Шефът на МВР Русе е в болница, опериран, загубил 1.5

Шефът на Министерство на вътрешните работи Русе е в болница, опериран, изгубил 1.5 литра кръв, в тежко положение. Заради направена забележка на четирима дрифтиращи младежи.

Това са обстоятелства, уважаеми читатели. Млади хора вкарват в болница здрав мъж в разцвета на силите си, евентуално тъй като са се почувствали наранени от забележката.

По-рано през днешния ден криминалистът Иван Савов сподели безусловно следното: " Истината е, че просто в България пораства потомство, даже може би не едно, което няма обикновени цивилен привички ".

Според него младежите, пребили старши комисар, са работили с ясното схващане, че са над закона и могат да вършат каквото изискат. Той бе безапелационен, че същинският проблем е неналичието на образование, боязън и почит от страната. 

Да си дойдем на думата, уважаеми читатели. Липса на боязън и почит от страната? И за какво го няма този боязън? Ами доста просто. Всеки знае отговора. Всъщност има ли Държава въобще?

Убийци, агресори и извършители рецидивисти са на независимост. Пуснати против парична гаранция. Или наказани условно. Примерите са десетки. Биеш, убиваш, пребиваш - няма проблем, няколко дни в ареста и след това си на независимост.

Откъде да пристигна този боязън и почит от страната? Откъде? Къде са образците? Какво се случва всекидневно пред очите ни? Справедливост? В България няма такова нещо. Полиция? Прокуратура?

Също през днешния ден сподели: " Семейството и ролята на фамилията е най-важна. Най-лесно е да се упрекна страната ".

Господин Борисов, какъв брой възпитани и почтени деца (а и не само) от положителни фамилии и с положително образование си отидоха без време - грубо убити, блъснати от несъответстващи водачи или по различен метод? Колко? Да ги изброяваме ли?

И още, и още, и още. Да, фамилната среда е извънредно значима. Спор няма. Но къде е Държавата, къде са правоприлагащите органи, къде е прокуратурата, къде е справедливостта?

В България такива неща ги има единствено на хартия. За страдание. И за още по-голямо страдание у нас колкото по-възпитан и културен си, толкоз по-трудно живееш и толкоз повече си мачкан от другите - безцеремонните, арогантни и постоянно изплъзващи се на закона човеци.

Бавно правораздаване, отсрочване на каузи и леки присъди за тежки закононарушения посредством хитри юристи и подкупни прокурори, липса на каквато и да било светлина в тунела - такава е днешната родна реалност.

Надежда няма, няма и да има. Всеки ще се избавя самосиндикално и ще се моли на Господ на него да не му се случи нещо неприятно. Като да вземем за пример да не го прегази кола, до момента в който се разхожда със фамилията си на открито и прави проекти за бъдещето. Или да не бъде пребит от младежи единствено тъй като им е направил забележка.

Такава е България през днешния ден. И жална ни майка на всички естествени хора, населяващи тази територия...