Мистичният древен шаманизъм
Шаманите са били едни от най-влиятелните хора за времето си. Шаманът се е явявал пророк, врач и нравствен консултант в едно. Работата на шаманите е била да поддържат връзката със света на духовете. Шаманите били способни да споделят с други светове с помощта на Земния дух и постоянно били асоциирани с разнообразни животни. Основната характерност на един шаман е била преодоляването на силата като средство за промяна.
Шаманизмът свързва обичайните антични вярвания и практики, които усъвършенстват уменията за диагностициране, лечение и от време на време причиняване на човешки премеждия посредством свързване с духове от други светове. Смятало се, че шаманите са способни да управляват климата, да предсказват бъдещето, да поясняват сънища, да се телепортират и доста други. Шаманите участват в културата на доста антични нации още от праисторически времена.
Според историческите сведения шаманистките практики са по-стари от всички съществуващи религии и се появяват още в Неолита. В по-късните, проведени религии се срещат някои следи от шаманизъм, най-много в мистицизма и символизма.
Индианските шамани носели кожите на разнообразни животни, с цел да придобият техните сили.
„ Дали ще открием следи в Австралия, Азия, Африка или Европа, просто е невероятно да подминем уникалността на това еволюционно събитие, с помощта на което сме развили нашето съвременно схващане и умения да разбираме символизма, културата, религията и изкуството. Преди шаманите никой различен предходник на модерния човек не е употребявал символизъм. Но развиването на това умеене преди към 100 хиляди години е трансформирало всичко “, написа Греъм Хенкок (Graham Hancock) в книгата си „ Свръхестествено “ (Supernatural).
Обикновено шаманите влизали в спиритуалния свят, преминавайки през сходно на сън положение – транс, който се реализирал посредством усърдно вглъбяване или психоактивни субстанции. Методите били разнообразни – от постене, през танци и музика от барабани, до използването на психеделични опиати.
В доста антични култури шаманистките практики са заличени с разпространяването на християнството. Към V век от новата епоха християнската черква е изиграла основна роля в унищожаването на старогръцките и римските религиозни убеждения. Останките от шаманизма в Европа са заличени изцяло с гоненията на вещици, осъществявани най-много от католическата инквизиция през Ренесанса.
Повечето шамани били мъже, само че имало и общества, в които дамите също имали опцията да станат шамани. В старите скандинавски религии шаманизмът не е виждан като нещо мъжествено и е бил практикуван главно от дами. Въпреки това най-важният шаман е бил висшият господ Один.
В някои общества шаманът приемал две самоличности – от ранна възраст шаманите започвали да се обличат и държат като противоположния пол. Понякога даже мъже шамани се женели за други мъже и се превръщали в техни съпруги. Тази процедура се срещала при патагонците, аруаканците, арапахо, шайен, навахо, лакота, уте и доста други индиански племена. Смятало се, че тези двойствени шамани са извънредно могъщи. Те били уважавани в племената и носели висок обществен статус на половинките си.
Шаманите са изиграли доста значима роля в античните общества и са били съществена част от трансформацията на човешкото схващане. Отчасти, с помощта на тази мистична процедура хората сме дарени с неповторимото за животинския свят нереално мислене.
The Ancient Ones




