Виртуалната Bitcoin е по-лоша от схемите на Понци
Схемата на Понци е мероприятие с нулев резултат. Bitcoin обаче е събитие с негативен край, против което даже не може да се внесе иск, твърди в позиция за " Файненшъл таймс " Робърт Маколи - член на университетския хайлайф на Центъра за рзвитие на международната политика на Бостънския университет и асоцииран член на Факултета по история на Оксфордския университет.
Bitcoin е надалеч от върховите жестоко 69 хиляди щ. $, които доближи на 9 ноември 2021-а след внезапния си срив от 12 хиляди $ през първата седмица на декември. И макар че котировката на виртуалната валута след коледните празници беше малко над 47,600 $, ред финансови анализатори не престават да я афишират за най-печелившия актив през последните няколко години. И да я дефинират за надеждна инвестиция.
Това опонира на скептичното мнение на голям брой икономисти и на други специалисти, че, на процедура, Bitcoin е скица на Понци. Един от последователите на това мнение е бразилският компютърен академик Хорхе Столфи, който се стимулира по следния метод: а) вложителите купуват, тъй като чакат да спечелят; б)това очакване се потвърждава от облагите на тези, които ги реализират; в)няма обаче външен източник за тези облаги, тъй като те идват напълно от нови инвестиции; г) операторите прибират огромна порция от парите.
Маколи е склонен с всичко това е правилно. Но акцентира, че критиците са прекомерно снизходителни когато дефинират Bitcoin за скица на Понци по две аргументи. Първо, Bitcoin няма същия ендшпил като финансовата пирамида. И второ, крайният резултат при виртуалната валута е мощно негативен от обществена позиция.
Какво демонстрира сравнителният разбор сред Bitcoin и истинската скица, изобретена от Чарлз Понци?
През 1920-а Понци дава обещание 50% рента по 45-дневна инвестиция и съумява да изплати въпросната облага на някои вложители. Схемата оцелява по-малко от година.
По най-голямата и най-дълго просъществувала до момента пирамида Понци, Бърни Мейдоф изплаща месечен приход в размер на 1 %. Той предлага да преведе на участниците в схемата както вложената сума, по този начин и облагата от нея. Което разумно предвещава и печалния й край. Финансовата рецесия от 2008-а води до каскада от тегления на участниците в пирамидата на Мейдоф и тя банкрутира. Сагата продължава дълго след колапса й със забележителни правни процедури и надживява основателя си, който умира при започване на 2021-а.
Мнозина не знаят, че юристът на жертвите на Мейдоф - Ървинг Пикард, съумява да разпознава тези, които са получили повече пари от схемата в сравнение с са внесли. Той даже наблюдава парите в офшорни доларови сметки, ползвайки противоречиви правни практики отвън територията на Съединени американски щати. И от приети истински вложения в схемата за общо 20 милиарда $, са възобновени и разпределени близо 14 милиарда $ - или забележителните 70 %. А искове до 1.6 млн. $ са платени напълно.
За разлика от вложенията в пирамидата на Мейдоф, Bitcoin се купува не като носещ приходи актив, а по-скоро като безсрочна книга с нулев ваучър.
С други думи, виртуалната валута не дава обещание никаква рентабилност и няма падеж, на който да се реализира крайното заплащане. И единственият метод, по който притежателят й може да си вземе парите, е като я продаде на някой различен.
Това значи, че колапсът на Bitcoin ще наподобява по доста по-различен метод от схемите на Понци или на Мейдоф. Според Маколи, един от евентуалните тригери на сходно събитие ще е сривът на така наречен постоянни монети (stablecoins) - изкуствени щатски долари, които би трябвало да обезпечат кеш за транзакции в криптовалути. Тези " нерегулирани фондове на паричните пазари " се продават като сигурни активи, тъй като са обвързани с $. Като се вземат поради неналичието на регулации и на публично обявление на покупко-продажбите, не е по никакъв начин мъчно да си представим гърмеж в жанр " Лиймън брадърс " от 2008-а, който може да унищожи цялата екология на криптовселената и да няма никакво търсене на Bitcoin.
При сходен сюжет са невъзможни продължителни правни дейности за следене на тези, които са продали по-рано виртуалните си инвестиции, с цел да се преразпределят облагите им и на останалите притежатели на цифрови монети.
С други думи, Bitcoin наподобява по-скоро на изкуствено надути малоценни фирмени бумаги.
Търговците ги купуват, качват цените им посредством интензивно рекламиране и стартират да ги търгуват между тях при повишаващи се котировки преди да ги продадат на тези, които са се присъединили в схемата, примамени от графиките и от ценовия екшън. Целта на мероприятието е жаждата за финансови облаги. Купувачите не могат да устоят на гледката по какъв начин приятелите им забогатяват за една нощ и заболяват от синдрома на паническия боязън, че пропущат купона. Във всички случаи, Bitcoin не дава обещание нищо и не може да завърши като скица на Понци.
Другата огромна разлика сред криптовалутата и схемата на Понци е, че Bitcoin е игра с отрицателен резултат от агрегатна или обществена позиция.
Като се вземат поради употребяваните действителни запаси за " копаенето " и за разпределението на цифровите пари, процесът е много по-скъп от интервенциите на Мейдоф. Социалният резултат от основаването на Bitcoin пък е надалеч по-опустошителен от схемата на Понци.
Криптовалутите се добиват с големи количества електричество, които даже могат да доближат потреблението на цяла страна, а " копачите " получават Bitcoin за труда си. Ако това се остойности, с цел да включва и " приноса " за световното стопляне, сумата ще е впечатляваща.
В началото на 2021-а Хорхе Столфи пресметнал, че общият размер на заплащанията към " копачите " на криптовалутата от 2009-а е 15 милиарда щ. $. По тогавашната цена на Bitcoin той дефинира нарастването на тази сума на жестоко 30 млн. $ дневно, която отива главно за употребяваната електрическа енергия.
При сегашните по-високи цени на виртуалните пари цената нараства. Около 900 нови монети дневно изискват повече от 45 млн. $ на ден за електричество. Като се вземат поради и тези разноски, в случай че котировките на Bitcoin колабират до нула, облагите на тези, които са продали монетите си ще са надалеч по-ниски от загубите на тези, които имат виртуална наличност. С други думи, крайният резултат ще е отрицателен както в сбит, по този начин и в обществен аспект.
Заключението на Маколи е, че в случай че се обобщат обстоятелствата, уникалността на Bitcoin е по-скоро в областта на маниите.
Като обект на спекулации виртуалната валута е невиждана. Тази пост-модернистична фикс идея се характеризира с голяма цена за достъп до ничии счетоводни документи. Ценната книга с нулев ваучър се появи не като смешка, а като актив за трилион долари. И, за разлика от схемата на Понци, Bitcoin не може да завърши с официаен банкрут.
В случай на провал притежателите на криптомонетата ще са изгубили групово това, което са платили на " копачите " на своите Bitcoin. Тази сума евентуално няма да е надалеч от истинските инвестиции в пирамидата на Мейдоф, в случай че те се поправят съгласно инфлацията. Но никой няма да я възвърне на притежателите на виртуалните пари: тя просто ще изчезне крепко пушек като загуба за обществото. И ощетените просто ще си мечтаят приключението им да е било скица на Понци.
Bitcoin е надалеч от върховите жестоко 69 хиляди щ. $, които доближи на 9 ноември 2021-а след внезапния си срив от 12 хиляди $ през първата седмица на декември. И макар че котировката на виртуалната валута след коледните празници беше малко над 47,600 $, ред финансови анализатори не престават да я афишират за най-печелившия актив през последните няколко години. И да я дефинират за надеждна инвестиция.
Това опонира на скептичното мнение на голям брой икономисти и на други специалисти, че, на процедура, Bitcoin е скица на Понци. Един от последователите на това мнение е бразилският компютърен академик Хорхе Столфи, който се стимулира по следния метод: а) вложителите купуват, тъй като чакат да спечелят; б)това очакване се потвърждава от облагите на тези, които ги реализират; в)няма обаче външен източник за тези облаги, тъй като те идват напълно от нови инвестиции; г) операторите прибират огромна порция от парите.
Маколи е склонен с всичко това е правилно. Но акцентира, че критиците са прекомерно снизходителни когато дефинират Bitcoin за скица на Понци по две аргументи. Първо, Bitcoin няма същия ендшпил като финансовата пирамида. И второ, крайният резултат при виртуалната валута е мощно негативен от обществена позиция.
Какво демонстрира сравнителният разбор сред Bitcoin и истинската скица, изобретена от Чарлз Понци?
През 1920-а Понци дава обещание 50% рента по 45-дневна инвестиция и съумява да изплати въпросната облага на някои вложители. Схемата оцелява по-малко от година.
По най-голямата и най-дълго просъществувала до момента пирамида Понци, Бърни Мейдоф изплаща месечен приход в размер на 1 %. Той предлага да преведе на участниците в схемата както вложената сума, по този начин и облагата от нея. Което разумно предвещава и печалния й край. Финансовата рецесия от 2008-а води до каскада от тегления на участниците в пирамидата на Мейдоф и тя банкрутира. Сагата продължава дълго след колапса й със забележителни правни процедури и надживява основателя си, който умира при започване на 2021-а.
Мнозина не знаят, че юристът на жертвите на Мейдоф - Ървинг Пикард, съумява да разпознава тези, които са получили повече пари от схемата в сравнение с са внесли. Той даже наблюдава парите в офшорни доларови сметки, ползвайки противоречиви правни практики отвън територията на Съединени американски щати. И от приети истински вложения в схемата за общо 20 милиарда $, са възобновени и разпределени близо 14 милиарда $ - или забележителните 70 %. А искове до 1.6 млн. $ са платени напълно.
За разлика от вложенията в пирамидата на Мейдоф, Bitcoin се купува не като носещ приходи актив, а по-скоро като безсрочна книга с нулев ваучър.
С други думи, виртуалната валута не дава обещание никаква рентабилност и няма падеж, на който да се реализира крайното заплащане. И единственият метод, по който притежателят й може да си вземе парите, е като я продаде на някой различен.
Това значи, че колапсът на Bitcoin ще наподобява по доста по-различен метод от схемите на Понци или на Мейдоф. Според Маколи, един от евентуалните тригери на сходно събитие ще е сривът на така наречен постоянни монети (stablecoins) - изкуствени щатски долари, които би трябвало да обезпечат кеш за транзакции в криптовалути. Тези " нерегулирани фондове на паричните пазари " се продават като сигурни активи, тъй като са обвързани с $. Като се вземат поради неналичието на регулации и на публично обявление на покупко-продажбите, не е по никакъв начин мъчно да си представим гърмеж в жанр " Лиймън брадърс " от 2008-а, който може да унищожи цялата екология на криптовселената и да няма никакво търсене на Bitcoin.
При сходен сюжет са невъзможни продължителни правни дейности за следене на тези, които са продали по-рано виртуалните си инвестиции, с цел да се преразпределят облагите им и на останалите притежатели на цифрови монети.
С други думи, Bitcoin наподобява по-скоро на изкуствено надути малоценни фирмени бумаги.
Търговците ги купуват, качват цените им посредством интензивно рекламиране и стартират да ги търгуват между тях при повишаващи се котировки преди да ги продадат на тези, които са се присъединили в схемата, примамени от графиките и от ценовия екшън. Целта на мероприятието е жаждата за финансови облаги. Купувачите не могат да устоят на гледката по какъв начин приятелите им забогатяват за една нощ и заболяват от синдрома на паническия боязън, че пропущат купона. Във всички случаи, Bitcoin не дава обещание нищо и не може да завърши като скица на Понци.
Другата огромна разлика сред криптовалутата и схемата на Понци е, че Bitcoin е игра с отрицателен резултат от агрегатна или обществена позиция.
Като се вземат поради употребяваните действителни запаси за " копаенето " и за разпределението на цифровите пари, процесът е много по-скъп от интервенциите на Мейдоф. Социалният резултат от основаването на Bitcoin пък е надалеч по-опустошителен от схемата на Понци.
Криптовалутите се добиват с големи количества електричество, които даже могат да доближат потреблението на цяла страна, а " копачите " получават Bitcoin за труда си. Ако това се остойности, с цел да включва и " приноса " за световното стопляне, сумата ще е впечатляваща.
В началото на 2021-а Хорхе Столфи пресметнал, че общият размер на заплащанията към " копачите " на криптовалутата от 2009-а е 15 милиарда щ. $. По тогавашната цена на Bitcoin той дефинира нарастването на тази сума на жестоко 30 млн. $ дневно, която отива главно за употребяваната електрическа енергия.
При сегашните по-високи цени на виртуалните пари цената нараства. Около 900 нови монети дневно изискват повече от 45 млн. $ на ден за електричество. Като се вземат поради и тези разноски, в случай че котировките на Bitcoin колабират до нула, облагите на тези, които са продали монетите си ще са надалеч по-ниски от загубите на тези, които имат виртуална наличност. С други думи, крайният резултат ще е отрицателен както в сбит, по този начин и в обществен аспект.
Заключението на Маколи е, че в случай че се обобщат обстоятелствата, уникалността на Bitcoin е по-скоро в областта на маниите.
Като обект на спекулации виртуалната валута е невиждана. Тази пост-модернистична фикс идея се характеризира с голяма цена за достъп до ничии счетоводни документи. Ценната книга с нулев ваучър се появи не като смешка, а като актив за трилион долари. И, за разлика от схемата на Понци, Bitcoin не може да завърши с официаен банкрут.
В случай на провал притежателите на криптомонетата ще са изгубили групово това, което са платили на " копачите " на своите Bitcoin. Тази сума евентуално няма да е надалеч от истинските инвестиции в пирамидата на Мейдоф, в случай че те се поправят съгласно инфлацията. Но никой няма да я възвърне на притежателите на виртуалните пари: тя просто ще изчезне крепко пушек като загуба за обществото. И ощетените просто ще си мечтаят приключението им да е било скица на Понци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ