Богдан Милчев: Организацията на движението, дефицитите в законодателството и корупцията са основните ни проблеми
Шефът на Института за пътна сигурност Богдан Милчев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия е Богдан Милчев от Института по пътна сигурност. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Милчев, посрещаме зимния сезон, тук-там паднаха и първите снежни покривки, с мокрото време пристигнаха и първите няколко произшествия. На какво се дължат и не се ли научихме да караме в зимни условия?
Първо би трябвало да кажем, че постоянно когато има смяна на времето, даже и през лятото когато падне дъжд, първоначално водачите не могат да се приспособяват внезапно на новите условия и стават голям брой произшествия. Надявам се да бъдат леки тези произшествия, нормално те са лека. Но би трябвало да се има поради, че поддръжката на нашите пътища не е на нужното равнище за сигурност, което се изисква, и че организацията на придвижването в цялата ни републиканска пътна мрежа има ужасно доста неточности, ужасно доста знаци. И това единствено по себе си обърква водачите и те позволяват доста постоянно неточности. И като се прибавят и неприятните атмосферни условия, и са налице произшествия.
Това желаех да ви попитам: какви рискове крият в действителност дупките и неравностите в мокрото време, а и освен, по принцип?
По принцип дупките и неприятните пътища най-голямата заплаха, която крият, е да се строши автомобилът. Трябва да сме наясно, че когато пътят е неприятен, когато е с дупки, когато има неравности по него, водачите си пазят колите и карат с ниска скорост, и тогава злополуките са леки и няма жертви и починали. Това би трябвало да се има поради. Но в това време задачата на подвижността не е да се кара по неприятни пътища, задачата е да се стига бързо и безвредно.
Разбира се. А защо би трябвало да внимават водачите през зимния сезон и кои са най-важните съставни елементи, с които би трябвало да бъдат готови, за които да наблюдават?
Ами с всичко би трябвало да внимават. Баналното е към този момент това с течности за чистачки, със зимни гуми, с каквото се сетите там - колата да е готова за зимни условия, парното да им работи. Това са неща, с които колите би трябвало да бъдат механически изправни. Всеки един автомобил би трябвало да бъде механически изправен. И най-важното, което им поисквам на водачите, е да имат шанс. Защото в България организацията на придвижването, отново дублирам, е един от най-главните ни проблеми. Само за информация на вашите слушатели от Варна до София има над 2 000 пътни знаци. Това значи за 5 часа шофиране на всеки 10 секунди има нов пътен знак, който ти би трябвало да го осмислиш. Няма човешки мозък, който може да осмисли такава организация на придвижването. А скоростният режим се сменя над 70 и няколко пъти. Това е непрекъснато. Само на автомагистралата 17 пъти се сменя скоростният режим. Въобще, цялата ни организация на придвижване е изцяло сбъркана и тя самата принуждава водачите да не се преценяват с нея, и оттова към този момент стават импровизациите и злополуките.
Определено са доста на постоянно знаците и аз не знам в каква степен може водачът да реагира за такова време.
Няма по какъв начин да се реагира. Нужна ни е напълно нова философия и идея. Хората, които ръководят Агенция " Пътна инфраструктура “, не схващат от тази работа, изрично мога да го кажа, и е належащо напълно нов метод, нова визия. Моето мнение е, че е належащо да изградим напълно отначало структурите си, които се занимават с организацията на придвижването, поддръжката на пътища.
А в какво изцяло положение са пътищата ни? Безопасни ли са?
Видно е, че не, откакто ние повече от 10 години стоим в класацията на Европа като най-опасната страна, в която вероятността да загинеш е най-висока. Не са безвредни, рискови са ни пътищата, всичко ни е рисково. Ние имаме проблеми в три фактора. Това са: организационни проблеми, за които приказвах доскоро, другият проблем, това са дефицити в законодателството, и третият проблем, това е корупцията. И в случай че не влияем по едно и също време и върху трите детайла, за които приказвам сега, ние в никакъв случай няма да реализираме резултата. А с цел да се влияе всеобхватно и по едно и също време, ни е нужна институция, водачество, което да има ясна визия, стратегия. Ние преди няколко дни стартирахме Пътна карта за развиването на сигурността в България, и на процедура предложихме на държавното управление и го предизвикахме да свърши работа. Да забележим, те са на ход.
Вие споменахте няколко фактора, които въздействат за небезопасната пътна среда у нас. В този смисъл какво би трябвало да направи страната за прекъсване на войната по пътищата и за попречване на случаите? Какви ограничения да предприеме?
Значи, аз ги споделих ограниченията доскоро. Три неща би трябвало да направи. Държавните институции имат доста тежки организационни проблеми, които би трябвало да решат, само че не през законодателни промени. А другото нещо, което би трябвало да създадат, е да основат антикорупционни дейности, с които да се ограничи корупцията, и на трето място да се предложат законодателни промени, които да подкрепят самите институции, не толкоз към санкциите на водачите и наказванията на водачите, едвам оказват помощ в тяхната организация. Липсата на водачество в България дава опция по разнообразни малките екрани и радиа да се изявяват всевъзможни специалисти, които всеки дава някакъв ум, а всичко си остава като едно празноговорене. Затова е належащо Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата да бъде натоварена от българското държавно управление за къс интервал да предприеме съответни дейности, които сме предложили в нашата пътна карта. В нашата пътна карта не очаквайте дейности от това да се покачат санкциите, да се оправят пътищата. Необходимо е първо да се основат стандартите за ръководство на риска, свързани с образованието на водачите, свързани с контрола на придвижването, обвързвано с контрола над пътната инфраструктура. Необходима е нова организация. Разговорът е тежко експертен, не би трябвало да занимаваме с тези диалози българските жители. Те желаят да получават една безвредна пътна транспортна система. Благодаря ви за вниманието.
На директната ни телефонна линия е Богдан Милчев от Института по пътна сигурност. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Милчев, посрещаме зимния сезон, тук-там паднаха и първите снежни покривки, с мокрото време пристигнаха и първите няколко произшествия. На какво се дължат и не се ли научихме да караме в зимни условия?
Първо би трябвало да кажем, че постоянно когато има смяна на времето, даже и през лятото когато падне дъжд, първоначално водачите не могат да се приспособяват внезапно на новите условия и стават голям брой произшествия. Надявам се да бъдат леки тези произшествия, нормално те са лека. Но би трябвало да се има поради, че поддръжката на нашите пътища не е на нужното равнище за сигурност, което се изисква, и че организацията на придвижването в цялата ни републиканска пътна мрежа има ужасно доста неточности, ужасно доста знаци. И това единствено по себе си обърква водачите и те позволяват доста постоянно неточности. И като се прибавят и неприятните атмосферни условия, и са налице произшествия.
Това желаех да ви попитам: какви рискове крият в действителност дупките и неравностите в мокрото време, а и освен, по принцип?
По принцип дупките и неприятните пътища най-голямата заплаха, която крият, е да се строши автомобилът. Трябва да сме наясно, че когато пътят е неприятен, когато е с дупки, когато има неравности по него, водачите си пазят колите и карат с ниска скорост, и тогава злополуките са леки и няма жертви и починали. Това би трябвало да се има поради. Но в това време задачата на подвижността не е да се кара по неприятни пътища, задачата е да се стига бързо и безвредно.
Разбира се. А защо би трябвало да внимават водачите през зимния сезон и кои са най-важните съставни елементи, с които би трябвало да бъдат готови, за които да наблюдават?
Ами с всичко би трябвало да внимават. Баналното е към този момент това с течности за чистачки, със зимни гуми, с каквото се сетите там - колата да е готова за зимни условия, парното да им работи. Това са неща, с които колите би трябвало да бъдат механически изправни. Всеки един автомобил би трябвало да бъде механически изправен. И най-важното, което им поисквам на водачите, е да имат шанс. Защото в България организацията на придвижването, отново дублирам, е един от най-главните ни проблеми. Само за информация на вашите слушатели от Варна до София има над 2 000 пътни знаци. Това значи за 5 часа шофиране на всеки 10 секунди има нов пътен знак, който ти би трябвало да го осмислиш. Няма човешки мозък, който може да осмисли такава организация на придвижването. А скоростният режим се сменя над 70 и няколко пъти. Това е непрекъснато. Само на автомагистралата 17 пъти се сменя скоростният режим. Въобще, цялата ни организация на придвижване е изцяло сбъркана и тя самата принуждава водачите да не се преценяват с нея, и оттова към този момент стават импровизациите и злополуките.
Определено са доста на постоянно знаците и аз не знам в каква степен може водачът да реагира за такова време.
Няма по какъв начин да се реагира. Нужна ни е напълно нова философия и идея. Хората, които ръководят Агенция " Пътна инфраструктура “, не схващат от тази работа, изрично мога да го кажа, и е належащо напълно нов метод, нова визия. Моето мнение е, че е належащо да изградим напълно отначало структурите си, които се занимават с организацията на придвижването, поддръжката на пътища.
А в какво изцяло положение са пътищата ни? Безопасни ли са?
Видно е, че не, откакто ние повече от 10 години стоим в класацията на Европа като най-опасната страна, в която вероятността да загинеш е най-висока. Не са безвредни, рискови са ни пътищата, всичко ни е рисково. Ние имаме проблеми в три фактора. Това са: организационни проблеми, за които приказвах доскоро, другият проблем, това са дефицити в законодателството, и третият проблем, това е корупцията. И в случай че не влияем по едно и също време и върху трите детайла, за които приказвам сега, ние в никакъв случай няма да реализираме резултата. А с цел да се влияе всеобхватно и по едно и също време, ни е нужна институция, водачество, което да има ясна визия, стратегия. Ние преди няколко дни стартирахме Пътна карта за развиването на сигурността в България, и на процедура предложихме на държавното управление и го предизвикахме да свърши работа. Да забележим, те са на ход.
Вие споменахте няколко фактора, които въздействат за небезопасната пътна среда у нас. В този смисъл какво би трябвало да направи страната за прекъсване на войната по пътищата и за попречване на случаите? Какви ограничения да предприеме?
Значи, аз ги споделих ограниченията доскоро. Три неща би трябвало да направи. Държавните институции имат доста тежки организационни проблеми, които би трябвало да решат, само че не през законодателни промени. А другото нещо, което би трябвало да създадат, е да основат антикорупционни дейности, с които да се ограничи корупцията, и на трето място да се предложат законодателни промени, които да подкрепят самите институции, не толкоз към санкциите на водачите и наказванията на водачите, едвам оказват помощ в тяхната организация. Липсата на водачество в България дава опция по разнообразни малките екрани и радиа да се изявяват всевъзможни специалисти, които всеки дава някакъв ум, а всичко си остава като едно празноговорене. Затова е належащо Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата да бъде натоварена от българското държавно управление за къс интервал да предприеме съответни дейности, които сме предложили в нашата пътна карта. В нашата пътна карта не очаквайте дейности от това да се покачат санкциите, да се оправят пътищата. Необходимо е първо да се основат стандартите за ръководство на риска, свързани с образованието на водачите, свързани с контрола на придвижването, обвързвано с контрола над пътната инфраструктура. Необходима е нова организация. Разговорът е тежко експертен, не би трябвало да занимаваме с тези диалози българските жители. Те желаят да получават една безвредна пътна транспортна система. Благодаря ви за вниманието.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ