Шеф в Ботев с емоционално послание след триумфа
Шефът на преслужбата на Ботев (Пловдив) Митко Лишев накара всички почитатели на клуба да настръхнат след извоюваната Суперкупа на България. „ Канарчетата “ победиха след дузпи Лудогорец и подвигнаха трофея.
Ето какво написа Лишев:
" ТРОФЕЯТ! Най –сладката премия за ежедневния труд, перманентното неявяване от вкъщи и купищата ограничения в живота на професионалния футболист. Футболът е добре заплатен спорт, само че кефът да вдигнеш Купата цена няма. Особено, когато има кой да озвучи тази ти наслада с мощен плач от трибуните.
Ботев страда задоволително през годините, с цел да дочака сполетялото го през последните месеци благополучие. Двете трофеи, надлежно пета и шеста във витрината, са заслужени и действително видяно – 6 трофеи за 105 години, за името и историята на Ботев, наподобяват прекомерно малко. Но в действителност броят им няма изключително значение. Единственото тъжно в този факт е, че огромните паузи сред тях направиха по този начин, че доста ботевисти не съумяха да се порадват на Купа приживе...
Малко за момчетата. Снощи изиграха 10-ия си мач в границите на 42 дни. За всички, които ще кажат - „ Е и?! ” – прецизираме, че когато тези, дето ги гледаме по финалите в Шампионската лига им се падне да играят толкоз доста мачове за толкоз малко дни, спортните уеб сайтове гърмят, а почитателите си викат – „ Шшш тия са е*ати машините ”. Е, нашите го направиха. Без недоволства. С доста бачкане и най-хубавото – с доста въодушевление.
Страхотният климат, който носителите на Купата и Суперкупата сътвориха между тях сигурно им даваше и продължава да им дава онази по този начин нужна последна капка вътрешна мощ, която те кара да намериш сила за още един спринт и още едно единоборство, когато тялото ти крещи, че желае да почива.
Тези неща постоянно остават скрити. Както остана прикрит респектът в очите на албанците от Тирана и израелците от Йерусалим, където Ботев бе посрещнат леко пренебрежително, само че изпратен с висока доза почитание. Уважение не липсваше и в Мадейра, там просто отсъстваше подценяването.
Зад кадър остават и сълзите на малчуганче от школата, което не искаше да повярва, че Косоко напуща обичания му Ботев, до момента в който връстниците му подскачаха за фотография около Омар. Вълнението им беше толкоз огромно, като че ли някой преди малко им бе споделил, че тази година лятната почивка ще е до Коледа.
Едни други деца – бургаските, които гонят топките на „ Лазур ”, също са прехласнати по Ботев. Готов съм да се обзаложа, че в не един и два квартала в Пловдив от през днешния ден хлапетата застават зад топката с мисълта, че желаят и те да могат да я зашият над стената като Тошко Неделев...
И „ Лазур ” ни изпрати с чувството, че ще му липсваме. Приятелите, които бяха наши общителни и всеотдайни домакини много пъти в последните 4-5 години, към този момент носят Ботев в сърцата си, паралелно до другите им обичани неща в живота.
В това е смисълът на футбола. А трофеят е просто най-сладката му част.
Горчилката и огромната празнота в тази ситуация идват от неналичието на Колежа. Какво ли би било да посрещаме европейските си противници в центъра на Пловдив пред препълнен стадион, а... Ако беше по този начин и " Лазур " нощес щеше да е цялостен.
Но по този начин е отредила ориста Ботевистка, а както всички знаем, тя е постоянно е по-специална. Ние можем да създадем единствено две неща: Да я приемем и да вършим всичко, което зависи от нас, с цел да забележим " Христо Ботев " приключен. Трябва да сме дружно. Отборът ни сподели, че единствено по този начин химерите могат да бъдат превърнати в действителност. "
Ето какво написа Лишев:
" ТРОФЕЯТ! Най –сладката премия за ежедневния труд, перманентното неявяване от вкъщи и купищата ограничения в живота на професионалния футболист. Футболът е добре заплатен спорт, само че кефът да вдигнеш Купата цена няма. Особено, когато има кой да озвучи тази ти наслада с мощен плач от трибуните.
Ботев страда задоволително през годините, с цел да дочака сполетялото го през последните месеци благополучие. Двете трофеи, надлежно пета и шеста във витрината, са заслужени и действително видяно – 6 трофеи за 105 години, за името и историята на Ботев, наподобяват прекомерно малко. Но в действителност броят им няма изключително значение. Единственото тъжно в този факт е, че огромните паузи сред тях направиха по този начин, че доста ботевисти не съумяха да се порадват на Купа приживе...
Малко за момчетата. Снощи изиграха 10-ия си мач в границите на 42 дни. За всички, които ще кажат - „ Е и?! ” – прецизираме, че когато тези, дето ги гледаме по финалите в Шампионската лига им се падне да играят толкоз доста мачове за толкоз малко дни, спортните уеб сайтове гърмят, а почитателите си викат – „ Шшш тия са е*ати машините ”. Е, нашите го направиха. Без недоволства. С доста бачкане и най-хубавото – с доста въодушевление.
Страхотният климат, който носителите на Купата и Суперкупата сътвориха между тях сигурно им даваше и продължава да им дава онази по този начин нужна последна капка вътрешна мощ, която те кара да намериш сила за още един спринт и още едно единоборство, когато тялото ти крещи, че желае да почива.
Тези неща постоянно остават скрити. Както остана прикрит респектът в очите на албанците от Тирана и израелците от Йерусалим, където Ботев бе посрещнат леко пренебрежително, само че изпратен с висока доза почитание. Уважение не липсваше и в Мадейра, там просто отсъстваше подценяването.
Зад кадър остават и сълзите на малчуганче от школата, което не искаше да повярва, че Косоко напуща обичания му Ботев, до момента в който връстниците му подскачаха за фотография около Омар. Вълнението им беше толкоз огромно, като че ли някой преди малко им бе споделил, че тази година лятната почивка ще е до Коледа.
Едни други деца – бургаските, които гонят топките на „ Лазур ”, също са прехласнати по Ботев. Готов съм да се обзаложа, че в не един и два квартала в Пловдив от през днешния ден хлапетата застават зад топката с мисълта, че желаят и те да могат да я зашият над стената като Тошко Неделев...
И „ Лазур ” ни изпрати с чувството, че ще му липсваме. Приятелите, които бяха наши общителни и всеотдайни домакини много пъти в последните 4-5 години, към този момент носят Ботев в сърцата си, паралелно до другите им обичани неща в живота.
В това е смисълът на футбола. А трофеят е просто най-сладката му част.
Горчилката и огромната празнота в тази ситуация идват от неналичието на Колежа. Какво ли би било да посрещаме европейските си противници в центъра на Пловдив пред препълнен стадион, а... Ако беше по този начин и " Лазур " нощес щеше да е цялостен.
Но по този начин е отредила ориста Ботевистка, а както всички знаем, тя е постоянно е по-специална. Ние можем да създадем единствено две неща: Да я приемем и да вършим всичко, което зависи от нас, с цел да забележим " Христо Ботев " приключен. Трябва да сме дружно. Отборът ни сподели, че единствено по този начин химерите могат да бъдат превърнати в действителност. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ