Знаете ли, че в наша съседка се правят шапки от гъби? (ВИДЕО
Шапки от гъби вършат в село Корунд в окръг Харгита, Румъния. Занаятът е неповторим освен за северната ни съседка, само че за цяла Европа и се предава от потомство на потомство. Някога се е практикувал от над 70 фамилии в Корунд, през днешния ден единствено от седем.
Майсторите събират по този начин наречените праханови гъби от горите на Марамуреш и Буковина, на над 1300-1500 метра надморска височина от кората на остарели или заболели дървета, най-вече букови, и ловко ги трансформират в шапки, чанти, портмонета, гривни, огърлици и доста други декоративни предмети на налични цени. Най-евтиният коства 5 леи (2 лева.), най-скъпият може да доближи 400 (160 лева.).
За да обработи гъбата, занаятчията я бели, нарязва я на пластове с дребен сърп и я обработва с чук. Всяко парче би трябвало да се разтегне неведнъж и доста пъти усилва размера си, с цел да се трансформира в мек и устойчив материал -100 % растителен, без пластмаса и без химикали.
„ Това, което остава в ръцете ни, е най-финият органически материал на света. Влюбих се в занаята преди четири години, когато осъзнах, че пребивавам в едно село с последните майстори. Някога баварците, австрийците и чехите го практикували. Днес го има единствено в Трансилвания в Румъния “, споделя Золтан Пал и показва майстора, от който се е учил – Имре Фабиан.
„ Той в този момент е на 74 години, само че се движи в гората по-живо от мен (смее се). Имре е научил занаята от татко си и това е правил цялостен живот “, изяснява Золтан. Той показва шапката от гъба на главата си и разкзазва, че цялата топлота се изпарява от другата страна.
Въпросната гъба има и дезинфекционен и стягащ резултат, тъй че е потребно да я имате, в случай че се нараните, а в случай че я приближите до пламък, пушекът ви защищава от инсекти, най-много от комари. Пчеларите пък употребяват дима, защото има успокоителен резултат върху пчелите.
„ При нас са идвали хора от целия свят. От Израел, Съединени американски щати, Канада. Искали са и са се опитвали да вършат нещо сходно. Но не става. Защото нямат този тип гъба “, споделя с горделивост Золтан Пал и се надява, че занаятът няма да изчезне.
(Посещението на село Корунд бе осъществено в границите на медийно пътешестване по плана “Атрактивна Румъния " )
