и за поддръжка за фирмите през последните месеци. В Европа пикът беше доближат през април 2020 година, когато 10,1 милиона служащи в Германия, 9,1 милиона служащи във Франция и съвсем 1 милион служащи в Белгия получиха компенсации за частична безработица. В случая с Германия това съставлява 22,4% от общата претовареност и може да
бъде съпоставено с пика от едвам 3,3 милиона служащи, които са получили такива помощи по време на финансовата и икономическата рецесия през 2009 година
Обезщетенията за частична безработица по формулировка са краткотраен механизъм за поддържане на заетостта по време на стопански компликации.
Поради тази причина всички специфични ограничения за частична безработица, свързани с COVID-19, подхванати при започване на рецесията, бяха лимитирани във времето за към три месеца, колкото беше предстоящата дълготрайност на обвързваните със здравето ограничавания да се оправят с пандемията и
стопанската система да се върне в естествени граници. Към момента е ясно, че пандемията продължава да въздейства отрицателно върху международната стопанска система. Тъй като доста ограничавания остават в действие или са въведени още веднъж, държавните управления отново са изправени пред въпроса по какъв начин да развият схемите за погашение на обезщетение за частична безработица през идващите месеци.
Основна цел остава да се отбрани заетостта и индустриалния потенциал на фирмите, като в същото време се поддържа потреблението предвид на продължаващата рецесия. Разходите по стратегиите обаче тежат извънредно доста върху държавните управления и бюджетите им за обществена сигурност. Например, общите разноски за програмата за частична безработица във Франция единствено от март до май се правят оценка на 18,4 милиарда евро. В допълнение, защото специфичните ограничения за частична безработица в изискванията на COVID-19 са проектирани да дават много великодушна поддръжка по време на кратковременен стопански потрес, дълготрайното разчитане на такива заплащания рискува да сътвори честен риск и следващи стопански изкривявания. И най-после, изменящото се влияние на рецесията не визира еднообразно всички браншове и това изисква използването на по-индивидуален метод.
Последните решения могат да бъдат категоризирани по следния метод:
• Временно удължение на специфичните ограничения: някои страни удължиха специфичните ограничения поради COVID-19, приложени през март и април, до края на септември. Освен това бяха направени и някои промени в схемите:
- Подобрения : ориентирани към премахване на открити дефекти, в това число за опростяване на достъпа или понижаване на оперативните сложности;
- Условия за достъп : модификации на изискванията за достъп на фирмите до схемите, в това число неплащане на дивиденти на акционери или преразглеждане на политиките за възбрана за уволнение;
- Промени в компенсациите : последователно понижаване на компенсациите за частична безработица и/или възобновяване на средствата за изплащаните от работодателите заплати;
- Обучителни съставни елементи : необикновени за частични схеми за безработица, само че осъзнавайки продължителния темперамент на рецесията, някои страни прибавиха към схемите и съставни елементи за образование и преквалификация.
• Таргетиране на стратегиите : Взимайки поради все по-диверсифицираните стопански резултати на другите браншове, някои страни започнаха да насочват специфичните ограничения за частична безработица към браншове,
които не престават да бъдат измежду най-засегнатите, да вземем за пример туризма или събитийния бизнес.
• Преходни разпореждания : Някои страни, които са имали стратегии за частична безработица и преди рецесията с ковид, изготвиха обстоен проект за прекосяване от специфичните ограничения, подхванати през март, към изискванията и равнищата на компенсации от техните предходни стратегии. Други страни, които не са разполагали с такива схеми, започнаха да разискват прекосяването на техните специфични ограничения към не толкоз великодушни дълготрайни стратегии.
Примери за последни промени в някои от страните
В Австрия бяха въведени специфични COVID-19 ограничения за частична безработица за три месеца след началото на пандемията, които по-късно бяха удължени с още три месеца до септември. Решението за удължение на програмата беше съпроводено от някои опростявания на схемата, по-специално във връзка с броя на работните часове, изчисляването на компенсацията, а също и на опцията за преустановяване на трудовите взаимоотношения при някои условия. Предвиждайки продължителни стопански усложнения в някои браншове и с цел установяване на по-дългосрочен небосвод за обмисляне от страна на работодателите, на 1 октомври ще започва нова скица за краткотрайна частична безработица за интервал от шест месеца. Изисквайки работно време сред 30 и 80 % от естествените часове на работа, схемата ще се концентрира и върху редица квалификационни ограничения.
В Белгия скица за краткосрочна безработица е съществувала още преди коронавирусната рецесия, като компенсациите са били налични при положение на форсмажорни обстановки или стопански рецесии, учредени на непреодолима мощ или стопански аргументи. След настъпването на рецесията, дефиницията за форсмажорна обстановка, която обезпечава по-лесен достъп до компенсации, беше разширена, като бяха включени и всички заявки за разпределяне на компенсации, свързани с COVID-19.
Подобна договореност за последователно прекосяване от форсмажорна към постоянна скица при стопански компликации е въведена в Люксембург от юли, като се взеха характерни решения за всеки един от най-засегнатите браншове като туризма или събитийните промишлености.
В Швейцария регламентите на съществуващата система ще се ползват още веднъж от 1 октомври, само че се плануват някои преходни ограничения до края на 2021 година, в това число понижаване на интервала на изчакване за компенсации и удължение на оптималния интервал на заплащане от 12 до 18 месеца.
Франция също вкара специфична краткосрочна трудова скица при започване на рецесията. Като част от тази скица работодателят изплаща 70% от заплатата, която сума по-късно му се възвръща изцяло от осигурителния фонд при безработица. Тъй като не се заплащат никакви удръжки, това подхожда на приход на заменяне в границите на 84% за служащите. Въведени бяха и преходни условия към съществуващата дълготрайна система. От 1 юни работодателят към момента заплаща 70%, само че му се възвръща единствено 85% от сумата. От 1 октомври служителят ще получава единствено 60% от предходната си заплата за интервал от най-много шест месеца. След това, възобновената на работодателя сума също ще бъде в допълнение редуцирана до 60%. Специалните преходни условия могат да се ползват за избрани браншове като туризма.
Холандия вкара специфична скица за частична безработица поради COVID-19 през март за 3 месеца, като тя беше удължена до края на септември. Заедно с удължаването бяха въведени нови условия, в това число неразпределение на дивиденти и основаване на форми за образование на чиновниците. Уволненията към този момент са позволени, само че водят до понижаване на размера на възобновените на работодателите разноски за заплати.
Изводите
Схемите за частична безработица са един от най-ефективните механизми за опазване на заетостта и индустриалния потенциал на стопанската система, за отбрана на равнищата на приходите и за поддръжка на фирмите по време на кризата с ковид. Широкообхватни и великодушни схеми бяха въведени в доста страни незабавно след началото на рецесията през март и април, като те имаха за цел най-много да поемат икономическия потрес, породен от рестриктивните мерки на пандемията. Изправени пред продължителни стопански компликации и непрестанно едва търсене, засягащи редица браншове, страните са изправени пред въпроса по какъв начин да приспособяват изискванията си за частична безработица, с цел да подкрепят по подобаващия метод работодателите и служащите, да понижат разноските и да приведат схемите в сходство с изменящата се икономическа обстановка, без да основават ненужни зависимости.
Източник:
Без подозрение тези бързо въведени ограничения са допринесли значително за опазване на заетостта и за поддръжка за фирмите през последните месеци. В Европа пикът беше доближат през април 2020 година, когато 10,1 милиона служащи в Германия, 9,1 милиона служащи във Франция и съвсем 1 милион служащи в Белгия получиха компенсации за частична безработица. В случая с Германия това съставлява 22,4% от общата претовареност и може да
бъде съпоставено с пика от едвам 3,3 милиона служащи, които са получили такива помощи по време на финансовата и икономическата рецесия през 2009 година
Обезщетенията за частична безработица по формулировка са краткотраен механизъм за поддържане на заетостта по време на стопански компликации.
Поради тази причина всички специфични ограничения за частична безработица, свързани с COVID-19, подхванати при започване на рецесията, бяха лимитирани във времето за към три месеца, колкото беше предстоящата дълготрайност на обвързваните със здравето ограничавания да се оправят с пандемията и
стопанската система да се върне в естествени граници. Към момента е ясно, че пандемията продължава да въздейства отрицателно върху международната стопанска система. Тъй като доста ограничавания остават в действие или са въведени още веднъж, държавните управления отново са изправени пред въпроса по какъв начин да развият схемите за погашение на обезщетение за частична безработица през идващите месеци.
Основна цел остава да се отбрани заетостта и индустриалния потенциал на фирмите, като в същото време се поддържа потреблението предвид на продължаващата рецесия. Разходите по стратегиите обаче тежат извънредно доста върху държавните управления и бюджетите им за обществена сигурност. Например, общите разноски за програмата за частична безработица във Франция единствено от март до май се правят оценка на 18,4 милиарда евро. В допълнение, защото специфичните ограничения за частична безработица в изискванията на COVID-19 са проектирани да дават много великодушна поддръжка по време на кратковременен стопански потрес, дълготрайното разчитане на такива заплащания рискува да сътвори честен риск и следващи стопански изкривявания. И най-после, изменящото се влияние на рецесията не визира еднообразно всички браншове и това изисква използването на по-индивидуален метод.
Последните решения могат да бъдат категоризирани по следния метод:
• Временно удължение на специфичните ограничения: някои страни удължиха специфичните ограничения поради COVID-19, приложени през март и април, до края на септември. Освен това бяха направени и някои промени в схемите:
- Подобрения : ориентирани към премахване на открити дефекти, в това число за опростяване на достъпа или понижаване на оперативните сложности;
- Условия за достъп : модификации на изискванията за достъп на фирмите до схемите, в това число неплащане на дивиденти на акционери или преразглеждане на политиките за възбрана за уволнение;
- Промени в компенсациите : последователно понижаване на компенсациите за частична безработица и/или възобновяване на средствата за изплащаните от работодателите заплати;
- Обучителни съставни елементи : необикновени за частични схеми за безработица, само че осъзнавайки продължителния темперамент на рецесията, някои страни прибавиха към схемите и съставни елементи за образование и преквалификация.
• Таргетиране на стратегиите : Взимайки поради все по-диверсифицираните стопански резултати на другите браншове, някои страни започнаха да насочват специфичните ограничения за частична безработица към браншове,
които не престават да бъдат измежду най-засегнатите, да вземем за пример туризма или събитийния бизнес.
• Преходни разпореждания : Някои страни, които са имали стратегии за частична безработица и преди рецесията с ковид, изготвиха обстоен проект за прекосяване от специфичните ограничения, подхванати през март, към изискванията и равнищата на компенсации от техните предходни стратегии. Други страни, които не са разполагали с такива схеми, започнаха да разискват прекосяването на техните специфични ограничения към не толкоз великодушни дълготрайни стратегии.
Примери за последни промени в някои от страните
В Австрия бяха въведени специфични COVID-19 ограничения за частична безработица за три месеца след началото на пандемията, които по-късно бяха удължени с още три месеца до септември. Решението за удължение на програмата беше съпроводено от някои опростявания на схемата, по-специално във връзка с броя на работните часове, изчисляването на компенсацията, а също и на опцията за преустановяване на трудовите взаимоотношения при някои условия. Предвиждайки продължителни стопански усложнения в някои браншове и с цел установяване на по-дългосрочен небосвод за обмисляне от страна на работодателите, на 1 октомври ще започва нова скица за краткотрайна частична безработица за интервал от шест месеца. Изисквайки работно време сред 30 и 80 % от естествените часове на работа, схемата ще се концентрира и върху редица квалификационни ограничения.
В Белгия скица за краткосрочна безработица е съществувала още преди коронавирусната рецесия, като компенсациите са били налични при положение на форсмажорни обстановки или стопански рецесии, учредени на непреодолима мощ или стопански аргументи. След настъпването на рецесията, дефиницията за форсмажорна обстановка, която обезпечава по-лесен достъп до компенсации, беше разширена, като бяха включени и всички заявки за разпределяне на компенсации, свързани с COVID-19.
Подобна договореност за последователно прекосяване от форсмажорна към постоянна скица при стопански компликации е въведена в Люксембург от юли, като се взеха характерни решения за всеки един от най-засегнатите браншове като туризма или събитийните промишлености.
В Швейцария регламентите на съществуващата система ще се ползват още веднъж от 1 октомври, само че се плануват някои преходни ограничения до края на 2021 година, в това число понижаване на интервала на изчакване за компенсации и удължение на оптималния интервал на заплащане от 12 до 18 месеца.
Франция също вкара специфична краткосрочна трудова скица при започване на рецесията. Като част от тази скица работодателят изплаща 70% от заплатата, която сума по-късно му се възвръща изцяло от осигурителния фонд при безработица. Тъй като не се заплащат никакви удръжки, това подхожда на приход на заменяне в границите на 84% за служащите. Въведени бяха и преходни условия към съществуващата дълготрайна система. От 1 юни работодателят към момента заплаща 70%, само че му се възвръща единствено 85% от сумата. От 1 октомври служителят ще получава единствено 60% от предходната си заплата за интервал от най-много шест месеца. След това, възобновената на работодателя сума също ще бъде в допълнение редуцирана до 60%. Специалните преходни условия могат да се ползват за избрани браншове като туризма.
Холандия вкара специфична скица за частична безработица поради COVID-19 през март за 3 месеца, като тя беше удължена до края на септември. Заедно с удължаването бяха въведени нови условия, в това число неразпределение на дивиденти и основаване на форми за образование на чиновниците. Уволненията към този момент са позволени, само че водят до понижаване на размера на възобновените на работодателите разноски за заплати.
Изводите
Схемите за частична безработица са един от най-ефективните механизми за опазване на заетостта и индустриалния потенциал на стопанската система, за отбрана на равнищата на приходите и за поддръжка на фирмите по време на кризата с ковид. Широкообхватни и великодушни схеми бяха въведени в доста страни незабавно след началото на рецесията през март и април, като те имаха за цел най-много да поемат икономическия потрес, породен от рестриктивните мерки на пандемията. Изправени пред продължителни стопански компликации и непрестанно едва търсене, засягащи редица браншове, страните са изправени пред въпроса по какъв начин да приспособяват изискванията си за частична безработица, с цел да подкрепят по подобаващия метод работодателите и служащите, да понижат разноските и да приведат схемите в сходство с изменящата се икономическа обстановка, без да основават ненужни зависимости.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ