Как братовчед на Наполеон склонява руския цар да превземе Париж
Шарл Андре Поцо ди Борго е кръвен зложелател на френския император и изиграва забележителна роля за свалянето му.
За да му се опълчи, той отива да служи на Александър I.
„Поцо ди Борго бе човек, който повече от всеки различен ненавиждаше и повече от всички обожествяваше Наполеон“, по този начин френският историк Албер Вандал един от най-влиятелните съветски дипломати на XIX век, който е пети братовчед на императора на Франция, само че освен това става негов кръвен зложелател.
След като към този момент е на остров Света Елена, Наполеон написа в своите записки, че точно съветът на Поцо ди Борго, който той дава на съветския император, трансформира ориста на Франция, Европа и на целия свят.
От обич до злоба
Поцо ди БоргоСвободни източници
Шарл Андре Поцо ди Борго е потомък на античен корсикански жанр, чиято история тясно се преплита с историята на не по-малко античния жанр на Бонапарт. Двете семейства, свързани с далечно родство, от време на време работят ту като съдружници, ту като противници.
В детството си Шарл Андре дружи с Наполеон и неговото семейство. Известно време даже живее с тях под покрива на дома им в Аячо, Корсика. По това време възгледите на момчетата съответстват изцяло – и двамата мечтаят за независимостта на родния остров, който малко преди те да се родят на процедура си е извоювал независимост в битката против Генуа, само че я губи с идването през 1769 година на французите.
Разминаването на възгледите на двамата другари стартира, малко откакто бъдещият император отпътува да учи във Франция. Годините, прекарани на материка, трансформират горещия родолюбец от Корсика в същински франкофил.
Наполеон I БонапартPaul Delaroche
Окончателният ерес настава по време на Великата френска гражданска война, когато Бонапарт към този момент е станал безжалостен съперник на независимостта на Корсика. През пролетта на 1793 година водачът на корсиканското национално-освободителното придвижване Паскал Паоли афишира раздор в връзките с Париж и вика на помощ англичаните. През идната година провъзгласеното Корсиканско кралство се оказва под протектората на английския крал Джордж III, а основният съмишленик Паоли Поцо ди Борго е назначен за президент на локалния Държавен съвет.
Семейство Бонапарт не се свени да ругае Шарл Андре, обвинявайки го в държавна измяна. Последният не им остава задължен и става основният основател на експулсирането на Наполеон от острова.
През октомври 1796 година британците са принудени да изтеглят войските си от Корсика поради блестящите победи на военачалник Наполеон в Северна Италия. Французите още веднъж окупират острова и в този момент самият Поцо ди Борго би трябвало да бяга: Бонапарт персонално зачертава името му от листата на амнистираните.
На съветска работа
Александър ПървиСвободни източници
След като се скита из кралските дворове на Австрия и Англия, Карло Андре се озовава на съветска работа през 1804 година. Той е причислен към Колегията по външни работи с сан на държавен консултант и стартира да извършва дипломатически задачи на император Александър I в Европа.
Разгромът на четвъртата антифренска коалиция и сключването на 7 юли 1807 година на Тилзитския мир сред съветския цар и императора на Франция не могат да не се отразят на ориста на Поцо ди Борго. Александър отхвърля да го съобщи на Наполеон, само че корсиканецът въпреки всичко е заставен да изостави съветската работа.
Шарл Андре се скита сред Виена и Берлин и все пак продължава да осведоми импровизирано царя по какъв начин стоят нещата в Европа. Интересен факт е, че в диалози с локалната аристокрация, която се отнася надменно към „корсиканското парвеню“, той гневно своя кръвен зложелател: „Какво знаят тези хорица за Наполеон? Ако те знаеха за него толкоз, колкото знам аз, то щяха да затреперят от боязън, като че ли имат тресчица. Как тези лилипути могат да се съпоставят с колоса! Те са смешни! Те ще изгубят всичко!“
Към Париж
Руснаците в ПарижАлексей Кившенко
Нахлуването на „Великата армия“ в Русия и началото на Отечествената война от 1812 година разрешават на Шарл Андре да се върне на работа при Александър I. Той взе участие в няколко борби против френските войски, а също така още веднъж стартира да извършва дипломатически задачи на царя. И по този начин, за сполучливото привличане на Швеция в антифренската коалиция през юли 1813 година Поцо ди Борго е създаден в генерал-майор.
Именно корсиканецът убеждава през март 1814 година неуверените съдружници да поемат към Париж със стремглав марш, който в последна сметка зачертава всички военни проекти на Наполеон и форсира рухването му. „Целта на войната е в Париж. Докато мислите за борби, рискувате да бъдете победени, тъй като Наполеон постоянно ще дава борби по-добре от вас… Трябва да се стремите да прекратите войната не с военни средства, а с политически… Докоснете Париж с единствено един пръст и колосът Наполеон ще бъде свален, по този начин ще счупите меча му, който не можете да изтръгнете от него“, Шарл Андре.
По-късно, към този момент на остров Света Елена, Наполеон написа в записките си, че този съвет на Поцо ди Борго трансформира ориста на Франция, Европа и целия свят.
Изкусен посланик
Поцо ди БоргоКарл Брюллов
До огромна степен с помощта на напъните на Шарл Андре Поцо ди Борго Бурбоните се завръщат на френския престол. Той съумява да убеди царя, който има ниско мнение за тази династия, че единствено по този начин може да се избегне революция в страната. Именно корсиканецът, акредитиран от съдружниците, донася на Луи дьо Прованс (бъдещият Луи XVIII) предлагането за короната на Франция.
След триумфалното завръщане на Наполеон на власт през 1815 година Поцо ди Борго е с войските на херцога на Уелингтън, където съставлява съветския цар. Участва в борбата при Ватерло и е ранен. Според легендата двама непримирими врагове даже се гледали през телескопи.
През следвоенния интервал Шарл Андре служи дълги години като специфичен делегат на Александър I в двора на Луи. Както и за Бонапарт преди време, по този начин и за Поцо ди Борго Франция става същински родна. Именно с неговите старания французите съумяват да избегнат огромни териториални загуби и окупационните сили скоро са изтеглени от страната им.
Херцогът на Уелингтън в борбата при ВатерлоРоберт Александър Хилингфорд
Дипломатът прави всичко допустимо, с цел да подсигурява, че Франция се е върнала в системата на европейските връзки и връзката ѝ с Русия в никакъв случай не отслабва. Той има в действителност голямо въздействие и както Александър I (а след него Николай I), по този начин и френските монарси се вслушват в неговото мнение. Парижани даже се майтапят, че и до момента ги ръководи корсиканецът.
Поцо ди Борго умира през 1842-а и надживява Наполеон с над 20 години. Той смята братовчед си за собствен основен зложелател, само че все пак постоянно отдава дължимото на неговия талант. През 1831 година Шарл Андре на своя племенник Карло Поцо: „Както и болшинството други хора, аз ще бъда единствено второстепенна планета към огромното слънце, без значение дали то е животворно или изгарящо света“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
За да му се опълчи, той отива да служи на Александър I.
„Поцо ди Борго бе човек, който повече от всеки различен ненавиждаше и повече от всички обожествяваше Наполеон“, по този начин френският историк Албер Вандал един от най-влиятелните съветски дипломати на XIX век, който е пети братовчед на императора на Франция, само че освен това става негов кръвен зложелател.
След като към този момент е на остров Света Елена, Наполеон написа в своите записки, че точно съветът на Поцо ди Борго, който той дава на съветския император, трансформира ориста на Франция, Европа и на целия свят.
От обич до злоба
Поцо ди БоргоСвободни източници
Шарл Андре Поцо ди Борго е потомък на античен корсикански жанр, чиято история тясно се преплита с историята на не по-малко античния жанр на Бонапарт. Двете семейства, свързани с далечно родство, от време на време работят ту като съдружници, ту като противници.
В детството си Шарл Андре дружи с Наполеон и неговото семейство. Известно време даже живее с тях под покрива на дома им в Аячо, Корсика. По това време възгледите на момчетата съответстват изцяло – и двамата мечтаят за независимостта на родния остров, който малко преди те да се родят на процедура си е извоювал независимост в битката против Генуа, само че я губи с идването през 1769 година на французите.
Разминаването на възгледите на двамата другари стартира, малко откакто бъдещият император отпътува да учи във Франция. Годините, прекарани на материка, трансформират горещия родолюбец от Корсика в същински франкофил.
Наполеон I БонапартPaul Delaroche
Окончателният ерес настава по време на Великата френска гражданска война, когато Бонапарт към този момент е станал безжалостен съперник на независимостта на Корсика. През пролетта на 1793 година водачът на корсиканското национално-освободителното придвижване Паскал Паоли афишира раздор в връзките с Париж и вика на помощ англичаните. През идната година провъзгласеното Корсиканско кралство се оказва под протектората на английския крал Джордж III, а основният съмишленик Паоли Поцо ди Борго е назначен за президент на локалния Държавен съвет.
Семейство Бонапарт не се свени да ругае Шарл Андре, обвинявайки го в държавна измяна. Последният не им остава задължен и става основният основател на експулсирането на Наполеон от острова.
През октомври 1796 година британците са принудени да изтеглят войските си от Корсика поради блестящите победи на военачалник Наполеон в Северна Италия. Французите още веднъж окупират острова и в този момент самият Поцо ди Борго би трябвало да бяга: Бонапарт персонално зачертава името му от листата на амнистираните.
На съветска работа
Александър ПървиСвободни източници
След като се скита из кралските дворове на Австрия и Англия, Карло Андре се озовава на съветска работа през 1804 година. Той е причислен към Колегията по външни работи с сан на държавен консултант и стартира да извършва дипломатически задачи на император Александър I в Европа.
Разгромът на четвъртата антифренска коалиция и сключването на 7 юли 1807 година на Тилзитския мир сред съветския цар и императора на Франция не могат да не се отразят на ориста на Поцо ди Борго. Александър отхвърля да го съобщи на Наполеон, само че корсиканецът въпреки всичко е заставен да изостави съветската работа.
Шарл Андре се скита сред Виена и Берлин и все пак продължава да осведоми импровизирано царя по какъв начин стоят нещата в Европа. Интересен факт е, че в диалози с локалната аристокрация, която се отнася надменно към „корсиканското парвеню“, той гневно своя кръвен зложелател: „Какво знаят тези хорица за Наполеон? Ако те знаеха за него толкоз, колкото знам аз, то щяха да затреперят от боязън, като че ли имат тресчица. Как тези лилипути могат да се съпоставят с колоса! Те са смешни! Те ще изгубят всичко!“
Към Париж
Руснаците в ПарижАлексей Кившенко
Нахлуването на „Великата армия“ в Русия и началото на Отечествената война от 1812 година разрешават на Шарл Андре да се върне на работа при Александър I. Той взе участие в няколко борби против френските войски, а също така още веднъж стартира да извършва дипломатически задачи на царя. И по този начин, за сполучливото привличане на Швеция в антифренската коалиция през юли 1813 година Поцо ди Борго е създаден в генерал-майор.
Именно корсиканецът убеждава през март 1814 година неуверените съдружници да поемат към Париж със стремглав марш, който в последна сметка зачертава всички военни проекти на Наполеон и форсира рухването му. „Целта на войната е в Париж. Докато мислите за борби, рискувате да бъдете победени, тъй като Наполеон постоянно ще дава борби по-добре от вас… Трябва да се стремите да прекратите войната не с военни средства, а с политически… Докоснете Париж с единствено един пръст и колосът Наполеон ще бъде свален, по този начин ще счупите меча му, който не можете да изтръгнете от него“, Шарл Андре.
По-късно, към този момент на остров Света Елена, Наполеон написа в записките си, че този съвет на Поцо ди Борго трансформира ориста на Франция, Европа и целия свят.
Изкусен посланик
Поцо ди БоргоКарл Брюллов
До огромна степен с помощта на напъните на Шарл Андре Поцо ди Борго Бурбоните се завръщат на френския престол. Той съумява да убеди царя, който има ниско мнение за тази династия, че единствено по този начин може да се избегне революция в страната. Именно корсиканецът, акредитиран от съдружниците, донася на Луи дьо Прованс (бъдещият Луи XVIII) предлагането за короната на Франция.
След триумфалното завръщане на Наполеон на власт през 1815 година Поцо ди Борго е с войските на херцога на Уелингтън, където съставлява съветския цар. Участва в борбата при Ватерло и е ранен. Според легендата двама непримирими врагове даже се гледали през телескопи.
През следвоенния интервал Шарл Андре служи дълги години като специфичен делегат на Александър I в двора на Луи. Както и за Бонапарт преди време, по този начин и за Поцо ди Борго Франция става същински родна. Именно с неговите старания французите съумяват да избегнат огромни териториални загуби и окупационните сили скоро са изтеглени от страната им.
Херцогът на Уелингтън в борбата при ВатерлоРоберт Александър Хилингфорд
Дипломатът прави всичко допустимо, с цел да подсигурява, че Франция се е върнала в системата на европейските връзки и връзката ѝ с Русия в никакъв случай не отслабва. Той има в действителност голямо въздействие и както Александър I (а след него Николай I), по този начин и френските монарси се вслушват в неговото мнение. Парижани даже се майтапят, че и до момента ги ръководи корсиканецът.
Поцо ди Борго умира през 1842-а и надживява Наполеон с над 20 години. Той смята братовчед си за собствен основен зложелател, само че все пак постоянно отдава дължимото на неговия талант. През 1831 година Шарл Андре на своя племенник Карло Поцо: „Както и болшинството други хора, аз ще бъда единствено второстепенна планета към огромното слънце, без значение дали то е животворно или изгарящо света“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ