Дионтей – бащата преди боксьора
Шампионът на WBC Дионтей Уайлдър се извисява на 2 метра височина, тежи 100 кг, а размахът му може да обхване една естествена стая. Дори и без да носи пояса със себе си, не е мъчно да отгатнеш, че този човек е състезател. Но не очевидните физически данни са повода 32-годишният американец да стане боксьор. Непланирана бременност, освен това с затруднения, го трансформират в това, което е сега.
„ Найея се роди и бе скрита благословия, тъй като несъмнено нямаше да се заема с бокса, в случай че не бе тя”, спомня си Уайлдър за 12-годишната си щерка. В момента той боксира за 7-цифрени суми, като се надява идващият му мач да е даже за 8-цифрена, осигурявайки си пердах с Антъни Джошуа. Но това се дължи на избора, който прави, когато е на 19, през 2005-а.
По това време той е баскетболна звезда и рисийвър в учебно заведение Тъскалуса в Алабама, където футболът е като вяра. Оценките му обаче не доближават, с цел да продължи в влиятелен лицей. Уайлдър върви на в допълнение образование, с цел да усъвършенства това, надявайки се да влезе в Университета на Алабама и да играе футбол или баскетбол за Кримсън Тайд. Но преди да се случи това, Дионтей и приятелката му Хелън научават, че чакат дете. Нещо повече – докторът им споделя, че то ще се роди със спина бифида, заболяване на гръбначния дирек, при което в огромен % децата не прохождат или умират при раждане.
„ Помня, че бяхме при лекаря. Той ни обясняваше какво се прави при сходни деца и по какъв начин бихме могли да постъпим. Предостави ми и проект Б – късен аборт”, споделя Уайлдър – Погледнах инстинктивно към нея, по-късно към него и му споделих: „ Не мога да го направя”. В този миг тя към този момент се развиваше, знаехме, че е момиче. Просто желаех да й дадем живот, тъй като в никакъв случай не знаеш какво може да се случи.”
Майката на Найея се съгласява, само че раждането носи и последствия. През първите няколко години тя би трябвало да премине през серия от интервенции, с цел да може да върви. Някои от тях са извънредно скъпи, като част от сумите се покриват от организации и застрахователни стратегии. Уайлдър обаче споделя, че прочувствената страна е била доста тежка. „ Като родител в никакъв случай не искаш да чуеш, че детето ти е родено с кусур. Всички желаеме здрави деца, това не спираше да се върти в главата ми.”
Уайлдър стартира работа като сервитьор в „ Червения омар” и като водач на булдозер. Но би трябвало да напусне учебно заведение, което приключва фантазията му за баскетбол или футбол. По това време той към този момент обмисля друга алтернатива – бокс. Спорт, който не е обичаен за региона, където има единствено един салон. Но Дионтей си има аргументи.
Той споделя, че до момента в който е растял, в никакъв случай не е губил пердах. „ Никога, изобщо”. Второ – боксьорите не вървят в лицей. И трето, изкарват доста пари, или най-малко по този начин си мислел.
„ Бях неграмотен за този спорт. Мислех, че всеки, който стъпи на кръга, бързо става богат. Не знаех, че има равнища и е развой, до момента в който стигнеш до парите.” Приятел на Уайлдър го завежда в салона, където треньорът Джей Диас мигновено го отпраща, казвайки му, че баскетболният терен е надолу по улицата. Боксът не е като уличния пердах – да набиеш съседа не е като да изкараш три рунда на кръга. „ На улицата отиваш към индивида, удряш го, той пада и почваш да го налагаш. Когато започнах с бокса обаче, даже една минута на кръга ме изтощаваше. Когато започнах спаринг, бях като Бамби. Краката ми трепереха като на дребна сърна.” Уайлдър обаче дава обещание на Найея, че ще стане международен първенец и ще направи и невъзможното, с цел да я устоя. Затова остава със спорта.
Расте по график. До 2007-а е задоволително напреднал, с цел да влезе в олимпийския тим на Съединени американски щати. Година по-късно печели бронз от олимпиадата в Пекин (губи от Клементе Русо), с цел да стане след това експерт и до ден-днешен да няма загуба на профи кръга – 39 победи (38 с нокаут), които му донесоха и купата на WBC.
През това време фамилията на Уайлдър пораства. В първите му години като експерт към този момент някогашната му брачна половинка Джесика Скейлс го подарява с момиче – Ава, както и с две момчета Дионтей младши и Дереън. Най-хубавото обаче е, че Найея се развива сполучливо, също като татко си. Както Уайлдър отхвърля да си търси извинения, по този начин той не дава такива и на щерка си и с помощта на триумфа на интервенциите й Найея е толкоз дейна, колкото и връстниците й. Ходи без помощни средства, даже прави цигански колелета, живеейки по метода, по който родителите й се страхували, че няма да може.
„ Никога не сме я ограничавали. Оставяхме я да пълзи, да тича към нас. „ Мога да го направя” (имитира гласа й). Дори като дребна не искаше да я мислим за друга. Като татко това ме прави горделив. Тя е тъкмо като мен – мощна, устремена, без мисъл да се предаде”, благополучен е Дионтей, който сега чака още една щерка от годеницата си Шънтел.
Алекс РАСКИН, Dailymail.co.uk
Превод: " Тема Спорт "
„ Найея се роди и бе скрита благословия, тъй като несъмнено нямаше да се заема с бокса, в случай че не бе тя”, спомня си Уайлдър за 12-годишната си щерка. В момента той боксира за 7-цифрени суми, като се надява идващият му мач да е даже за 8-цифрена, осигурявайки си пердах с Антъни Джошуа. Но това се дължи на избора, който прави, когато е на 19, през 2005-а.
По това време той е баскетболна звезда и рисийвър в учебно заведение Тъскалуса в Алабама, където футболът е като вяра. Оценките му обаче не доближават, с цел да продължи в влиятелен лицей. Уайлдър върви на в допълнение образование, с цел да усъвършенства това, надявайки се да влезе в Университета на Алабама и да играе футбол или баскетбол за Кримсън Тайд. Но преди да се случи това, Дионтей и приятелката му Хелън научават, че чакат дете. Нещо повече – докторът им споделя, че то ще се роди със спина бифида, заболяване на гръбначния дирек, при което в огромен % децата не прохождат или умират при раждане.
„ Помня, че бяхме при лекаря. Той ни обясняваше какво се прави при сходни деца и по какъв начин бихме могли да постъпим. Предостави ми и проект Б – късен аборт”, споделя Уайлдър – Погледнах инстинктивно към нея, по-късно към него и му споделих: „ Не мога да го направя”. В този миг тя към този момент се развиваше, знаехме, че е момиче. Просто желаех да й дадем живот, тъй като в никакъв случай не знаеш какво може да се случи.”
Майката на Найея се съгласява, само че раждането носи и последствия. През първите няколко години тя би трябвало да премине през серия от интервенции, с цел да може да върви. Някои от тях са извънредно скъпи, като част от сумите се покриват от организации и застрахователни стратегии. Уайлдър обаче споделя, че прочувствената страна е била доста тежка. „ Като родител в никакъв случай не искаш да чуеш, че детето ти е родено с кусур. Всички желаеме здрави деца, това не спираше да се върти в главата ми.”
Уайлдър стартира работа като сервитьор в „ Червения омар” и като водач на булдозер. Но би трябвало да напусне учебно заведение, което приключва фантазията му за баскетбол или футбол. По това време той към този момент обмисля друга алтернатива – бокс. Спорт, който не е обичаен за региона, където има единствено един салон. Но Дионтей си има аргументи.
Той споделя, че до момента в който е растял, в никакъв случай не е губил пердах. „ Никога, изобщо”. Второ – боксьорите не вървят в лицей. И трето, изкарват доста пари, или най-малко по този начин си мислел.
„ Бях неграмотен за този спорт. Мислех, че всеки, който стъпи на кръга, бързо става богат. Не знаех, че има равнища и е развой, до момента в който стигнеш до парите.” Приятел на Уайлдър го завежда в салона, където треньорът Джей Диас мигновено го отпраща, казвайки му, че баскетболният терен е надолу по улицата. Боксът не е като уличния пердах – да набиеш съседа не е като да изкараш три рунда на кръга. „ На улицата отиваш към индивида, удряш го, той пада и почваш да го налагаш. Когато започнах с бокса обаче, даже една минута на кръга ме изтощаваше. Когато започнах спаринг, бях като Бамби. Краката ми трепереха като на дребна сърна.” Уайлдър обаче дава обещание на Найея, че ще стане международен първенец и ще направи и невъзможното, с цел да я устоя. Затова остава със спорта.
Расте по график. До 2007-а е задоволително напреднал, с цел да влезе в олимпийския тим на Съединени американски щати. Година по-късно печели бронз от олимпиадата в Пекин (губи от Клементе Русо), с цел да стане след това експерт и до ден-днешен да няма загуба на профи кръга – 39 победи (38 с нокаут), които му донесоха и купата на WBC.
През това време фамилията на Уайлдър пораства. В първите му години като експерт към този момент някогашната му брачна половинка Джесика Скейлс го подарява с момиче – Ава, както и с две момчета Дионтей младши и Дереън. Най-хубавото обаче е, че Найея се развива сполучливо, също като татко си. Както Уайлдър отхвърля да си търси извинения, по този начин той не дава такива и на щерка си и с помощта на триумфа на интервенциите й Найея е толкоз дейна, колкото и връстниците й. Ходи без помощни средства, даже прави цигански колелета, живеейки по метода, по който родителите й се страхували, че няма да може.
„ Никога не сме я ограничавали. Оставяхме я да пълзи, да тича към нас. „ Мога да го направя” (имитира гласа й). Дори като дребна не искаше да я мислим за друга. Като татко това ме прави горделив. Тя е тъкмо като мен – мощна, устремена, без мисъл да се предаде”, благополучен е Дионтей, който сега чака още една щерка от годеницата си Шънтел.
Алекс РАСКИН, Dailymail.co.uk
Превод: " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ