Шефшауен, Мароко – На стълбите на Испанската джамия туристи и местни жители пушат киф, смес от канабис и тютюн, докато се любувате на гледката към известния „Син град“ на Мароко в северния район на Риф.
От векове планините на Риф, които се простират от град Танжер до източната граница с Алжир, са били център на отглеждане на канабис. Мароко и до днес е най-големият производител на смола от канабис в света, според ООН.
Пред джамията Мурад*, баща на шест деца на около 40 години, наблюдава групите туристи, за да види дали не са клиенти на наркотика, който той произвежда в провинцията от почти 20 години.
„След независимостта на Мароко хипитата дойдоха в планините и ни научиха как да събираме канабисовите растения в канабисова смола [хашиш]“, казва Мурад. „Лично аз се научих от семейството и приятелите си.“
Когато някой се съгласи да купи неговия продукт, Мурад слиза по хълма и се скрива зад храсти, за да избегне погледите на минувачите и да финализира сделката. Канабисът е широко разпространен в региона, но продажбата му за развлекателна употреба остава незаконна и онези, които бъдат признати за виновни – както купувачи, така и продавачи – могат да бъдат вкарани в затвора.
Но се извършва бавна либерализация. През юли 2021 г. в опит да подобри икономиката на един от най-бедните региони в Мароко, кралството реши официално да одобри законопроект за легализиране на производството на канабис за промишлени, медицински и козметични цели в трите провинции на Риф, като същевременно създаде Национална агенция за регулиране на дейностите с канабис (ANRAC) за наблюдение на производството на легален канабис.
„Официални представители дойдоха в селото през март, за да обсъдят с нас новия законопроект и да вземат имената на хората, които може да се интересуват“, казва Мурад. „Аз от своя страна наистина не знам какво ще правя. Ако бъда принуден да премина към законно производство, ще го направя, но ако повечето ми съседи продължат да произвеждат нелегално канабис, ще направя като тях.“
„Разбира се, не обичам да живея в страх и предпочитам да имам легална дейност. В същото време, честно казано, не мисля, че повечето фермери ще следват законопроекта, защото не смятаме, че ще ни е от полза. Но съм наясно, че това може да е последната ми година в незаконното производство на канабис. Заради себе си вероятно скоро ще трябва да премина към легално производство“, добавя той.
Неспокоен регион
С падането на нощта Мурад напуска скромната къща, която е построил, след като се е оженил, и се изкачва по-високо в планината, за да стигне до втората плантация за канабис, която притежава. Той спи там всяка вечер, за да се увери, че никой не идва да открадне ценната му стока.
В Риф икономическите възможности наистина са по-ограничени от останалата част на страната поради планинската география и исторически трудните връзки с държавата. Тези проблеми доведоха през 2016 г. до движението Хирак Риф, народни въстания, които призоваваха за социално-икономически реформи, преди в крайна сметка да бъдат потиснати от силите за сигурност.
От създаването на Република Риф от Абделкрим Хатаби през 1921 г., както и от народните и военни въстания срещу монархията след обявяването на независимостта, хората от Риф се възприемат като враждебни към мароканската държава. Мнозина смятат, че не са се възползвали от икономическото развитие на Мароко и повече инфраструктура, училища и възможности за работа бяха три основни искания на протестното движение през 2016 г.
Според данни, дадени от Министерството на вътрешните работи на агенция Франс Прес през 2013 г., най-малко 700 000 души, включително 90 000 семейства, са живели от производството на канабис в Мароко.
Легализацията води до финансови загуби
В Баб Таза, град на 25 км (15 мили) южно от Шефшауен, домакинството на Ануар е едно от тях.
„Там, където живея, няма шанс полицията да дойде. Прекалено много е ходенето!“ Ануар казва, смеейки се, докато се изкачва по пътя, който води до семейната му къща, голям имот, който се отличава от останалата част от квартала.
„Баща ми беше този, който започна да произвежда канабис, но днес той се посвещава на другите си страсти“, казва Ануар. „Сега брат ми е този, който се грижи за това и аз му помагам, когато имам време.“
Семейството на Ануар притежава две големи плантации за канабис, което позволи на семейството да постигне някакъв вид социална мобилност и планира да построи нова резиденция до сегашната си.
„Преминаването към законно производство на канабис би ни накарало да загубим пари, защото правителството е това, което ще определи цените“, казва Ануар, докато се изправя пред път, който според него се използва от наркотрафикантите за транспорт семейните стоки.
„Незаконното производство не е толкова опасно, когато имате надеждна мрежа от купувачи. Ние от своя страна продаваме канабиса само на четирима семейни приятели, които познаваме от години, и те се занимават с пренасянето му в други градове на страната и в Европа“, казва Ануар.
Досега местните фермери, които са избрали да отглеждат канабис законно, са все още малко. До май само около 400 от тях са получили разрешение да започнат, казва ръководителят на ANRAC.
Според Халид Муна, марокански антрополог, професор и автор с фокус върху риф и киф, дребните местни фермери може наистина да станат тези, които ще бъдат изоставени от новия закон.
„Опитът в други страни производители, които са преминали към легалния пазар, показва, че първите, които плащат цената, са бедните фермери“, обяснява Моуна. „Легалният пазар представлява финансов риск и различно структурирана мрежа, неща, които бедните фермери не овладяват непременно.“
Тъй като сезонът на прибиране на реколтата започва през септември, фермерите на канабис от Риф ще трябва да се изправят пред това, което може да се окаже главоблъсканица. Или влизат в новата правна рамка, определена от правителството, или остават да работят извън закона.
„Ние сме свикнали да сме извън закона“, казва Ануар. „Да живеем в страх и извън системата е нещо, което така или иначе правим от десетилетия.“
*От съображения за безопасност имената на интервюираните са променени.
Източник: Ал Джазира
