Мъжът, който трябвало да бъде екзекутиран, ако не спечели играта на шах
Шахът е игра на тактика, а най-хубавата тактика е онази, която ще ти разреши да спечелиш. Шампионите нормално печелят парични суми в края на надпреварите, само че в този случай, премията била още по-висока. В играта, която Осип Бернщайн играл през 1918 година, залогът бил животът му.
Осип е прочут руско-френски шахматист и сполучлив юрист. С множеството си триумфи, той добива огромна известност в родината си, а през 1950 година става гранд занаятчия. Освен премиите, които му донася, шахът съумява и да избави живота на Бернщайн, когато нещата загрубели по време на Октомврийската гражданска война.
Осип Бернщайн е роден на 20.09.1882 година в град Житомир. През 1906 година пази докторантурата си по право в Хайделбергския университет и стартира кариерата си на юрист. Но Октомврийската гражданска война довежда до големи промени в Руската империя.
Осип през 1909 година
Някои от тези промени включват изземането на частната благосъстоятелност, национализирането на банките, конфискацията на частни банкови сметки и изтезания на всички тези, които са си сътрудничили с банкерите и други високопоставени лица. Един от тези хора бил и Осип. През 1918 година след Октомврийската гражданска война и по време на Украинската война за самостоятелност Бернщайн работи в Одеса като юридически консултант на банкерите. Заради това, а и поради обстоятелството, че поддържа капитализма, Бернщайн е задържан от тайната полиция на болшевиките, основана да в профил всички държавни врагове. След ареста си е наказан на гибел посредством разстрел.
В деня, избран за изтезанието му, до момента в който стрелецът се приготвял, един върховен офицер изискал да види листата с имената на пандизчиите, определени за екзекуция. Като фен на шаха, офицерът незабавно разпознава името на Осип Бернщайн и го пита дали той е известният шахматист. Бернщайн удостоверява, че фактически е той.
Офицерът обаче не се задоволил единствено с уверенията на Осип, по тази причина желае той да го потвърди, посредством игра на шах. Условията са доста елементарни – в случай че Бернщайн завоюва, значи потвърждава, че в действителност е шахматен занаятчия и ще бъде освободен, само че в случай че изгуби – ще бъде разстрелян. Бернщайн печели играта без никакви усложнения и незабавно е пуснат.
Чувствайки се в заплаха в родината си, той и фамилията му бягат в Париж. Там той продължава кариерата си на юрист и продължава да играе шах като представител на Франция. Осип остава там до 1940 година – годината, в която Франция капитулира и е превзета от нацистите. Заради еврейския си генезис, Бернщайн е наказан от управляващите.
През лятото на 1940 той бяга към Испания, само че дружно със фамилията си е арестуван на границата. За благополучие някои от властните му другари от Испания му оказват помощ и договарят с държавното управление да остави Бернщайн да живее в Испания до края на войната. Той се връща в Париж през 1945 година.
Осип – 1961 година
Един от най-интересните шахматни мачове на Бернщайн се случва през 1954 година, когато е на 72 години. На шампионата в Монтевидео той стига до полуфинала и би трябвало да играе против Мигел Найдорф. Найдорф обаче е афектиран, че би трябвало да играе против толкоз възрастен съперник и твърди, че е уверен, че ще завоюва. Той съумява да убеди уредниците да удвоят премията, предопределена за спечелилия. Бърнщейн побеждава и кара Найдорф надълбоко да съжалява за смяната на премията.
През живота си Бернщайн печели и губи цялото си благосъстояние три пъти. Първо по време на болшевишката гражданска война, по-късно по време на Голямата меланхолия. Той изгубва всичко и когато нацистка Германия нахлува във Франция. Но най-важното е, че съумява да резервира най-ценното си богатство – живота си. Бернщайн умира на 30.11.1962 година в санаториум във френските Пиренеи.
