И Феята си отива от София, ще остане в световния регистър на модернизма на ЮНЕСКО
Сградата на тогавашната именита кафе-сладкарница Феята в столичния квартал " Яворов " ще бъде съборена.
Собствениците й към този момент са уведомили община " Средец " за желанията си, сега районната администрация би трябвало да се произнесе за плановете за краткотрайна организация на придвижването, проект за сигурност и здраве и проект за ръководство на строителните боклуци по време на събарянето.
Първо ще желая мнение от НИКН за постройката, съобщи за OFFNews кметът на региона Мария Ачкова. Договорът за приватизацията на Феята е от април 1999 година в началото за 948,93 кв. м. разгъната застроена площ(РЗС), като притежателите получават идеални елементи от терена и право на градеж. С в допълнение съглашение три месеца по-късно квадратурата става 1347,46 км. м. През 2011 година притежателите от Българска холдингова компания купуват терена, върху който е правото им на градеж - 752 кв.м.
През 1998 година пък целият жилищен комплекс " Яворов " е вписан в международния указател за монументи на модерната архитектура на ДОКОМОМО - интернационалната организация за документиране и запазване на модерната архитектура, споделя дъщерята на арх. Васил Вълчанов, проектирал Феята, изчезналото към този момент Ропотамо и целия квартал.
Арх. Вълчанова споделя, че през 1990 година дружно с татко си и брат си е работила по план за " опашка " към Феята, в която да се разположат офиси. Тя си спомня и по какъв начин лилиите, сложени в езерцето пред постройката, изчезнали единствено за няколко дни. В дома си пази фотоси на скулптурата на феята, която също я няма от 25 години.
Днес Феята тъне в съсипия. Трябвало е - съгласно приватизационния контракт от 1999 година, до 9 месеца да проработи като заведение, а до 3 години в нея да бъдат вложени милиони и открити 66 работни места.
Рушащата се постройка в този момент съгласно проектите на притежателите би трябвало да се трансформира в офис постройка и ресторант. От Българската холдингова компания отхвърлят коментар за проектите си.
Според градоустройствения проект на мястото не може да се строи над 3 етажа. Сградата не е монумент на културата и законови спънки да изчезне няма. От БХК още не подали искане за позволение за градеж.
Чувствам се някак си персонално виновна за ориста на целия комплекс “Яворов ” и в частност за двете произведения на проф. Вълчанов, тъй като съм създател на регистрационния картон, с който те са регистрирани в международния указател на Модерното придвижване – на ДОКОМОМО, написа доктор арх. Добрина Желева-Мартинс, член на ИКОМОС и ДОКОМОМО.
Още през 1998 година, тя написа отворено писмо до министъра на културата, ръководителя на ИКОМОС-България, ръководителя на САБ и Архитектурната гилдия, оповестено на http://zheleva-martins.com
В него се споделя:
Повод за това намерено писмо-апел е ТРЕВОЖНОТО СЪСТОЯНИЕ в което се намират две емблематични за българския Модернизъм здания – Сладкарница “Фея ” и Ресторант “Ропотамо ” в отбор с жилищен блок и магазини, с основен архитект арх.Васил Вълчанов, от 1957-1960 година
В края на 1996 година, по решение на българската Работна група към Международната организация за Документиране на Модерното Движение ДОКОМОМО-ЮНЕСКО, бе квалифициран и изпратен за включване в Световния указател регистрационен фиш на представителния за българското съвременно придвижване жилищен комплекс “Яворов ” (бивш “Ленин ”), включващ и тези толкоз присъщи здания. Още тогава те бяха в развой на приватизация, с неизяснени бъдещи функционалности, само че разрушението едвам започваше, вандализмът не се бе по този начин развихрил както през днешния ден, те към момента не бяха се трансформирали в свърталища на наркомани..
За да не се стигне до неуместното състояние – постройките да са в Световния указател като представители на Модернизма в България, а на процедура да ги няма, или в “по-добрия ” случай – да бъдат пристроени, надстроени или преправени до неразбираемост – те би трябвало да бъдат оповестени за монументи на културата. Това ще рече, че националния документален списък на културното завещание следва да се отвори за паметниците на Модернизма, което към този момент е един кардинален въпрос.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите от 1995 година (ДВ бр.112/27.12), чл.3, определящ статута на паметниците на културата, сред другите промени се включват като монументи на културата и “съвременни творби на изкуството след включването им в музейни фондове ”. С други думи, що се отнася до движимите монументи на културата, аргументът “историческа отдалеченост ” като аршин за оценка е изнемощял. Достатъчно е те да са включени в музейните фондове, т.е… да са към този момент предпазени!
Спираме се на въпроса за историческата отдалеченост, като нужна за обмисляне качествата на един архитектурен обект и отсам – включването му или не в описите на паметниците на културата, тъй като нормално неналичието й се акцентира като мотив срещу отварянето на тези описи за архитектурата на Модернизма, още по-точно – на архитектурата след Втората международна война, и още по-конкретно – на архитектурата на социализма. Съзнателно изредихме другите вариации на понятието модерно изкуство-архитектура, с цел да се види какъв брой разнопосочно може да се пояснява и смисъла на понятието “историческа отдалеченост ”.
Историческата отдалеченост в тази ситуация, станал мотив за това послание, значи не толкоз избран брой години, както някои настояват, а по-скоро прекрачването на избран рубикон, както в професионален, по този начин и в обществено-политически смисъл. Макар че архитектите имат думата и при установяване на историческите монументи на културата, доколкото става дума за творби на архитектурата и градоустройството, въпреки всичко ролята им е второстепенна. Не е по този начин, обаче, когато се преценяват тези творби като монументи на изкуството архитектура.
Именно в този смисъл на понятието за “историческа отдалеченост ” – професионалният, смеем да твърдим, че тя е налице. Сградите на Модернизма от дълго време имат построена система от критерии за оценка, имат своите примери за съпоставяне, имат своя лексикон, своя граматика… А доктрината на Модернизма в лицето на Постмодернизма е намерила и своя рубикон. Философията на плурализма, лежаща в основите на актуалните архитектурни стилове, след 10.11.1989 година получи съответната си поддръжка у нас в лицето на политическия плурализъм. Смени се архитектурната парадигма.
Всичко това дава съображение да се твърди, че е настъпил моментът за оценка на архитектурните достижения след Втората международна война – един път като достижения на архитектурата на социализма, и което в тази ситуация обсъждаме – на достиженията на тъй наречените в света Модерно придвижване.
Има още един мотив, който даже е по-силен от казаното до в този момент. Сградите на Модернизма се нуждаят от закрилата на Закона за паметниците на културата точно в този момент, а не след еди какъв брой си години ”историческа отдалеченост ”. В изискванията на приватизация, политическо помрачение, липса на професионално единодушие и непредвидливост от страна на виновните институции, има заплаха, прекомерно действителна и осезаема, да се лишим от архитектурни произведения с високи качества, сходни на тези като Сладкарница “Фея ” и Ресторант “Ропотамо ”.
Но, тези здания са единствено мотивът. Въпросът е кардинален – пристигнал е ред за оценка на паметниците на културата от интервала на Модернизма, за тяхната отбрана в името на “мъдрото им потребление и приложимост ”, според тригодишната инструкция на ИКОМОС, за отбягване от нови форми на “пролеткултовщина ”, предизвикани от несвоевременно политизиране на чисто професионални полезности, от неудачна приватизация, от вандализъм… Трябва да се реагира в този момент, съответно, навреме да се задвижат профилираните механизми и виновни институции, тъй като просто на следващия ден ще бъде късно.
Собствениците й към този момент са уведомили община " Средец " за желанията си, сега районната администрация би трябвало да се произнесе за плановете за краткотрайна организация на придвижването, проект за сигурност и здраве и проект за ръководство на строителните боклуци по време на събарянето.
Първо ще желая мнение от НИКН за постройката, съобщи за OFFNews кметът на региона Мария Ачкова. Договорът за приватизацията на Феята е от април 1999 година в началото за 948,93 кв. м. разгъната застроена площ(РЗС), като притежателите получават идеални елементи от терена и право на градеж. С в допълнение съглашение три месеца по-късно квадратурата става 1347,46 км. м. През 2011 година притежателите от Българска холдингова компания купуват терена, върху който е правото им на градеж - 752 кв.м.
През 1998 година пък целият жилищен комплекс " Яворов " е вписан в международния указател за монументи на модерната архитектура на ДОКОМОМО - интернационалната организация за документиране и запазване на модерната архитектура, споделя дъщерята на арх. Васил Вълчанов, проектирал Феята, изчезналото към този момент Ропотамо и целия квартал.
Арх. Вълчанова споделя, че през 1990 година дружно с татко си и брат си е работила по план за " опашка " към Феята, в която да се разположат офиси. Тя си спомня и по какъв начин лилиите, сложени в езерцето пред постройката, изчезнали единствено за няколко дни. В дома си пази фотоси на скулптурата на феята, която също я няма от 25 години.
Днес Феята тъне в съсипия. Трябвало е - съгласно приватизационния контракт от 1999 година, до 9 месеца да проработи като заведение, а до 3 години в нея да бъдат вложени милиони и открити 66 работни места.
Рушащата се постройка в този момент съгласно проектите на притежателите би трябвало да се трансформира в офис постройка и ресторант. От Българската холдингова компания отхвърлят коментар за проектите си.
Според градоустройствения проект на мястото не може да се строи над 3 етажа. Сградата не е монумент на културата и законови спънки да изчезне няма. От БХК още не подали искане за позволение за градеж.
Чувствам се някак си персонално виновна за ориста на целия комплекс “Яворов ” и в частност за двете произведения на проф. Вълчанов, тъй като съм създател на регистрационния картон, с който те са регистрирани в международния указател на Модерното придвижване – на ДОКОМОМО, написа доктор арх. Добрина Желева-Мартинс, член на ИКОМОС и ДОКОМОМО.
Още през 1998 година, тя написа отворено писмо до министъра на културата, ръководителя на ИКОМОС-България, ръководителя на САБ и Архитектурната гилдия, оповестено на http://zheleva-martins.com
В него се споделя:
Повод за това намерено писмо-апел е ТРЕВОЖНОТО СЪСТОЯНИЕ в което се намират две емблематични за българския Модернизъм здания – Сладкарница “Фея ” и Ресторант “Ропотамо ” в отбор с жилищен блок и магазини, с основен архитект арх.Васил Вълчанов, от 1957-1960 година
В края на 1996 година, по решение на българската Работна група към Международната организация за Документиране на Модерното Движение ДОКОМОМО-ЮНЕСКО, бе квалифициран и изпратен за включване в Световния указател регистрационен фиш на представителния за българското съвременно придвижване жилищен комплекс “Яворов ” (бивш “Ленин ”), включващ и тези толкоз присъщи здания. Още тогава те бяха в развой на приватизация, с неизяснени бъдещи функционалности, само че разрушението едвам започваше, вандализмът не се бе по този начин развихрил както през днешния ден, те към момента не бяха се трансформирали в свърталища на наркомани..
За да не се стигне до неуместното състояние – постройките да са в Световния указател като представители на Модернизма в България, а на процедура да ги няма, или в “по-добрия ” случай – да бъдат пристроени, надстроени или преправени до неразбираемост – те би трябвало да бъдат оповестени за монументи на културата. Това ще рече, че националния документален списък на културното завещание следва да се отвори за паметниците на Модернизма, което към този момент е един кардинален въпрос.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите от 1995 година (ДВ бр.112/27.12), чл.3, определящ статута на паметниците на културата, сред другите промени се включват като монументи на културата и “съвременни творби на изкуството след включването им в музейни фондове ”. С други думи, що се отнася до движимите монументи на културата, аргументът “историческа отдалеченост ” като аршин за оценка е изнемощял. Достатъчно е те да са включени в музейните фондове, т.е… да са към този момент предпазени!
Спираме се на въпроса за историческата отдалеченост, като нужна за обмисляне качествата на един архитектурен обект и отсам – включването му или не в описите на паметниците на културата, тъй като нормално неналичието й се акцентира като мотив срещу отварянето на тези описи за архитектурата на Модернизма, още по-точно – на архитектурата след Втората международна война, и още по-конкретно – на архитектурата на социализма. Съзнателно изредихме другите вариации на понятието модерно изкуство-архитектура, с цел да се види какъв брой разнопосочно може да се пояснява и смисъла на понятието “историческа отдалеченост ”.
Историческата отдалеченост в тази ситуация, станал мотив за това послание, значи не толкоз избран брой години, както някои настояват, а по-скоро прекрачването на избран рубикон, както в професионален, по този начин и в обществено-политически смисъл. Макар че архитектите имат думата и при установяване на историческите монументи на културата, доколкото става дума за творби на архитектурата и градоустройството, въпреки всичко ролята им е второстепенна. Не е по този начин, обаче, когато се преценяват тези творби като монументи на изкуството архитектура.
Именно в този смисъл на понятието за “историческа отдалеченост ” – професионалният, смеем да твърдим, че тя е налице. Сградите на Модернизма от дълго време имат построена система от критерии за оценка, имат своите примери за съпоставяне, имат своя лексикон, своя граматика… А доктрината на Модернизма в лицето на Постмодернизма е намерила и своя рубикон. Философията на плурализма, лежаща в основите на актуалните архитектурни стилове, след 10.11.1989 година получи съответната си поддръжка у нас в лицето на политическия плурализъм. Смени се архитектурната парадигма.
Всичко това дава съображение да се твърди, че е настъпил моментът за оценка на архитектурните достижения след Втората международна война – един път като достижения на архитектурата на социализма, и което в тази ситуация обсъждаме – на достиженията на тъй наречените в света Модерно придвижване.
Има още един мотив, който даже е по-силен от казаното до в този момент. Сградите на Модернизма се нуждаят от закрилата на Закона за паметниците на културата точно в този момент, а не след еди какъв брой си години ”историческа отдалеченост ”. В изискванията на приватизация, политическо помрачение, липса на професионално единодушие и непредвидливост от страна на виновните институции, има заплаха, прекомерно действителна и осезаема, да се лишим от архитектурни произведения с високи качества, сходни на тези като Сладкарница “Фея ” и Ресторант “Ропотамо ”.
Но, тези здания са единствено мотивът. Въпросът е кардинален – пристигнал е ред за оценка на паметниците на културата от интервала на Модернизма, за тяхната отбрана в името на “мъдрото им потребление и приложимост ”, според тригодишната инструкция на ИКОМОС, за отбягване от нови форми на “пролеткултовщина ”, предизвикани от несвоевременно политизиране на чисто професионални полезности, от неудачна приватизация, от вандализъм… Трябва да се реагира в този момент, съответно, навреме да се задвижат профилираните механизми и виновни институции, тъй като просто на следващия ден ще бъде късно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ