Шарлот Корде и кинжалът на отмъщението
Шарлот Корде се родила в благородническо семейство през 1768 г. Баща й служил в армията, а след пенсионирането си се занимавал със лична плантация в Нормандия. На 14 години момичето дружно с по-малката си сестра Елеонор било изпратено в манастира „ Света Троица “ в Кан (Северозападна Нормандия) като пансионерка – т.е., на държавна прехрана.
Този бенедиктински манастир имал богата библиотека и достъпът до нея бил свободен за всички, а книгите там били освен с духовно наличие. В манастира Шарлот се срещнала с творбите на такива анти-религиозни писатели и философи като Шарл Монтескьо, Жан-Жак Русо, Гийом Рейнал. Тези книги създали мощно усещане на младото и неопитно момиче.
Шарлот Корде – Уикипедия
През 1789 година почнала така наречен „ Велика френска гражданска война “ и монахините били прогонени, а манастирът – затворен. Шарлот се настанила в къщата на вуйна си в Кан. Младото момиче прекарвало цялото си време в четене на вестници и разнообразни политически брошури. Тя попивала цялата информация за вихрещата се гражданска война – само че, в това време, оставала предана на монархията.
Екзекуцията на Людовик XVI на 11 декември 1792 година потресла Шарлот. Междувременно революцията, както нормално, почнала да „ изяжда децата си “. На 2 юни 1793 година депутатите на жирондистите били изключени от висшия революционен орган – Конвента. Властта се съсредоточила в ръцете на якобинците, отпред с Робеспиер, и на монтанярите – с Марат и Дантон.
Жирондистите били принудени да бягат, с цел да спасят живота си. Мнозина от тях се озовали в Кан през юни 1793 година, като основали в този град опозиционен център. Естествено, Шарлот показала огромен интерес към всички тези събития. Срещнала се с някои от жирондистите, измежду които най-вече я впечатлил Жан Барбару. Под негово въздействие Шарлот станала републиканка и решила да отиде в Париж.
Историците не са уверени по кое време тъкмо в нея узряло желанието да убие Марат. Предполага се, че първоначално това бил единствено един от разновидностите, към който се била насочила – а общото й желание било да беседва с него, като по-нататък работи в сходство с развиването на събитията.
Жан Барбару й дал предложено писмо до члена на Конвена Клод Ромен Дюпере, който известно време бил непосредствен с жирондистите, само че членувал в клуба на якобинците, по тази причина и се избавил от преследванията. Преди да замине за Париж, Шарлот унищожила всичките си бумаги и написала писмо до татко си, в което съобщавала, че отпътува за Англия.
Шарлот пристигнала в Париж на 11 юли 1793 г. Все още не била решила дефинитивно с кого да се срещне – с Робеспиер или Марат. Но Робеспиер постоянно се намирал измежду доста хора и да се беседва с него уединено било мъчно. А Марат страдал от тежка екзема и непрекъснато бил вкъщи си, като прекарвал множеството време във вана с топла вода. Незавсимо от това, приемал гости. Затова вечерта, когато се прибрала в хотела, младата жена се спряла на него и написала послание към френския народ. В него тя декларирала, че в случай че убие Марат, няма да наруши закона, тъй като самият той се е сложил отвън закона с кървавия гнет, на който бил подложил французите. По това време републиканците към този момент по най-зверски метод били избили над 250 хиляди души при потушаването на въстанието в департамента Вандея, без да се броят хилядите екзекутирани на гилотината, също така разрушили и осквернили стотици църкви и манастири – по тази причина и Шарлот имала цялостното съображение да напише тези думи.
Рано сутринта на 13 юли тя отишла в къщата на Марат – само че не стигнала по-далеч от чакалнята, заради многочислените гости. Привечер се появила още веднъж и изпратила по слугинята записка, в която се разказвало за някакъв „ скрит план “ в Кан и за „ лист на конспиратори “.
След като Марат прочел бележката, се заинтересува от информацията и наредил да поканят Шарлот. Приел я, седнал във ваната. Посетителката му подала авансово квалифицирания лист със „ заговорниците “. Марат почнал да го чете, след това вдигнал очи и споделил, че всички скоро ще бъдат на гилотината. В последвалия диалог той обяснил проекта, който разработвал от много време. Намеренията му били в действителност грандиозни: да бъде унищожена цялата френска аристокрация – 260 хиляди души, които трябвало да бъдат екзекутирани в границите на едно денонощие.
Историците считат, че точно тогава, ужасената от желанията му Шарлот, дефинитивно решила да го убие. Тя извадила скрития си кинжал и блъснала два пъти в гърдите „ революционния изрод “, както го наричали съперниците му. Последното нещо, което Марат съумял да стори, било да извика мощно. Шарлот побегнала в коридора, само че там я задържали.
„ Убийството на Марат “, Бодри, (1868) – Уикипедия
Сутринта на 17 юли 1793 година революционният арбитражен съд осъдил Шарлот Корде на гибел. Присъдата била изпълнена същата вечер.
Шарлот се държала гордо и с достолепие. От пандиза до площад „ Революция “ я закарали с каруца, в която стояла изправена от самото начало, отказвайки да седне. Вглеждала се в очите на парижаните, като явно се опитвала да се увери, че гибелта й не е безрезултатна. След като се изкачила на ешафода, помолила палача да отстъпи настрани, с цел да прегледа по-добре гилотината. Отсекли главата й в 19.30 ч.
Когато династията на Бурбоните се върнала на власт, почнали да я почитат като национална героиня. Александър Пушкин сравнявал Шарлот Корде с богинята на отмъщението. За нея са снимани няколко кино лентата, като първият е от 1895 година
И до ден-днешен, в непокътнатата къща в имението „ Ронсере “, покрай град Вимотие, където е родена Шарлот Корде, хората носят свежи цветя.
