Бурята в чаша вода
Шекспир бил споделил, че в положителната пиеса, когато бушува стихия в морето, същата стихия би трябвало да бушува и в чаша вода. И от време на време чашата е толкоз дребна, че бурята в нея е комична, даже и когато онази в морето е трагична. Вижте единствено непрекъснатите му герои Джон Фалстаф и сър Андрю Егуичийк. Това е нещо като правилото на Хермес Трисмегист и на всички окултисти, че това, което е от горната страна, е като това, което е изпод – не същото, само че сходно, тъй като в случай че беше същото, щеше да е скучно и алхимиците от дълго време да са разкрили философския камък. Същият принцип е при бурята в чаша с вода, единствено че в тази ситуация сходното не е възвишено, а дребнаво и смешно. Но за какво смешно, белким там пристрастеностите са по-малки? Не, пристрастеностите са си същите, даже от време на време и по-големи, единствено че залогът е доста по-малък, колизията е доста по-евтина. При едната стихия падат кралства, при другата съседки се назовават с пиперливи имена през оградата. Разликата е като сред това държавното управление да открадне милиард и недостатък за някаква там стратегия, и това да дадеш 20 лв. на катаджията, тъй като си приказвал по телефона в придвижване. Когато ги имало тези две стихии, съгласно положителния остарял Бил Шекспир театърът ставал по-хубав.
Когато стане дума за локални избори, си представяме на първо място изборите в София и единствено за тях приказваме. Поне по този начин вършим аз и мъдреците, с които се случва да повдигаме тематики от този жанр. Никога не обсъждаме какво се случва с другите градове и по-малките обитаеми места, а то е прекомерно друго е не по-малко поучително. Софийските локални избори доста наподобяват на парламентарните. Тук залогът е огромен (морета в шекспировите пиеси), до момента в който другаде може да е десетки и стотици пъти по-малък (чашата с вода). В София се сблъскват партии и хрумвания, визии и концепции, едни пиари с други (от което хвърчат искри до небесата), устройват се диспути, надцакват се с билбордове и впрочем. В Хаджирусиново (това е измислено затънтено село по името на един воин от „ Златоустъ “), в Хаджирусиново обаче неща напълно не стоят по този начин. Там хората са разнообразни, интригите и компроматите са други, фантазиите нямат нищо общо със софийските, като се изключи тези за противоположния пол и за международен мир.
Искам да приказвам за локалните избори в Хаджирусиново, желая да приказвам за локалните избори отвън София.
– Ти ли, бе! – незабавно слушам възражението. – Та ти си обезверен жълтовапетник!
– Моля, апелирам! – заемам отбранителна поза. – Първо, това от известно време е обидна дума и, второ, към този момент повече от половината си живот пребивавам отвън родната махала, по този начин че…
– Да, но – продължава възражението – ти си станал по-голям туткален гъз от всеки път и през днешния ден, в случай че пресечеш от другата страна на „ Витошка “, се чувстваш все едно си отишъл в чужбина. За какви локални избори в провинцията си тръгнал да ни приказваш!
Може би е по този начин – мисля си, без да го споделям на възражението, тъй като от дълго време съм му обърнал тил, – само че аз въпреки всичко съм бил в миналото пиар, правил съм акции за локални избори по всички страни и знам. Правил съм ги като пиар и самият аз съм бил претендент (т. нар. „ парашутист от София “) – Пазарджик, Хасково, Дупница, Кюстендил и други Знам.
Знам и въпреки всичко не преустановявам по хлапашки да се учудвам на някои неща. Вижте, да вземем за пример, на какви локални обединения попаднах (да не си помислите, че единствено Сглобката в Парламента е абсурдна)!
В Радомир дружно излизат Зелените и Движение за права и свободи. Зелените с голямата им угриженост за планетата, ресурсите и екологията – ръка в ръка с Движение за права и свободи, всичките им язовири, горски стопанства и сечища. Мило.
В Добрич като един са се вдигнали ДБГ, Има Такъв Народ, Национална движение „Симеон Втори", ССД, ГН (Глас народен) и Вътрешна македонска революционна организация. Нима партията на Меглена Кунева, която хрущеше и хрущи от европейска лоялност, се е съгласила с Вътрешна македонска революционна организация по въпроса за Северна Македония? Или ще кажете – локалните избори са частен случай и нямат общо с идеологиите на партиите. Тоест Вермахта в Полша са нацисти, а в Австрия – болшевики… Може, става и по този начин.
В Шумен още веднъж следим ДБГ, само че този път не с националистите, а с либералите от Национална движение „Симеон Втори" и Разузнавателна служба на ФРГ (партията на Борислав Великов от НДСВ). С тях са и ССД на Софиянски, както и „ Ние идваме “. Ако някой не се сеща, „ Ние идваме “ са отцепниците от Мая Манолова – Арман Бабикян и Николай Хаджигенов. Единствената точка в тяхната платформа беше да изчегъртат Бойко Борисов и по някаква причина са решили да го изчегъртват и в Шумен.
Има Такъв Народ на Слави Трифонов пък, с изключение на в Добрич, се следи и в Хисаря. Тук е мястото отговорно да заявя, че въобще не съм си правил труда да проуча всички локални обединения от този вид – пуснах едно търсене и взех първите 4-5. В Хисаря обаче, за разлика от Добрич, където нещата са либерално-центристки и патриотични, картината несъмнено червенее. Слави Трифонов ще се състезава за доверието на изтерзания народ в компанията на „ Социалистическа партия Български път “, Български земеделски народен съюз и ПКБ, което, откакто ревизирах в Google, се оказа Партия „ Консервативна България “. Консерватори някакви. Винаги по този начин съм си представял българския реакционер – в компанията на Слави Трифонов, земеделците и някакви петоразредни социалисти с пламтящи сърца.
Слави се явява дружно със социалистите и във Ветрино, в кюпа е и „ Общество за нова България “. Споменавам последните, тъй като инцидентно ги познавам и се чудя що дирят във Ветрино.
Орелът, ракът и щуката от онази приказка са напряко стикован и квалифициран отряд за специфични интервенции спрямо тези локални обединения. Как в действителност стават нещата в дребните обитаеми места, по какъв начин става по този начин, че най-разнородни бойци се сбират под едно и също знаме.
В забележителната си книга „ Моите мемоари от септемврийските събития 23-29 септември 1923 година, станали в гр. Фердинанд и околията “ Протойерей Йордан Попов написа че е било най-обичайна процедура един селяндур, в случай че има няколко синове, единият да е социалист, другият – земеделец, третият – народняк и така нататък, с цел да може фамилията да има „ стъпка “ при всички, когато дойдат на власт. Защото лопатата се върти, само че животът би трябвало да продължава. Оттогава до през днешния ден малко се е трансформирало.
В дребните градове „ будните “ хора, тези, на които им се занимава с политика било от идеализъм, било поради някаква полза, се броят на пръсти. През годините множеството от тях са минали през всички партии, били са техни деятели, против което са получавали я някоя службица, я социална поръчка, я предопределение за родственик. Другите пък постоянно имат в обкръжението си един „ безсънен “, който питат по какъв начин да гласоподават като се зададат избори:
– Бай Иване, за кого да гласуваме този път?
– За тоя и тоя – значимо дава отговор бай Иван, до който към този момент е съумяла да се докопа някоя от партиите и да му обещае туй-онуй. Нищо че на предходните избори бай Иван е пропагандирал и събирал гласове за напълно друга партия. Никой не помни това. По-точно – помнят го всички, обаче никой не го намира за нещо неправилно. Защото в тези общности личностите са доста по-важни от някакви нереални политически организации със седалище в София, където движимости стратези усвояват бюджети и дотации.
Така че описаните от мен нагоре обединения по места не впечатляват никого. Те са в реда на нещата. Познавам локални големци, които са били по няколко мандата кметове – един път от Иван Костов, един път от Царя, един път от социалистите и най-после от Бойко Борисов. Сега евентуално ще завоюват кметове и от „ Промяната “, въпреки че сигурно има места, където „ Промяната “ не са я чували.
И запитвам: що за народна власт е това? Това е някакво извращение… Разбирам, че политиката е комфортно средство да си решиш някои проблеми – да си запазиш работата, да започнеш нова, да израстеш съгласно опциите на мащабите. Но освен с самун ще живее човек (Мат. 4:4). Ако демокрацията служеше единствено за това, ще ѝ кажем едно „ благодаря “.
Гласуването при демокрацията е прекачване на право, обличане във власт. При демокрацията Гражданинът дава на политика своето късче власт, което му се поставя като на жител. Затова Гражданинът е виновен за дейностите на оня, на който е дал властта си, сякаш тъй като оня по-добре знае какво да прави с нея. Но всичко това сега е безнадеждно извратено и с цел да ви оказа помощ за осъзнаете степента на извращението, още веднъж ще се върна в София и ще ви задам два въпроса:
1. Колко гласа щеше да събере Терзиев с всичките си неповторими качества, в случай че беше повдигнат от предприемчив комитет? А Хекимян?
2. Как деятелите на „ Промяната “ щяха да разясняват Хекимян, в случай че му бяха излезли роднинските връзки на Терзиев?
Къде е демокрацията във всичко това? Къде е народът-суверен? Разбира се там, където си му е мястото, единствено дето си фантазира, че е някъде другаде.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
trud.bg
