57% от българите считат, че правителството е замесено в продажбата на ЧЕЗ
Схема Алфа Рисърч
Проучване на Алфа Рисърч за първото тримесечие на годината демонстрира, че най-голямото тестване за Кабинета Борисов 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж, написа news.bg.
57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Симпатизантите на ГЕРБ, които също са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници.
37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани.
Сред външно-политическите фактори, оказали мощно въздействие върху публичното мнение е отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни.
След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци.
Охладняването към Русия, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на висока поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждение на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Запазва се доверието на 21% от българските жители и нараства утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на Европейски Съюз.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз - Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление.
Най-критични към държавното управление са както симпатизанти на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателни, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри.
Като най- сполучлив продължава да е Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду " отличниците " намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (- 16.4).
Проучване на Алфа Рисърч за първото тримесечие на годината демонстрира, че най-голямото тестване за Кабинета Борисов 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж, написа news.bg.
57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Симпатизантите на ГЕРБ, които също са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници.
37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани.
Сред външно-политическите фактори, оказали мощно въздействие върху публичното мнение е отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни.
След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци.
Охладняването към Русия, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на висока поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждение на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Запазва се доверието на 21% от българските жители и нараства утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на Европейски Съюз.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз - Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление.
Най-критични към държавното управление са както симпатизанти на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателни, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри.
Като най- сполучлив продължава да е Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду " отличниците " намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (- 16.4).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ