Образованието в Китай става все по-несправедливо към бедните
Шау Шуеенг получи най-хубавата оценка на изпит за висше обучение в столицата на Китай през 2017 година и беше интервюиран от медиите в Пекин. Син на дипломати, Шуеенг признава, че неговото образование е било привилегировано. " Сега всичките студенти с най-високи резултати идват от богати фамилии. Става все по-трудно за студентите от селските региони да влязат в положителни университети ", споделя той. Неговата почтеност провокира аплодисменти в интернет.
От 1988 година насам, когато Китай стартира голяма акция за приемане във висши учебни заведения, броят на годишно влезлите студенти се е нараснал четирикратно и е достигнал съвсем 10 млн. Около една трета от гимназистите в този момент не престават образованието си в университет. Данните са разпокъсани, само че специалистите са съгласни, че делът на учениците в селските региони в най-хубавите университети в Китай (горният 1%) се е свил. Само 0.3% от студентите от провинцията влизат в тях, спрямо 2.8% от градските студенти. Повечето други висши образователни заведения са доста по-посредствени.
Системта хукоу
По целия свят учениците от небогати фамилии се борят да се конкурират с по-заможните си сътрудници. В Китай обаче, разделянето е изключително блестящо. Главната причина е системата хукоу (програма за фамилна регистрация, която контролира разпределението на популацията и миграцията от селата към градовете), която прави доста мъчно приемането на безвъзмезден достъп до държавни услуги, отвън мястото където е записано семейството. Това значи, че в градовете децата на мигрантите от провинцията са изключени от локалните държавни учебни заведения. Те би трябвало да вървят в платени частни учебни заведения или да търсят обучение в родното село на родители си, което е гратис, само че също по този начин дава лимитирани познания.
Ситуацията се утежнява в допълнение от метода, по който се разпределят местата в университетите. Най-добрите от тях са съсредоточени в най-големите и богати градове като Пекин и Шанхай. Те оферират несъразмерен брой места на студенти от локалната система хукоу.
Двата най-престижни университета на Китай - Пекинският университет и Сингуа, са в столицата. Всяка година, повече студени от Пекин са признати в университета Сингуа в сравнение с са общо претендентите от Гуангдонг и Шандонг. Населението на тези две провинции е 10 пъти по-голямо от Пекин.
В разбор, оповестен през 2015 година, учените от Сингуа и Стандфордкия университет означават, че е седем пъти по-малко евентуално за студените от селата в най-бедната една пета от окръзите да получат място в университет, и 14 пъти по-малко евентуално да влязат в първокласен университет, в сравнение с техните градски сътрудници.
От 1988 година насам, когато Китай стартира голяма акция за приемане във висши учебни заведения, броят на годишно влезлите студенти се е нараснал четирикратно и е достигнал съвсем 10 млн. Около една трета от гимназистите в този момент не престават образованието си в университет. Данните са разпокъсани, само че специалистите са съгласни, че делът на учениците в селските региони в най-хубавите университети в Китай (горният 1%) се е свил. Само 0.3% от студентите от провинцията влизат в тях, спрямо 2.8% от градските студенти. Повечето други висши образователни заведения са доста по-посредствени.
Системта хукоу
По целия свят учениците от небогати фамилии се борят да се конкурират с по-заможните си сътрудници. В Китай обаче, разделянето е изключително блестящо. Главната причина е системата хукоу (програма за фамилна регистрация, която контролира разпределението на популацията и миграцията от селата към градовете), която прави доста мъчно приемането на безвъзмезден достъп до държавни услуги, отвън мястото където е записано семейството. Това значи, че в градовете децата на мигрантите от провинцията са изключени от локалните държавни учебни заведения. Те би трябвало да вървят в платени частни учебни заведения или да търсят обучение в родното село на родители си, което е гратис, само че също по този начин дава лимитирани познания.
Ситуацията се утежнява в допълнение от метода, по който се разпределят местата в университетите. Най-добрите от тях са съсредоточени в най-големите и богати градове като Пекин и Шанхай. Те оферират несъразмерен брой места на студенти от локалната система хукоу.
Двата най-престижни университета на Китай - Пекинският университет и Сингуа, са в столицата. Всяка година, повече студени от Пекин са признати в университета Сингуа в сравнение с са общо претендентите от Гуангдонг и Шандонг. Населението на тези две провинции е 10 пъти по-голямо от Пекин.
В разбор, оповестен през 2015 година, учените от Сингуа и Стандфордкия университет означават, че е седем пъти по-малко евентуално за студените от селата в най-бедната една пета от окръзите да получат място в университет, и 14 пъти по-малко евентуално да влязат в първокласен университет, в сравнение с техните градски сътрудници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ