12 януари – 391 години от рождението на Шарл Перо
Шарл Перо е френски публицист и фолклорист, създател на огромен брой детски приказки, измежду които Спящата хубавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Проучил и преработил в наличен за деца тип редица устни национални приказки, Перо взема решение да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на персона от френския кралски двор. Книгата е оповестена за пръв път през 1697 година под заглавие “Приказки за моята майка ” или “Истории и приказки от остарялото време с морални директиви ” и в нея в началото влизат осем приказки, измежду които “Червената шапчица ”, ”Котаракът в чизми ”, ”Палечко ” и ”Пепеляшка ”. В идващите издания Перо прибавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки приключват с нравоучителни стихове.
Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо обучение и постъпва на кралска работа. Неговият брат, Клод Перо, е прочут за времето си проектант. С литература Шарл Перо стартира да се занимава едвам от 1683 година, когато е 55-годишен. През 1671 година е определен за член на френската академия на науките.
През 1687 година чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики ” и посредством нея приканва писателите да отразяват в творбите си актуалния живот и нрави, да черпят сюжет и облици от националното творчество и обкръжаващата реалност. Според Перо фолклорът с живия си и експресивен език, тъничък комизъм, богато идейно наличие, може да се употребява като източник за основаване на самобитна модерна литература. Чрез личното си творчество Шарл Перо способства за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и форсира основаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните съперници на класицизма и със своите естетически възгледи става притежател на рационализма, на напредъка. В устното национално творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и облици за основаване на нови художествени творби.
Приказките на Шарл Перо освен нарушават традициите на класицизма, сковаващи развиването на литературата, само че и подлагат на критика от позицията на буржоазията аристократичните предубеждения. Играят възпитателна роля с нравствените хрумвания, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват въздействие върху развиването на европейската литература.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
475 година — Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 година — Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 година — Съставено е деветото държавно управление на България, отпред с Драган Цанков.
1908 година — От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 година — Влиза в действие декрет на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 година — В Конгреса на Съединени американски щати е отхвърлено предлагането за предоставяне на изборни права на дамите.
1940 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики стартира да бомбардира градове във Финландия.
1943 година — Втората международна война: Червената войска стартира интервенция за скъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 година — Втората международна война: Съветския съюз стартира така наречен Януарска атака против Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 година — В Занзибар стартира въстание, несъмнено като гражданска война, което довежда до оповестяване на страната за република.
1966 година — В Съединени американски щати стартира излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 година — Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум — Led Zeppelin.
1970 година — Войната в Биафра приключва с анексирането на тази страна от Нигерия.
1981 година — Започва излъчването на американската " сапунена опера " Династия.
1991 година — Конгресът на Съединени американски щати оторизира държавното управление да употребява военна мощ с цел да отблъсне армията на Ирак отвън границите на Кувейт.
1992 година — След успеха на Ислямския фронт за избавление в Алжир, държавното управление приключва изборите, което става мотив за революция.
1998 година — В Европейския съюз е реализирано единодушието на 19-те страни-членки за възбрана на клониране на хора.
2005 година — Изстреляна е американската галактическа сонда Deep Impact за осъществяване на проучвания върху кометата Темпъл 1.
2006 година — През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни сред Мека и Мина случай с рейс провокира суматоха, умират 346 и са ранени 209 богомолци.
Родени
1591 година — Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1729 година — Едмънд Бърк, ирландски общественик († 1797 г.)
1746 година — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски възпитател († 1827 г.)
1779 година — Никола Клеман, френски химик
1848 година — Василий Суриков, съветски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 година — Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 година — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски военачалник († 1931 г.)
1863 година — Беньо Цонев, български лингвист († 1926 г.)
1863 година — Свами Вивекананда, индийски мъдрец († 1902 г.)
1876 година — Джек Лондон, американски публицист († 1916 г.)
1877 година — Иван Кипров, български доктор († 1922 г.)
1878 година — Ференц Молнар, маджарски публицист (1952)
1893 година — Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 година — Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 година — Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 година († 1965 г.)
1900 година — Тодор Ангелов, български терорист
1903 година — Игор Курчатов, съветски академик († 1960 г.)
1904 година — Георги Караславов, български публицист († 1980 г.)
1907 година — Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 година — Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 година — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 година — Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 година — Коста Странджев, български публицист († 1991 г.)
1916 година — Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1926 година — Рей Прайс, американски кънтри артист († 2013 г.)
1933 година — Лили Енева, българска актриса
1934 година — Васил Симов, български волейболист
1944 година — Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 година — Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 година — Елена Божкова, българска национална певица
1949 година — Харуки Мураками, японски новелист
1951 година — Кърсти Али, американска актриса
1954 година — Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 година — Людмил Тодоров, български артист
1958 година — Ваня Цветкова, българска актриса
1962 година — Марина Кондова, българска тенисистка
1965 година — Роб Зомби, американски музикант
1968 година — Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 година — Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 година — Зак де ла Роча, американски артист (Rage Against the Machine)
1972 година — Приянка Ганди, индийски политик
1974 година — Илиян Симеонов, български футболист
1981 година — Мартин Герасков, български артист
1982 година — Величко Чолаков, български щангист
1993 година — Зейн Малик, британски артист (One Direction)
1996 година — Мари-Инес Вангелова, българска волейболистка
1970 година - Лайла Тест
Починали
1519 година — Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 година — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 година — Фернандо Алварес де Толедо, испански пълководец (* 1507 г.)
1665 година — Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 година — Фридрих декор Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.)
1856 година — Людовит Щур, словашки възрожденски деятел (* 1815 г.)
1913 година — Стоян Топузов, български боен деятел (* 1864 г.)
1951 година — Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 година — Невил Шът, британски публицист (* 1899 г.)
1976 година — Агата Кристи, английска писателка (* 1891 г.)
1983 година — Николай Подгорни, ръководител на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики (* 1903 г.)
1990 година — Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 година — Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 година — Чарлз Хюгинс, канадски доктор, Нобелов лауреат през 1966 година (* 1901 г.)
2002 година — Сайръс Ванс, държавен секретар на Съединени американски щати (* 1917 г.)
2003 година — Морис Гиб, английски поп-певец (* 1949 г.)
Празници
Православна и Католическа черква — Света мъченица Татяна
България — Празник на българското военно разузнаване (от 1997)
Индия — Национален ден на младежта
Танзания — Ден на революцията в Занзибар (1964 г.)
Туркменистан — Ден на всенародната памет
Източник: Wikipedia
Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо обучение и постъпва на кралска работа. Неговият брат, Клод Перо, е прочут за времето си проектант. С литература Шарл Перо стартира да се занимава едвам от 1683 година, когато е 55-годишен. През 1671 година е определен за член на френската академия на науките.
През 1687 година чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики ” и посредством нея приканва писателите да отразяват в творбите си актуалния живот и нрави, да черпят сюжет и облици от националното творчество и обкръжаващата реалност. Според Перо фолклорът с живия си и експресивен език, тъничък комизъм, богато идейно наличие, може да се употребява като източник за основаване на самобитна модерна литература. Чрез личното си творчество Шарл Перо способства за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и форсира основаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните съперници на класицизма и със своите естетически възгледи става притежател на рационализма, на напредъка. В устното национално творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и облици за основаване на нови художествени творби.
Приказките на Шарл Перо освен нарушават традициите на класицизма, сковаващи развиването на литературата, само че и подлагат на критика от позицията на буржоазията аристократичните предубеждения. Играят възпитателна роля с нравствените хрумвания, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват въздействие върху развиването на европейската литература.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
475 година — Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 година — Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 година — Съставено е деветото държавно управление на България, отпред с Драган Цанков.
1908 година — От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 година — Влиза в действие декрет на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 година — В Конгреса на Съединени американски щати е отхвърлено предлагането за предоставяне на изборни права на дамите.
1940 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики стартира да бомбардира градове във Финландия.
1943 година — Втората международна война: Червената войска стартира интервенция за скъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 година — Втората международна война: Съветския съюз стартира така наречен Януарска атака против Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 година — В Занзибар стартира въстание, несъмнено като гражданска война, което довежда до оповестяване на страната за република.
1966 година — В Съединени американски щати стартира излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 година — Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум — Led Zeppelin.
1970 година — Войната в Биафра приключва с анексирането на тази страна от Нигерия.
1981 година — Започва излъчването на американската " сапунена опера " Династия.
1991 година — Конгресът на Съединени американски щати оторизира държавното управление да употребява военна мощ с цел да отблъсне армията на Ирак отвън границите на Кувейт.
1992 година — След успеха на Ислямския фронт за избавление в Алжир, държавното управление приключва изборите, което става мотив за революция.
1998 година — В Европейския съюз е реализирано единодушието на 19-те страни-членки за възбрана на клониране на хора.
2005 година — Изстреляна е американската галактическа сонда Deep Impact за осъществяване на проучвания върху кометата Темпъл 1.
2006 година — През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни сред Мека и Мина случай с рейс провокира суматоха, умират 346 и са ранени 209 богомолци.
Родени
1591 година — Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1729 година — Едмънд Бърк, ирландски общественик († 1797 г.)
1746 година — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски възпитател († 1827 г.)
1779 година — Никола Клеман, френски химик
1848 година — Василий Суриков, съветски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 година — Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 година — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски военачалник († 1931 г.)
1863 година — Беньо Цонев, български лингвист († 1926 г.)
1863 година — Свами Вивекананда, индийски мъдрец († 1902 г.)
1876 година — Джек Лондон, американски публицист († 1916 г.)
1877 година — Иван Кипров, български доктор († 1922 г.)
1878 година — Ференц Молнар, маджарски публицист (1952)
1893 година — Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 година — Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 година — Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 година († 1965 г.)
1900 година — Тодор Ангелов, български терорист
1903 година — Игор Курчатов, съветски академик († 1960 г.)
1904 година — Георги Караславов, български публицист († 1980 г.)
1907 година — Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 година — Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 година — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 година — Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 година — Коста Странджев, български публицист († 1991 г.)
1916 година — Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1926 година — Рей Прайс, американски кънтри артист († 2013 г.)
1933 година — Лили Енева, българска актриса
1934 година — Васил Симов, български волейболист
1944 година — Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 година — Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 година — Елена Божкова, българска национална певица
1949 година — Харуки Мураками, японски новелист
1951 година — Кърсти Али, американска актриса
1954 година — Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 година — Людмил Тодоров, български артист
1958 година — Ваня Цветкова, българска актриса
1962 година — Марина Кондова, българска тенисистка
1965 година — Роб Зомби, американски музикант
1968 година — Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 година — Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 година — Зак де ла Роча, американски артист (Rage Against the Machine)
1972 година — Приянка Ганди, индийски политик
1974 година — Илиян Симеонов, български футболист
1981 година — Мартин Герасков, български артист
1982 година — Величко Чолаков, български щангист
1993 година — Зейн Малик, британски артист (One Direction)
1996 година — Мари-Инес Вангелова, българска волейболистка
1970 година - Лайла Тест
Починали
1519 година — Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 година — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 година — Фернандо Алварес де Толедо, испански пълководец (* 1507 г.)
1665 година — Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 година — Фридрих декор Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.)
1856 година — Людовит Щур, словашки възрожденски деятел (* 1815 г.)
1913 година — Стоян Топузов, български боен деятел (* 1864 г.)
1951 година — Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 година — Невил Шът, британски публицист (* 1899 г.)
1976 година — Агата Кристи, английска писателка (* 1891 г.)
1983 година — Николай Подгорни, ръководител на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики (* 1903 г.)
1990 година — Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 година — Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 година — Чарлз Хюгинс, канадски доктор, Нобелов лауреат през 1966 година (* 1901 г.)
2002 година — Сайръс Ванс, държавен секретар на Съединени американски щати (* 1917 г.)
2003 година — Морис Гиб, английски поп-певец (* 1949 г.)
Празници
Православна и Католическа черква — Света мъченица Татяна
България — Празник на българското военно разузнаване (от 1997)
Индия — Национален ден на младежта
Танзания — Ден на революцията в Занзибар (1964 г.)
Туркменистан — Ден на всенародната памет
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ