Силвена Роу със сълзи на очите казва тежко „Сбогом“ и остави зад себе си важна част от живота си
Шеф Силвена Роу показа със сълзи на очите трогателна персонална история в обществените си мрежи, която разкрива загубата на фамилния ѝ дом в Хисаря. „ Намирам се пред нашия дом с майка ми. Той към този момент не е наш от дълго време, тъй като по типичен български метод роднините се изпокараха и не успяхме да го спасим. Домът е от времето на Опълченците на Шипка, а традицията на разногласия надви над всичко друго “, споделя Роу във видеото си.
Кулинарката разказва момента като мъчително прощаване: „ Днес затваряме една врата от нашата фамилна история. Домът в Хисарямястото, където майка ми е прекарала детството си, издигнат с труд и обич от моята прабаба и прародител, към този момент не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем единствено, че с него си отива една ера, една традиция, една нишка от паметта на рода ни. “
Роу споделя и персоналните си мемоари: „ Голяма част от моето детство беше прекарана тук, под знойната сянка на смокинята, под тежките от наслада сливи, под остарялата лоза, евентуално на повече от 150 години. Лоза, която скоро може да бъде изкоренена, с цел да се направи нещо друго. И това боли. “
Тя акцентира, че същинската загуба не е финансовата: „ Домът се продаде за малко пари – само че това не е значимото. Истинската загуба е, когато фамилията се разпада към един дом, вместо да се събере към него. Това е краят на една епоха. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но от време на време човешката лакомия се оказва по-силна от паметта. “
Силвена Роу приключва посланието си с прочувствен апел: „ Нека нашият образец бъде увещание към всички: не позволявайте парцели да ви разделят. Не позволявайте наследства да унищожават връзки. Домовете се губят, земята се продава, само че когато се загуби уважението посред ни,тогава се губи доста повече. Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследства, а същинското завещание постоянно са хората. Пазете фамилиите си. Пазете паметта си. Пазете домовете си,ако не като стени, то най-малко като обич. “
Тази трогателна изповед на известната кулинарка акцентира освен прочувствената стойност на фамилния дом, само че и значимостта на уважението и близостта сред поколенията.
Кулинарката разказва момента като мъчително прощаване: „ Днес затваряме една врата от нашата фамилна история. Домът в Хисарямястото, където майка ми е прекарала детството си, издигнат с труд и обич от моята прабаба и прародител, към този момент не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем единствено, че с него си отива една ера, една традиция, една нишка от паметта на рода ни. “
Роу споделя и персоналните си мемоари: „ Голяма част от моето детство беше прекарана тук, под знойната сянка на смокинята, под тежките от наслада сливи, под остарялата лоза, евентуално на повече от 150 години. Лоза, която скоро може да бъде изкоренена, с цел да се направи нещо друго. И това боли. “
Тя акцентира, че същинската загуба не е финансовата: „ Домът се продаде за малко пари – само че това не е значимото. Истинската загуба е, когато фамилията се разпада към един дом, вместо да се събере към него. Това е краят на една епоха. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но от време на време човешката лакомия се оказва по-силна от паметта. “
Силвена Роу приключва посланието си с прочувствен апел: „ Нека нашият образец бъде увещание към всички: не позволявайте парцели да ви разделят. Не позволявайте наследства да унищожават връзки. Домовете се губят, земята се продава, само че когато се загуби уважението посред ни,тогава се губи доста повече. Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследства, а същинското завещание постоянно са хората. Пазете фамилиите си. Пазете паметта си. Пазете домовете си,ако не като стени, то най-малко като обич. “
Тази трогателна изповед на известната кулинарка акцентира освен прочувствената стойност на фамилния дом, само че и значимостта на уважението и близостта сред поколенията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ