Калина Паскалева: Жена проговори за схеми, проституция и чадър над „Калашниците"
Схемата „ lover boy “ (или „ loverboy “) е способ за операция и постоянно форма на трафик на хора, при която причинителят се показва за любещ сътрудник, с цел да завоюва доверието и прочувствената взаимозависимост на жертвата, след което употребява тази връзка, с цел да я управлява и експлоатира.
Прочетете още
Жертвите постоянно не осъзнават незабавно, че са манипулирани, защото в началото връзката наподобява същинска и любяща. Именно това прави схемата толкоз рискова.
След редица изнесена информация в медиите за хипотетични дейности от страна на хора от групата на “Калашниците ” с мен се свързаха разнообразни дами, представящи се за техни жертви,.
Една от тях е Д.А., която е подала тъжба против С. Ескобар в ГДБОП още през 2022 година, дружно с още две дами, всички работили за него като проститутки. Тя е била принуждавана да работи посредством пердах и закани пред детето й, изнудване с голи фотоси и клипове по време на сексуален акт. След всичко това майка й се разболява от рак. Всичко това се е случвало на територията на България.
Как стартира всичко. В началото имат сантиментална връзка, тя е с дете от различен. Но той се грижи, води ги на разходки, пазари неща, благ е. В началото С. я кара да проституира, като й споделя, че това ще бъде краткотрайно, и тя се съгласява. Работи на адреси, на терени и в хотели. По думите на Д. приблизително дневно се изкарват сред 200 и 3К евро, като цената е 100 евро за 30 минути и 150 евро за един час - общоприет секс. Тя твърди също, че нейният сводник С. Ескобар няма нищо на свое име, а ръководен от него Barber Shop в Студентски град е на името на дядо му.
Д. твърди, че към днешна дата групата на “Калашниците ” експлоатира проститутките си по терени в Пловдив, Варна и Бургас.
За своя сводник твърди, че е дясната ръка на Чочко - главатар на “Калашниците ” и осведомител на Столична дирекция на вътрешните работи. Казва още, че до момента в който е бил в ареста, се е оженил за сегашната си работничка, която му пособия да набира и склонява други дами да се занимават с проституция за тях. Изпраща ни нейна публикация в Ало.Бг. Д. споделя, че С. Ескобар е от едрите риби - занимава се с издаването на подправени книжки, запис и изнудване на богати клиенти със секс компромати и рекет. Слага скрити камери по терените и по този начин реализира записите, той е виновен и за доставката на дрога, когато клиентът желае. Престъплението се е правило, откакто Д. му се обади и той го носи. Често пъти е бил в същата къща, просто в друга стая. По този метод е знаел постоянно какъв брой клиента тъкмо влизат при Д. и какъв брой пари са й оставяли. Тя не е работила на %, С. й е взимал всичките пари, като й е осигурявал само храна и облекла, с които да бъде привлекателна за клиентите си.
След редица побои, закани, унижения и изнудвания Д. събира храброст и подава тъжба в ГДБОП, само че „ Чочко и С. имат връзки в полицията, основно в Столична дирекция на вътрешните работи, и знаят постоянно по кое време ще ги ударят и крият доказателствата против тях… Така стана й с моя случай - телефоните (с които е работил и които могат да трансформират гласовете на женски, мъжки и детски) не бяха открити, тъй като ги беше скрил 3 часа преди удара, а мойте секрети показания пред арбитър му бяха казани и разкрити, за което от ГДБОП ми се извиниха, че не знаят по какъв начин е станало. ”
След диалога с Д. попитахме импровизирано човек от отдел “Наркотици ” в Столична дирекция на вътрешните работи дали “Калашниците ” са били разследвани и получихме отговор “Не ”. Попитахме човек и от икономическа полиция към Столична дирекция на вътрешните работи дали при акцията против “Калашниците ” в Ботунец може да получим информация за въпросните Чочко и С., само че това ни беше отказано изрично. По време и след брифинга на органите на реда след показните арести на 14 юни също не бяха упоменати никакви имена.
Очаквайте втора част с още от описа на Д. за съответни предизвестия от страна на полицейски чиновници и цени за информация, а преди този момент желая да задам няколко въпроса към Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи и ГДБОП:
1. Ако дадена незаконна мрежа е работила на територията на България, кой носи отговорност, че тя е могла да работи толкоз дълго?
2. Има ли данни лица от престъпния контингент да са употребявани като информатори на полицията? Ако да - по какъв начин Министерство на вътрешните работи подсигурява, че информаторските връзки не се трансформират в чадър над незаконна активност?
3. Проверявана ли е информацията за вероятно приключване на оперативни данни към обвинени лица преди акции?
4. Колко жертви би трябвало да подадат сигнали, преди институциите да одобряват, че има систематичен проблем?
5. Има ли риск обществото да вижда поредна „ сполучлива акция “, която след месеци да завърши без неоправдателни присъди?
6. Колко коства на страната една такава акция - хора, техника, време - и какъв е измеримият резултат за жителите?
7. Ако незаконни групи могат да съществуват години наред, до момента в който жертвите се опасяват да приказват, не е ли това доказателство за институционален неуспех?
8. Кой управлява служителите на реда, които работят с информатори, с цел да не се стига до обстановка, в която страната пази личните си източници вместо жертвите?
9. Има ли вътрешни инспекции против чиновници, които вероятно са били близки до лица от престъпния контингент?
10. Акцията от 14 юни против “Калашниците ” в Ботунец беше ли част от дълго следствие с съответна доказателствена база, или беше реакция след публичен напън и медиен интерес?
Прочетете още
Жертвите постоянно не осъзнават незабавно, че са манипулирани, защото в началото връзката наподобява същинска и любяща. Именно това прави схемата толкоз рискова.
След редица изнесена информация в медиите за хипотетични дейности от страна на хора от групата на “Калашниците ” с мен се свързаха разнообразни дами, представящи се за техни жертви,.
Една от тях е Д.А., която е подала тъжба против С. Ескобар в ГДБОП още през 2022 година, дружно с още две дами, всички работили за него като проститутки. Тя е била принуждавана да работи посредством пердах и закани пред детето й, изнудване с голи фотоси и клипове по време на сексуален акт. След всичко това майка й се разболява от рак. Всичко това се е случвало на територията на България.
Как стартира всичко. В началото имат сантиментална връзка, тя е с дете от различен. Но той се грижи, води ги на разходки, пазари неща, благ е. В началото С. я кара да проституира, като й споделя, че това ще бъде краткотрайно, и тя се съгласява. Работи на адреси, на терени и в хотели. По думите на Д. приблизително дневно се изкарват сред 200 и 3К евро, като цената е 100 евро за 30 минути и 150 евро за един час - общоприет секс. Тя твърди също, че нейният сводник С. Ескобар няма нищо на свое име, а ръководен от него Barber Shop в Студентски град е на името на дядо му.
Д. твърди, че към днешна дата групата на “Калашниците ” експлоатира проститутките си по терени в Пловдив, Варна и Бургас.
За своя сводник твърди, че е дясната ръка на Чочко - главатар на “Калашниците ” и осведомител на Столична дирекция на вътрешните работи. Казва още, че до момента в който е бил в ареста, се е оженил за сегашната си работничка, която му пособия да набира и склонява други дами да се занимават с проституция за тях. Изпраща ни нейна публикация в Ало.Бг. Д. споделя, че С. Ескобар е от едрите риби - занимава се с издаването на подправени книжки, запис и изнудване на богати клиенти със секс компромати и рекет. Слага скрити камери по терените и по този начин реализира записите, той е виновен и за доставката на дрога, когато клиентът желае. Престъплението се е правило, откакто Д. му се обади и той го носи. Често пъти е бил в същата къща, просто в друга стая. По този метод е знаел постоянно какъв брой клиента тъкмо влизат при Д. и какъв брой пари са й оставяли. Тя не е работила на %, С. й е взимал всичките пари, като й е осигурявал само храна и облекла, с които да бъде привлекателна за клиентите си.
След редица побои, закани, унижения и изнудвания Д. събира храброст и подава тъжба в ГДБОП, само че „ Чочко и С. имат връзки в полицията, основно в Столична дирекция на вътрешните работи, и знаят постоянно по кое време ще ги ударят и крият доказателствата против тях… Така стана й с моя случай - телефоните (с които е работил и които могат да трансформират гласовете на женски, мъжки и детски) не бяха открити, тъй като ги беше скрил 3 часа преди удара, а мойте секрети показания пред арбитър му бяха казани и разкрити, за което от ГДБОП ми се извиниха, че не знаят по какъв начин е станало. ”
След диалога с Д. попитахме импровизирано човек от отдел “Наркотици ” в Столична дирекция на вътрешните работи дали “Калашниците ” са били разследвани и получихме отговор “Не ”. Попитахме човек и от икономическа полиция към Столична дирекция на вътрешните работи дали при акцията против “Калашниците ” в Ботунец може да получим информация за въпросните Чочко и С., само че това ни беше отказано изрично. По време и след брифинга на органите на реда след показните арести на 14 юни също не бяха упоменати никакви имена.
Очаквайте втора част с още от описа на Д. за съответни предизвестия от страна на полицейски чиновници и цени за информация, а преди този момент желая да задам няколко въпроса към Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи и ГДБОП:
1. Ако дадена незаконна мрежа е работила на територията на България, кой носи отговорност, че тя е могла да работи толкоз дълго?
2. Има ли данни лица от престъпния контингент да са употребявани като информатори на полицията? Ако да - по какъв начин Министерство на вътрешните работи подсигурява, че информаторските връзки не се трансформират в чадър над незаконна активност?
3. Проверявана ли е информацията за вероятно приключване на оперативни данни към обвинени лица преди акции?
4. Колко жертви би трябвало да подадат сигнали, преди институциите да одобряват, че има систематичен проблем?
5. Има ли риск обществото да вижда поредна „ сполучлива акция “, която след месеци да завърши без неоправдателни присъди?
6. Колко коства на страната една такава акция - хора, техника, време - и какъв е измеримият резултат за жителите?
7. Ако незаконни групи могат да съществуват години наред, до момента в който жертвите се опасяват да приказват, не е ли това доказателство за институционален неуспех?
8. Кой управлява служителите на реда, които работят с информатори, с цел да не се стига до обстановка, в която страната пази личните си източници вместо жертвите?
9. Има ли вътрешни инспекции против чиновници, които вероятно са били близки до лица от престъпния контингент?
10. Акцията от 14 юни против “Калашниците ” в Ботунец беше ли част от дълго следствие с съответна доказателствена база, или беше реакция след публичен напън и медиен интерес?
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ