Шеф Никола пред Edna.bg: Почувствах се като супергерой
Шеф Никола Симеонов е измежду най-обичаните кулинари в България, прочут със своето присъединяване в „ Hell's Kitchen “ и ежедневните си изяви в „ На кафе “. В изявление, извършено от Елизабет Астарджиева, той разкрива своите най-лични моменти и професионални триумфи.
Никола споделя по какъв начин от дребен е разпален по готвенето, въодушевен от ароматите в кухнята на майка си. С времето това любознание се трансформира в пристрастеност, която го води до участия в телевизионни формати и основаване на лични предписания. В книгата си „ С Никола по света: Street food но хелти “, той изяснява по какъв начин съчетава усета със здравословното хранене. Нека си поговорим за готвене и ентусиазъм с началник Никола Симеонов.
Как си влюби в готвенето? Помниш ли първата ви среща?
Съвсем първата среща не съм сигурен, че я помня. Един от първите ми мемоари в кухнята е когато майка ми правеше крем карамел. Много ми беше забавно, не можех да възприема, че това нещо би трябвало да се пече към час. Непрекъснато бях залепен за стъклото на фурната и го отварях. Тя ми се караше да не го върша и ми споделяше, че колкото повече разтварям малката врата, толкоз по-бавно ще стане. Може би тогава за пръв път започнах да любопитствам какво се случва в действителност, за какво би трябвало да се пече този крем карамел, за какво лишава толкоз време и така нататък
Много е хубаво, когато човек се прибере у дома и му замирише на домашна манджа. Кой е ароматът на твоя дом? Как мирише „ у дома “?
Много постоянно на пиле с ориз. Ако би трябвало да съм почтен, това ми е едно от обичаните ястия от детството. Имал съм интервали, в които в продължение на месеци всеки ден съм хапвал пиле с ориз.
А какъв беше твоят първи огромен кулинарен триумф, който те накара да осъзнаеш, че готвенето е твоето предопределение?
То стана малко инцидентно, не съм си мислел, че ще стана готвач. Отложих си кандидатстването след учебно заведение с една година и започнах работа в нормално квартално заведение като сервитьор. За благополучие тогава нямаше задоволително готвачи и се наложи да дам промяна в кухнята. Бях доста благополучен. След тази промяна, заради някаква причина, може би хвалбите от гостите в ресторанта, нямам визия, само че просто се почувствах като супергерой и взех решение, че това желая да върша и се отхвърлих от кандидатстване и от всичко останало.
Както загатнах, ти беше любимец в Hell's Kitchen. Как се промени живота ти по-късно? Какви бяха провокациите, пред които трябваше да се изправиш?
Предизвикателствата в предаването бяха непредвидени за мен. Аз мислех, че главното мъчно ще бъде готвенето, дилемите свързани с него и така нататък Всъщност се оказа, че ми бяха малко по-трудни обществената игра и изолацията. Аз съм работил в чужбина самичък в продължение на година и половина. Толкова не ми се отрази на душeвността, колкото цялостната изолираност в предаването.
След присъединяване ти във формата в действителност започва работата ти в „ На кафе “ – по какъв начин успяваш да се вдъхновяваш за нови предписания на съвсем ежедневна база, които да предоставяш на феновете на предаването ти?
Наистина е доста мъчно. В това предаване към този момент какво ли не е готвено. В началото беше по-лесно, само че в този момент към този момент съм приготвил толкоз доста неща там, че в действителност става доста мъчно. Черпя ентусиазъм от разнообразни култури, разнообразни кухни. Някои месеци съм на индийска вълна, други на мексиканска. Просто се пробвам да намирам най-различни неща.
Какви са твоите обичани дестинации за кулинарен туризъм и кои ястия от тези места те въодушевяват най-вече?
Те се трансформират. Понякога съм огромен почитател на италианската кухня, от време на време на аржентинската. Сега съм на индийска вълна.
Сега към този момент имаш и своя книга - " С Никола по света: Street food, но хелти ". Как се въодушеви за концепцията?
Аз имах усложнения до към 23-годишен, бях по-пълничък. Опитвах се да се оправя с казуса с тренировки, макар че всички ми споделяха, че храненето е по-важно от тренировките. Аз не имах вяра. С времето се оказа, че в действителност това е решението. Започнах да се интересувам що е то здравословно хранене. Тогава имаше доста по-малко информация и доста повече дезинформация.
Общо взето нещата се свеждаха тогава до варено пиле с бял ориз и броколи, което аз отказвах да приема. Започнах да се интересувам повече, разбрах какво са макронутриенти, за какво е значим протеинът, какво се случва с въглехидратите. Стигнах до извода, че няма изгоди от това да ядеш безвкусна храна. То отново може да е пиле с броколи и ориз, само че направено вкусно.
Апък streetfood...защото нормално човек, когато е на режим, му е най-трудно да откаже него. Като минеш около пиците, дюнерите и бургерите, доста мъчно се споделя не, изключително в случай че си на режим и си гладувал една, две, три седмици. Затова взех решение да намеря вид тези храни да могат да се употребяват, като в това време да бъдат по-нискокалорични.
Риалити формат, всекидневен ефир в „ На кафе “, книга, евентуално и доста кулинарни събития - Как балансираш интензивния график на работа с персоналния ти живот? Намираш ли време за отмора и занимания отвън кухнята?
Наистина е доста мъчно. Аз чак последната година започнах съзнателно да си оставям свободно време в графика. Последните 3-4 години беше когато остане време, само че то в никакъв случай не остава време. Реших, че това не може да продължава повече, тъй като в един миг стартира да ме натоварва прекомерно доста. Сега си оставям най-малко лятото да имам един месец без задължения.
Как смяташ да прекараш лято 2024 – какви са проектите ти?
Това лято ще отивам на отмора в Гърция, в Италия и в случай че ми се стекат доста добре нещата, за октомври съм възнамерявал и едно пътешестване до Тайланд. Исках да е през лятото, само че то се оказа, че е дъждовен интервал там и ще се опитам да го изместя някак си.
Вижте нашето блиц изявление с началник Никола Симеонов във видеото нагоре!
Никола споделя по какъв начин от дребен е разпален по готвенето, въодушевен от ароматите в кухнята на майка си. С времето това любознание се трансформира в пристрастеност, която го води до участия в телевизионни формати и основаване на лични предписания. В книгата си „ С Никола по света: Street food но хелти “, той изяснява по какъв начин съчетава усета със здравословното хранене. Нека си поговорим за готвене и ентусиазъм с началник Никола Симеонов.
Как си влюби в готвенето? Помниш ли първата ви среща?
Съвсем първата среща не съм сигурен, че я помня. Един от първите ми мемоари в кухнята е когато майка ми правеше крем карамел. Много ми беше забавно, не можех да възприема, че това нещо би трябвало да се пече към час. Непрекъснато бях залепен за стъклото на фурната и го отварях. Тя ми се караше да не го върша и ми споделяше, че колкото повече разтварям малката врата, толкоз по-бавно ще стане. Може би тогава за пръв път започнах да любопитствам какво се случва в действителност, за какво би трябвало да се пече този крем карамел, за какво лишава толкоз време и така нататък
Много е хубаво, когато човек се прибере у дома и му замирише на домашна манджа. Кой е ароматът на твоя дом? Как мирише „ у дома “?
Много постоянно на пиле с ориз. Ако би трябвало да съм почтен, това ми е едно от обичаните ястия от детството. Имал съм интервали, в които в продължение на месеци всеки ден съм хапвал пиле с ориз.
А какъв беше твоят първи огромен кулинарен триумф, който те накара да осъзнаеш, че готвенето е твоето предопределение?
То стана малко инцидентно, не съм си мислел, че ще стана готвач. Отложих си кандидатстването след учебно заведение с една година и започнах работа в нормално квартално заведение като сервитьор. За благополучие тогава нямаше задоволително готвачи и се наложи да дам промяна в кухнята. Бях доста благополучен. След тази промяна, заради някаква причина, може би хвалбите от гостите в ресторанта, нямам визия, само че просто се почувствах като супергерой и взех решение, че това желая да върша и се отхвърлих от кандидатстване и от всичко останало.
Както загатнах, ти беше любимец в Hell's Kitchen. Как се промени живота ти по-късно? Какви бяха провокациите, пред които трябваше да се изправиш?
Предизвикателствата в предаването бяха непредвидени за мен. Аз мислех, че главното мъчно ще бъде готвенето, дилемите свързани с него и така нататък Всъщност се оказа, че ми бяха малко по-трудни обществената игра и изолацията. Аз съм работил в чужбина самичък в продължение на година и половина. Толкова не ми се отрази на душeвността, колкото цялостната изолираност в предаването.
След присъединяване ти във формата в действителност започва работата ти в „ На кафе “ – по какъв начин успяваш да се вдъхновяваш за нови предписания на съвсем ежедневна база, които да предоставяш на феновете на предаването ти?
Наистина е доста мъчно. В това предаване към този момент какво ли не е готвено. В началото беше по-лесно, само че в този момент към този момент съм приготвил толкоз доста неща там, че в действителност става доста мъчно. Черпя ентусиазъм от разнообразни култури, разнообразни кухни. Някои месеци съм на индийска вълна, други на мексиканска. Просто се пробвам да намирам най-различни неща.
Какви са твоите обичани дестинации за кулинарен туризъм и кои ястия от тези места те въодушевяват най-вече?
Те се трансформират. Понякога съм огромен почитател на италианската кухня, от време на време на аржентинската. Сега съм на индийска вълна.
Сега към този момент имаш и своя книга - " С Никола по света: Street food, но хелти ". Как се въодушеви за концепцията?
Аз имах усложнения до към 23-годишен, бях по-пълничък. Опитвах се да се оправя с казуса с тренировки, макар че всички ми споделяха, че храненето е по-важно от тренировките. Аз не имах вяра. С времето се оказа, че в действителност това е решението. Започнах да се интересувам що е то здравословно хранене. Тогава имаше доста по-малко информация и доста повече дезинформация.
Общо взето нещата се свеждаха тогава до варено пиле с бял ориз и броколи, което аз отказвах да приема. Започнах да се интересувам повече, разбрах какво са макронутриенти, за какво е значим протеинът, какво се случва с въглехидратите. Стигнах до извода, че няма изгоди от това да ядеш безвкусна храна. То отново може да е пиле с броколи и ориз, само че направено вкусно.
Апък streetfood...защото нормално човек, когато е на режим, му е най-трудно да откаже него. Като минеш около пиците, дюнерите и бургерите, доста мъчно се споделя не, изключително в случай че си на режим и си гладувал една, две, три седмици. Затова взех решение да намеря вид тези храни да могат да се употребяват, като в това време да бъдат по-нискокалорични.
Риалити формат, всекидневен ефир в „ На кафе “, книга, евентуално и доста кулинарни събития - Как балансираш интензивния график на работа с персоналния ти живот? Намираш ли време за отмора и занимания отвън кухнята?
Наистина е доста мъчно. Аз чак последната година започнах съзнателно да си оставям свободно време в графика. Последните 3-4 години беше когато остане време, само че то в никакъв случай не остава време. Реших, че това не може да продължава повече, тъй като в един миг стартира да ме натоварва прекомерно доста. Сега си оставям най-малко лятото да имам един месец без задължения.
Как смяташ да прекараш лято 2024 – какви са проектите ти?
Това лято ще отивам на отмора в Гърция, в Италия и в случай че ми се стекат доста добре нещата, за октомври съм възнамерявал и едно пътешестване до Тайланд. Исках да е през лятото, само че то се оказа, че е дъждовен интервал там и ще се опитам да го изместя някак си.
Вижте нашето блиц изявление с началник Никола Симеонов във видеото нагоре!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




