Шефът на "Антикорупция" Пламен Георгиев възрази на опитите на Съюза на съдиите да манипулират обществото!
Шефът на КПКОНПИ (Комисия за битка с корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество) Пламен Георгиев изрази възраженията си против опитите на Съюза на съдиите в България да манипулират обществото.
Съюзът на съдиите неведнъж се опита да манипулира публичното мнение във връзка с Пламен Георгиев. Висшият държавен чиновник отговори с отворено писмо до ръководителя на Народно събрание, Висш съдебен съвет и Европейската комисия.
Ето какво написа в него:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщам се към вас по отношение на опит за жестоко тъпчене на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – съдружие на магистрати, призвани априори да бранят и пазят законността и главните човешки права. Повод е тяхно намерено писмо от 4 април 2018 година, което презумира, че аз като началник на върховен държавен орган нямам право в изявление да коментирам по правосъдно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред профилираното интернет издание „ Правен свят “, в която разясня въпросите, с които арбитър от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално питане по дело, по което ръководената от мен Комисия е страна.
Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в прорез с член 10 от Конвенцията, който еднопосочно постановява, че „ всеки има право на независимост на изразяването на отзиви. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да популяризира информация и хрумвания “. Нещо повече, концепцията, че началник на върховен държавен орган би трябвало да търпи ограничавания в свободата на мнение, нарушава член 14 от Конвенцията, съгласно който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв симптом.
Текстът на Конвенцията в член 10 дава опция на страните да лимитират свободата на словото посредством законодателство, което не разрешава увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на престижа и безпристрастието на правораздаването. Но тези ограничавания в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по формулировка са призвани да бранят както престижа на съда, по този начин и безпристрастността на правораздаването.
От тази позиция бих обърнал внимание на изказванията в тяхното намерено писмо, а точно: „ господин Георгиев напълно еднопосочно показва своята позиция, че това питане е било излишно за вярното решение на делото, че също по този начин излишно ще го забави “, както и че „ институтът на преюдициалното питане е в тежест на Българската страна “. Подобни изказвания, в случай че биха били правилни, биха били груба интервенция в работата на български съд и пренебрежение към съда в Люксембург. Само че те не дават отговор на изразената от мен позиция. В нея няма даже намек за това кое би било „ вярното “ решение на делото, а единственият ми коментар по периодите е, че „ времето, за което ще се стопира активността на Комисията, е огромно. “ Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че „ това е доста комплицирано произвеждане “ мъчно може да се направи съмнение, че го считам за процедура, която е „ в тежест за Българската страна “.
В допълнение, на пряк журналистически въпрос дали виждам прикрит предумисъл в дейностите на съдиите от Софийския градски съд давам отговор „ Не мога да разясня подобен въпрос, просто посрамвам обстоятелствата. “ Поради тази причина изводът в писмото на Сюъза на съдиите в България „ може да се одобри, че в целокупност изявлението внушава, че българският съд е незапознат, подвластен, привързан “ е извод в областта на персоналното мнение и чувствата, с които българското законодателство не се занимава.
Нещо повече, в този дух е и Конституционно Решение № 13 от 13 октомври 2012 година, което афишира за противоконституционни текстове от Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество и в частност формулировката на член 3, алинея 1 в частта “и да се възвърне възприятието за правдивост у гражданите” с претекста, че възприятието за правдивост, както и поначало всички усеща, не са справедливи обстоятелства.
В отвореното си писмо Съюзът на съдиите в България напомня член 4 алинея 1 т.1 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, който постановява, че в работата си ръководената от мен Комисия би трябвало да се управлява от правилата на правда и обективност. Същевременно член 4 от Закона за правосъдната власт постановява, че „ Органите на правосъдната власт извършват функционалностите си независимо. “ Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля подозрение върху тази безпристрастност.
В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в изявлението обстоятелства, а точно:
Факт е, че от над 20 претенции на страни по каузи за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, почетено и изпратено от български съд.
Факт е, че преюдициалното питане се насочва две години след внасянето на желае от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.
Факт е, че въпросите по запитването повтарят в огромна част претекстовете на една от страните по това дело.
Факт е, че делото към този миг не е тръгнало всъщност и след повече от 2 години е на стадий подготовка на делото в закрито съвещание.
Факт е, че България е в наказателна процедура поради Директива 2014/42/ Европейски Съюз, която не е транспонирана в българското законодателство и към сегашния миг.
И най-после, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.
Дотолкова, доколкото Съюзът на съдиите в България се обръща към Народното събрание като орган, който реализира надзор върху ръководената от мен Комисия, към Виския правосъден съвет като орган, който би трябвало да отбрани съда и обособения арбитър от „ недобросъвестни мнения “ и Европейската комисия в качеството й на „ страж на правото на Европейски Съюз “, аз също се обръщам към тези институции с апел за отбрана на правовия ред и на прокламираните в Европейската спогодба съществени права.
Идеята, че представителите на една от управляващите в страната не могат да бъдат подложени на критика и затова са априори непогрешими нарушава всички демократични правила, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази концепция за безпогрешност не би следвало да се толерира, без значение дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или правосъдната власт.
05 04 2018 година
С УВАЖЕНИЕ,
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Съюзът на съдиите неведнъж се опита да манипулира публичното мнение във връзка с Пламен Георгиев. Висшият държавен чиновник отговори с отворено писмо до ръководителя на Народно събрание, Висш съдебен съвет и Европейската комисия.
Ето какво написа в него:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщам се към вас по отношение на опит за жестоко тъпчене на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – съдружие на магистрати, призвани априори да бранят и пазят законността и главните човешки права. Повод е тяхно намерено писмо от 4 април 2018 година, което презумира, че аз като началник на върховен държавен орган нямам право в изявление да коментирам по правосъдно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред профилираното интернет издание „ Правен свят “, в която разясня въпросите, с които арбитър от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално питане по дело, по което ръководената от мен Комисия е страна.
Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в прорез с член 10 от Конвенцията, който еднопосочно постановява, че „ всеки има право на независимост на изразяването на отзиви. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да популяризира информация и хрумвания “. Нещо повече, концепцията, че началник на върховен държавен орган би трябвало да търпи ограничавания в свободата на мнение, нарушава член 14 от Конвенцията, съгласно който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв симптом.
Текстът на Конвенцията в член 10 дава опция на страните да лимитират свободата на словото посредством законодателство, което не разрешава увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на престижа и безпристрастието на правораздаването. Но тези ограничавания в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по формулировка са призвани да бранят както престижа на съда, по този начин и безпристрастността на правораздаването.
От тази позиция бих обърнал внимание на изказванията в тяхното намерено писмо, а точно: „ господин Георгиев напълно еднопосочно показва своята позиция, че това питане е било излишно за вярното решение на делото, че също по този начин излишно ще го забави “, както и че „ институтът на преюдициалното питане е в тежест на Българската страна “. Подобни изказвания, в случай че биха били правилни, биха били груба интервенция в работата на български съд и пренебрежение към съда в Люксембург. Само че те не дават отговор на изразената от мен позиция. В нея няма даже намек за това кое би било „ вярното “ решение на делото, а единственият ми коментар по периодите е, че „ времето, за което ще се стопира активността на Комисията, е огромно. “ Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че „ това е доста комплицирано произвеждане “ мъчно може да се направи съмнение, че го считам за процедура, която е „ в тежест за Българската страна “.
В допълнение, на пряк журналистически въпрос дали виждам прикрит предумисъл в дейностите на съдиите от Софийския градски съд давам отговор „ Не мога да разясня подобен въпрос, просто посрамвам обстоятелствата. “ Поради тази причина изводът в писмото на Сюъза на съдиите в България „ може да се одобри, че в целокупност изявлението внушава, че българският съд е незапознат, подвластен, привързан “ е извод в областта на персоналното мнение и чувствата, с които българското законодателство не се занимава.
Нещо повече, в този дух е и Конституционно Решение № 13 от 13 октомври 2012 година, което афишира за противоконституционни текстове от Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество и в частност формулировката на член 3, алинея 1 в частта “и да се възвърне възприятието за правдивост у гражданите” с претекста, че възприятието за правдивост, както и поначало всички усеща, не са справедливи обстоятелства.
В отвореното си писмо Съюзът на съдиите в България напомня член 4 алинея 1 т.1 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, който постановява, че в работата си ръководената от мен Комисия би трябвало да се управлява от правилата на правда и обективност. Същевременно член 4 от Закона за правосъдната власт постановява, че „ Органите на правосъдната власт извършват функционалностите си независимо. “ Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля подозрение върху тази безпристрастност.
В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в изявлението обстоятелства, а точно:
Факт е, че от над 20 претенции на страни по каузи за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, почетено и изпратено от български съд.
Факт е, че преюдициалното питане се насочва две години след внасянето на желае от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.
Факт е, че въпросите по запитването повтарят в огромна част претекстовете на една от страните по това дело.
Факт е, че делото към този миг не е тръгнало всъщност и след повече от 2 години е на стадий подготовка на делото в закрито съвещание.
Факт е, че България е в наказателна процедура поради Директива 2014/42/ Европейски Съюз, която не е транспонирана в българското законодателство и към сегашния миг.
И най-после, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.
Дотолкова, доколкото Съюзът на съдиите в България се обръща към Народното събрание като орган, който реализира надзор върху ръководената от мен Комисия, към Виския правосъден съвет като орган, който би трябвало да отбрани съда и обособения арбитър от „ недобросъвестни мнения “ и Европейската комисия в качеството й на „ страж на правото на Европейски Съюз “, аз също се обръщам към тези институции с апел за отбрана на правовия ред и на прокламираните в Европейската спогодба съществени права.
Идеята, че представителите на една от управляващите в страната не могат да бъдат подложени на критика и затова са априори непогрешими нарушава всички демократични правила, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази концепция за безпогрешност не би следвало да се толерира, без значение дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или правосъдната власт.
05 04 2018 година
С УВАЖЕНИЕ,
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ