Фарът край Шабла, който е ориентир за корабите в Черно море, отваря врати за посетители
Шабленският фар, който от 1856 година до момента е ориентир за корабите в Черно море, отваря порти за гости и тази година в Международния ден на морските фарове - 18 август. Фарът на нос Шабла е отворен за визити единствено през днешния ден от 9:30 часа до 16:30 часа.
Шабленският фар е най-високият и най-старият в Черно море. Проблясващата му светлина е забележима на разстояние от 17 морски благи. Нашият фар е издигнат през 1756 година. Има един фар, който е по-стар от него, само че се намира на европейската част на Босфора. Това е Румели Фенери, който е издигнат 1583 година, споделя дългогодишният му надзирател Наньо Нанев. По думите му, двата фара са съвсем идентични, само че Румели Фенери е малко по-нисък.
Нашият фар е висок 32 метра. Направен е единствено от камък и хоросан. В Деня на отворените порти хората могат да видят структурата на кулата от вътрешната страна, която е неповторима, устояла е на трусове и на времето. Има и експозиция, която включва употребявани генератори и остарялата фарова глава, както и фотоси. Посетителите могат да се снимат на балкона на първия етаж.
Постройките към фара са построени по-късно. Една от тях е от 1855 година. Тогава след доста писма и молби и след Кримската война се основава Отоманската фарова работа. От 1 февруари 1856 година възобновеният Шабленски фар стартира да работи.
В началото за източник на светлина в морските фарове е употребен газен фенер. След изобретяването на лещата на Френел - система от оптични стъкла, които концентрират светлината, се дава опция тя да се вижда от по-далечно разстояние, описа Наньо Нанев. По-късно фаровете стават проблясващи - светват, прекъсват, до момента в който първоначално се е слагала елементарна газена лампа с фитил.
В Шабленския фар се пази остарялата фарова глава, която е била сложена през 1934 година. Това е бил съвременен за времето си фар, имал е фотоклетка. Нанев изясни, че това се споделя " безоблачен клапан ", който е включвал и изключвал фара. Захранвал се е с ацетиленов газ. Под налягането на газа фарът се е въртял, т.е. светлината се е въртяла. Правил е един оборот за 25 секунди.
През 1987 година остарялата (шведска) инсталация е заменена с електронно управляема руска система, която досега работи. Тя е импулсна система, само че при нея светлинният сигнал се повтаря на 20 секунди, тъй като системата не разрешава да се направи на 25 секунди, както е бил до тогава.
С всяко едно изменение на външната част на фаровото оборудване и промяна на сигнала нашата работа е длъжна да уведоми мореплавателите от целия свят, уточни Нанев. Когато минава корабът, вижда светлините и по фаровата книга се ориентира какви светлини на какви секунди се повтарят и схваща, че това е Шабленският фар, изясни той. Всеки фар има избран прецизен сигнал, който не би трябвало да се повтаря на 200-300 благи разстояние, с цел да не се объркват корабите, добави Наньо Нанев.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Шабленският фар е най-високият и най-старият в Черно море. Проблясващата му светлина е забележима на разстояние от 17 морски благи. Нашият фар е издигнат през 1756 година. Има един фар, който е по-стар от него, само че се намира на европейската част на Босфора. Това е Румели Фенери, който е издигнат 1583 година, споделя дългогодишният му надзирател Наньо Нанев. По думите му, двата фара са съвсем идентични, само че Румели Фенери е малко по-нисък.
Нашият фар е висок 32 метра. Направен е единствено от камък и хоросан. В Деня на отворените порти хората могат да видят структурата на кулата от вътрешната страна, която е неповторима, устояла е на трусове и на времето. Има и експозиция, която включва употребявани генератори и остарялата фарова глава, както и фотоси. Посетителите могат да се снимат на балкона на първия етаж.
Постройките към фара са построени по-късно. Една от тях е от 1855 година. Тогава след доста писма и молби и след Кримската война се основава Отоманската фарова работа. От 1 февруари 1856 година възобновеният Шабленски фар стартира да работи.
В началото за източник на светлина в морските фарове е употребен газен фенер. След изобретяването на лещата на Френел - система от оптични стъкла, които концентрират светлината, се дава опция тя да се вижда от по-далечно разстояние, описа Наньо Нанев. По-късно фаровете стават проблясващи - светват, прекъсват, до момента в който първоначално се е слагала елементарна газена лампа с фитил.
В Шабленския фар се пази остарялата фарова глава, която е била сложена през 1934 година. Това е бил съвременен за времето си фар, имал е фотоклетка. Нанев изясни, че това се споделя " безоблачен клапан ", който е включвал и изключвал фара. Захранвал се е с ацетиленов газ. Под налягането на газа фарът се е въртял, т.е. светлината се е въртяла. Правил е един оборот за 25 секунди.
През 1987 година остарялата (шведска) инсталация е заменена с електронно управляема руска система, която досега работи. Тя е импулсна система, само че при нея светлинният сигнал се повтаря на 20 секунди, тъй като системата не разрешава да се направи на 25 секунди, както е бил до тогава.
С всяко едно изменение на външната част на фаровото оборудване и промяна на сигнала нашата работа е длъжна да уведоми мореплавателите от целия свят, уточни Нанев. Когато минава корабът, вижда светлините и по фаровата книга се ориентира какви светлини на какви секунди се повтарят и схваща, че това е Шабленският фар, изясни той. Всеки фар има избран прецизен сигнал, който не би трябвало да се повтаря на 200-300 благи разстояние, с цел да не се объркват корабите, добави Наньо Нанев.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ