Шато край реката - една вълнуваща история, вдъхновена от реални събития
„ Шато край реката “ е разказ за две дами от разнообразни столетия – смели и решителни, подготвени да се борят с цената на всичко за любовта си. И за техните вълнуващи истории, които опияняват като хубавото френско вино.
Февруари 1900 година, Ла Рошел
Така ми се желае да мога да напиша на тези страници в дневника си, че успях да стигна в точния момент и че като ме видя на кея, Тома скочи от кораба на мига, с цел да ме притисне в обятията си. И че се обяснихме и всички недоразумения се разсеяха. А след това се оженихме и имахме доста деца. Но животът, уви, не е разказ.
Изпуснах кораба. Изпуснах го единствено за няколко минути. Когато стигнах до кея, крещейки като луда къде е корабът за Ню Йорк, той към този момент бе напуснал пристанището, града и Франция и отнасяше Тома към другия завършек на света.
В наши дни, Шандьоние на река Виен
Американката Александра Доусън открива избледняла фотография на своята прапрабаба Габриел, с която доста си наподобяват.
Фотографията е направена преди повече от 100 години във френски палат. Фирмата, за която работи Александра, има намерение да сътвори клон във Франция за произвеждане на локални виновност. Младата жена отпътува в командировка със задачата да изследва изискванията, само че и с желанието да открие предишното на своя жанр, което я води в очарователното провинциално градче Шандьоние, ситуирано посред долината на Лоара.
Тук неустоимо я притеглят и многочислените дюкянчета за книги по продължение на кейовете на реката, и дребният каменен мост, и остарялата тепавица, и лозята наоколо, и рушащото се шато, което разпознава от фотографията. Въпреки че актуалният му притежател мосю Сарказъм я посреща враждебно и се държи надменно (а е толкоз прелъстителен!), тя взема решение да остане, с цел да помогне за спасяването на замъка и да продължи изследванията на родословието си. Така попада на дневника на Габриел.
Алекс е пленена от красивата любовна история на Габриел и Тома и от силата на възприятията им. И продължава да си задава въпроса какво се е случило с тях и дали и тя в миналото ще изпита пристрастеност, сходна на тяхната…
ИК " Кръгозор "
Историята към написването на „ Шато край реката “ е толкоз забавна и сантиментална, колкото и самият разказ. Един ден, до момента в който сърфира из интернет, авторката Клое Дювал попада на публикация, в която се споделя за шато La Mothe Chandeniers, Франция. Построен през 13. век, замъкът е като излязъл от приказките – заобиколен от вода и зеленина, със забележителна архитектура и високи кули. Но през днешния ден е изгубил своя искра и е оставен да се разрушава – целият е обраснал в трева и дървета, а притежателят му води борба, с цел да го избави. Замъкът, който е очевидец на велики събития от френската история, на възходи и падения, който е претърпял нашествията, Революцията, Първата международна война, който е бил погубен от пожар през 1932 година, в този момент е оставен времето да го трансформира в руини.
„ Бях потресена от този факт, споделя авторката. Толкова доста минало щеше да изчезне! Тогава взех решение, че щом замъкът не може да бъде избавен в действителността, то аз, като писателка, щях да го спася във въображаемия свят. За да мога да реализира художествена независимост, смених името на замъка и на града, в който се намира, тъй че да мога да развъртвам действието както желая. След това оставих героите си да приказват, да описват за историята си, а дружно с нея и тази на „ моя “ палат. Така се роди „ Шато край реката “.
ИК " Кръгозор "
Още по-интересното е, че няколко седмици, откакто книгата излиза във Франция, Клое Дювал научава, че, с цел да запазят и възстановят именития палат, близо 25 000 души от 115 страни събират посредством краудфъндинг акция (споделено финансиране) над 1,6 млн. евро и по този начин стават негови притежатели.
Съдбата на замъка La Mothe Chandeniers вещае щастливо бъдеще, а по какъв начин ще се развие историята, родила се във въображението на Клое Дювал, българските читатели към този момент могат да схванат.
Февруари 1900 година, Ла Рошел
Така ми се желае да мога да напиша на тези страници в дневника си, че успях да стигна в точния момент и че като ме видя на кея, Тома скочи от кораба на мига, с цел да ме притисне в обятията си. И че се обяснихме и всички недоразумения се разсеяха. А след това се оженихме и имахме доста деца. Но животът, уви, не е разказ.
Изпуснах кораба. Изпуснах го единствено за няколко минути. Когато стигнах до кея, крещейки като луда къде е корабът за Ню Йорк, той към този момент бе напуснал пристанището, града и Франция и отнасяше Тома към другия завършек на света.
В наши дни, Шандьоние на река Виен
Американката Александра Доусън открива избледняла фотография на своята прапрабаба Габриел, с която доста си наподобяват.
Фотографията е направена преди повече от 100 години във френски палат. Фирмата, за която работи Александра, има намерение да сътвори клон във Франция за произвеждане на локални виновност. Младата жена отпътува в командировка със задачата да изследва изискванията, само че и с желанието да открие предишното на своя жанр, което я води в очарователното провинциално градче Шандьоние, ситуирано посред долината на Лоара.
Тук неустоимо я притеглят и многочислените дюкянчета за книги по продължение на кейовете на реката, и дребният каменен мост, и остарялата тепавица, и лозята наоколо, и рушащото се шато, което разпознава от фотографията. Въпреки че актуалният му притежател мосю Сарказъм я посреща враждебно и се държи надменно (а е толкоз прелъстителен!), тя взема решение да остане, с цел да помогне за спасяването на замъка и да продължи изследванията на родословието си. Така попада на дневника на Габриел.
Алекс е пленена от красивата любовна история на Габриел и Тома и от силата на възприятията им. И продължава да си задава въпроса какво се е случило с тях и дали и тя в миналото ще изпита пристрастеност, сходна на тяхната…
ИК " Кръгозор " Историята към написването на „ Шато край реката “ е толкоз забавна и сантиментална, колкото и самият разказ. Един ден, до момента в който сърфира из интернет, авторката Клое Дювал попада на публикация, в която се споделя за шато La Mothe Chandeniers, Франция. Построен през 13. век, замъкът е като излязъл от приказките – заобиколен от вода и зеленина, със забележителна архитектура и високи кули. Но през днешния ден е изгубил своя искра и е оставен да се разрушава – целият е обраснал в трева и дървета, а притежателят му води борба, с цел да го избави. Замъкът, който е очевидец на велики събития от френската история, на възходи и падения, който е претърпял нашествията, Революцията, Първата международна война, който е бил погубен от пожар през 1932 година, в този момент е оставен времето да го трансформира в руини.
„ Бях потресена от този факт, споделя авторката. Толкова доста минало щеше да изчезне! Тогава взех решение, че щом замъкът не може да бъде избавен в действителността, то аз, като писателка, щях да го спася във въображаемия свят. За да мога да реализира художествена независимост, смених името на замъка и на града, в който се намира, тъй че да мога да развъртвам действието както желая. След това оставих героите си да приказват, да описват за историята си, а дружно с нея и тази на „ моя “ палат. Така се роди „ Шато край реката “.
ИК " Кръгозор " Още по-интересното е, че няколко седмици, откакто книгата излиза във Франция, Клое Дювал научава, че, с цел да запазят и възстановят именития палат, близо 25 000 души от 115 страни събират посредством краудфъндинг акция (споделено финансиране) над 1,6 млн. евро и по този начин стават негови притежатели.
Съдбата на замъка La Mothe Chandeniers вещае щастливо бъдеще, а по какъв начин ще се развие историята, родила се във въображението на Клое Дювал, българските читатели към този момент могат да схванат.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ