Сградите, останали от времето на Римската империя, са едни от

...
Сградите, останали от времето на Римската империя, са едни от
Коментари Харесай

Как бетонът на римляните издържа с векове

Сградите, останали от времето на Римската империя, са едни от най-големите исторически забележителности в Европа. Безспорно най-популярната сред тях е Колизеумът в Рим, а когато застанем пред него и забележим какъв брой е възвишен, няма по какъв начин да не се и запитаме по какъв начин е съумял да устои на времето толкова векове. И какви са били тайните на римляните за качествено и в действителност издръжливо строителство.
 Рим, Колизеумът, вековните здания в италианския град и по какъв начин не престават да съществуват и до през днешния ден
Тайните на римските здания, с помощта на които съществуват и до през днешния ден

Строителството преди 2000 години

Доскоро се смяташе, че главната загадка на издръжливостта на римските здания е в употребяваните за строителството им материали. Става дума за пуцолования бетон, който е формиран от пуцолана, примес от вулканична пепел от находище до град Поцуоли, и вар. Когато тези два материала се смесят с вода, реагират по този начин, че се получава в действителност здрав бетон.

Но предходната година интернационален екип от откриватели открива, че не са единствено материалите, които вършат разликата сред римското строителство и всички останали. Различни, иновативни и явно сполучливи са и техниките, употребявани за смесването им.
 Снимка 689371

Според учените, една от хитрините, която римляните са употребявали, са дребни, бели части вар, които се откриват в другояче изглеждащ като добре разбъркан бетон. Преди тяхното съществуване се е считало като пропуск, дължащ се на неприятно разбъркване, само че в този момент теорията е, че те изцяло целеустремено са там.

Провежда се и разбор на 2000-годишни проби, взети от археологическия обект Привернум в Италия. Чрез разнообразни технологии се открива, че в строителния материал се употребява негасена вар, която обаче при разбъркване с вода се трансформира в гасена вар. Освен това догатката е, че негасената вар се е смесвала непосредствено с пуцолана и водата при изключително високи температури. Този развой на " горещо разбъркване " пък е довел до варовиковите парчета в строителния материал, изяснява.

Изследователите считат, че това разбъркване има редица изгоди. Една от тях е, че при високата температура се образуват съединения, които при разбъркване при по-ниска не трябва съществували. Освен това самият развой на втвърдяване се форсира неведнъж, което също прави материала по-устойчив. А пък варовиковите парчета в бетона му дават способности за самовъзстановяване.
 Снимка 689373

Когато в бетона се образуват пукнатини, те са до варовиковите частици. И когато в тях попадне вода, тя реагира с варовика и се образува разтвор с огромно количество калций. Когато той изсъхне и се втвърди се образуват калциев карбонат, който работи като лепило за пукнатината и стопира нейното разгръщане.

Този развой се следи в няколко бетонени структури на римски постройки от преди 2000 години, измежду които и стена, която е останала непокътната, макар непрестанното влияние на морските талази върху нея. Учените организират и опити с бетон с негасен вар в лабораторни условия и откриват, че той се възвръща изцяло от пукнатини в границите на две седмици.
 Като римски император - за какво Марк Зукъбърг вдгина скулптура на жена си в двора
Като римски император - за какво Марк Зукъбърг вдгина скулптура на жена си в двора

Жест на почитание или милиардерска волност

Сега откривателите си слагат за цел да разгадаят изцяло тайните на римския бетон и да направят необходимите стъпки, с цел да стартира той да се употребява като опция на съвременните строителни материали.

Източник: lifestyle.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР