Как руската църква произведе история с шпиони, докато всички търсят ключа от храма
Сграда като постройка, само че с двойно ръководство - светско от страна на Русия и църковно от страна на България. Ето това е статутът на столичната черква " Свети Николай Чудотворец ". Как един декар земя в центъра на София споделя историята на един век разногласия за нея и завършва с съветска шпионска история.
Малко документи и доста историческо познание - единствено тази композиция съумява да опише историята на съветската черква в София и нейния статут. Това излиза наяве от откритията на журналистката Генка Шикерова в архивите и от дългогодишната работа на историка Момчил Методиев , показани в особено издание на " Студио България " на Свободна Европа.
Статутът, собствеността и ръководството на църквата " Свети Николай Чудотворец " разсъни доста страсти в края на предходната седмица. Тогава България изгони трима свещеници на храма, като сподели, че те заплашват националната сигурност. В отговор Русия просто заключи църквата, а в нея постоянно вървят и български жители. Това породи въпроса дали Русия като страна е притежател на този храм, с цел да може да го отключва и заключва по своя преценка.
Дни по-късно Българската православна черква (БПЦ) назначи нови свещеници в " Св. Николай Чудотворец " . Достъп до постройката обаче би трябвало да им даде съветското посолство в София.
Причината за цялото комплициране е в това, че светската благосъстоятелност върху постройката е друга от каноничната пълномощия върху богослужението в храма, сподели професор Момчил Методиев в " Студио България ". Първото може и да е на Русия, само че второто сигурно принадлежи на БПЦ.
Друга причина за объркването стана съмнението, че светската благосъстоятелност на Русия върху храма може да не е законна. Такава догадка стои зад настояването на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи прокуратурата да ревизира историята на собствеността.
Най-важното от изявлението
Генка Шикерова: " Първо открихме констативен нотариален акт, публикуван през 1997 година на съветското посолство за земята и за църквата, издигната в нея. Документът, на който се базират, е [нотариален] акт от 1898 година (...), където написа, че земята е получена посредством подаяние. Как е получена? Това го разбираме от протокол от 1882 година на Общинския съвет на София по предложение на кмета Иван Хаджиенов ".
Генка Шикерова: " [От документ от 1926 година, открит днес], разбираме, че все още, в който от съветското посолство са си харесали този имот, той е бил частна благосъстоятелност [и наследниците на притежателя чак през 1926 година са били обезщетени за него] ".
Проф. Момчил Методиев : " Трябва да се раздели светската благосъстоятелност върху терена и постройката от това кой канонично ръководи храма като храм ".
Проф. Момчил Методиев : " Каноничното предписание е, че в един град може да има единствено един свещеник. Той е този, който ръководи всички храмове, които се намират на територията на този град. [В случая със " Свети Николай Чудотворец " ] това е софийският митрополит, който е и български патриарх [Неофит]. Той е в цялостното си право да назначи свещеници [в съветската църква], защото храмът се намира в каноничната територия на софийския митрополит ".
През 1882 година Общинският съвет на град София дава на съветското посолство имот, на който да се построи черква към посолството, стана ясно от документ, открит от Генка Шикерова в Държавен списък - София . Въз основа на това решение е публикуван нотариален акт (тогава именуван " крепостен акт " ). Век по-късно, през 1997 година, софийски нотариус издава констативен нотариален акт на съветското посолство в България.
Шикерова сподели документите в " Студио България ".
Тя добави и ново изобретение - че към времето, в което общината е дарила имота на съветското посолство (1882 г.), тази земя е била частна благосъстоятелност на господин Бонев от София, а не е принадлежала на общината. Години по-късно, когато наследниците на господин Бонев печелят всички правосъдни каузи, те са обезщетени от софийската община.
" Представителите на съветското посолство по това време (1882) са се самонастанили, те са я окупирали тази земя. И той е желал да си я вземе и да си я употребява, само че те не се махат. (...) [Чак] през 1926 година, когато единствената останала наследничка е Слава Шивачева , тя приема да получи обезщетение за това, че й е взета земята, на която към днешна дата е съветската черква, и да няма повече искания ", сподели Генка Шикерова.
Тя посочи, че още не е разкрила документи, свързани със собствеността върху самата постройка и подсети, че всичко, разказано от нея, се отнася до светската история на собствеността, само че не и до каноничната пълномощия на БПЦ върху храма.
Тази църковна част от историята на " Св. Николай Чудотворец " не може да бъде разбрана без подтекста, в който съществуват православните църкви в края на 19-и и началото на 20-и век, стана ясно от думите на проф. Момчил Методиев.
" Българската черква от основаването на българската Екзархия през 1870 до 1945 година е схизматична, т.е. Вселенската патриаршия упреква българската черква в така наречен етнофилетизъм, а това е църковен термин за шовинизъм. [Тогава] всички православни църкви не поддържат общение, т.е. нямат никакви връзки с българската екзархия. (...) Тоест, повода за основаването на съветската черква [в София] е, че съветските емигранти, които живеят в България и са част от Руската православна черква, която не признава българската, не могат да се черкуват в български църкви. И надлежно имат потребност от лична черква ".
По думите на проф. Методиев софийската " Св. Николай Чудотворец " е дадена за прилагане на тази съветска емиграция, което е политически спор за времето след 1917 година, когато на власт в Русия идват болшевиките. Така излиза, че посолството на Съветска Русия е притежател на храм, в който вървят антиболшевишки настроените съветски емигранти в България.
Този вътрешен съветски спор е повода през 1936 година Русия да отстъпи на българското държавно управление " Св. Николай Чудотворец ", а българското държавно управление да го преотстъпи на българската екзархия.
Проф. Методиев не е виждал документите за това и затова споделя, че за него въпросът със собствеността на Русия върху църквата към момента не е стопроцентово решен.
Той описа епизод от актуалната история на храма, която, по думите му, е обвързвана с метода, по който се развива напоследък Руската православна черква:
" До към 2012 година " Св. Николай Чудотворец " беше отворен за всички. Но - не помня тъкмо годината - по-късно храмът беше високомерен от съветските свещеници и хора като проф. Калин Янакиев и други хора, които познавам, ми описаха, че отношението към българите внезапно се е трансформирало, тъй че българските енориаши са били принудени да изоставен църквата. (...) Отношението към тях е било обидно, в това число проф. Янакиев твърди, че членове на паравоенни групировки са стояли зад тях ".
Методиев, който е изследвал връзките на Българската православна черква с комунистическата страна, разказа огледални връзки в светското и църковното ръководство в интервала 1944-1989.
Той сподели, че както Съюз на съветските социалистически републики и България са били близки страни, по този начин са били близки и отделите за външни връзки на двете църкви. Ръководителите на тези отдели са били по-силни от патриарсите. Но тези връзки сред страна и черква в България бяха раздрани през 90-те години, сподели Момчил Методиев. Случаят в Русия не е същият, счита той. По времето на съветския патриарх Алекси Втори в Москва също има опити за такава смяна, само че с избирането на патриарх Кирил тези връзки на църквата с страната са били възобновени.
Малко документи и доста историческо познание - единствено тази композиция съумява да опише историята на съветската черква в София и нейния статут. Това излиза наяве от откритията на журналистката Генка Шикерова в архивите и от дългогодишната работа на историка Момчил Методиев , показани в особено издание на " Студио България " на Свободна Европа.
Статутът, собствеността и ръководството на църквата " Свети Николай Чудотворец " разсъни доста страсти в края на предходната седмица. Тогава България изгони трима свещеници на храма, като сподели, че те заплашват националната сигурност. В отговор Русия просто заключи църквата, а в нея постоянно вървят и български жители. Това породи въпроса дали Русия като страна е притежател на този храм, с цел да може да го отключва и заключва по своя преценка.
Дни по-късно Българската православна черква (БПЦ) назначи нови свещеници в " Св. Николай Чудотворец " . Достъп до постройката обаче би трябвало да им даде съветското посолство в София.
Причината за цялото комплициране е в това, че светската благосъстоятелност върху постройката е друга от каноничната пълномощия върху богослужението в храма, сподели професор Момчил Методиев в " Студио България ". Първото може и да е на Русия, само че второто сигурно принадлежи на БПЦ.
Друга причина за объркването стана съмнението, че светската благосъстоятелност на Русия върху храма може да не е законна. Такава догадка стои зад настояването на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи прокуратурата да ревизира историята на собствеността.
Най-важното от изявлението
Генка Шикерова: " Първо открихме констативен нотариален акт, публикуван през 1997 година на съветското посолство за земята и за църквата, издигната в нея. Документът, на който се базират, е [нотариален] акт от 1898 година (...), където написа, че земята е получена посредством подаяние. Как е получена? Това го разбираме от протокол от 1882 година на Общинския съвет на София по предложение на кмета Иван Хаджиенов ".
Генка Шикерова: " [От документ от 1926 година, открит днес], разбираме, че все още, в който от съветското посолство са си харесали този имот, той е бил частна благосъстоятелност [и наследниците на притежателя чак през 1926 година са били обезщетени за него] ".
Проф. Момчил Методиев : " Трябва да се раздели светската благосъстоятелност върху терена и постройката от това кой канонично ръководи храма като храм ".
Проф. Момчил Методиев : " Каноничното предписание е, че в един град може да има единствено един свещеник. Той е този, който ръководи всички храмове, които се намират на територията на този град. [В случая със " Свети Николай Чудотворец " ] това е софийският митрополит, който е и български патриарх [Неофит]. Той е в цялостното си право да назначи свещеници [в съветската църква], защото храмът се намира в каноничната територия на софийския митрополит ".
През 1882 година Общинският съвет на град София дава на съветското посолство имот, на който да се построи черква към посолството, стана ясно от документ, открит от Генка Шикерова в Държавен списък - София . Въз основа на това решение е публикуван нотариален акт (тогава именуван " крепостен акт " ). Век по-късно, през 1997 година, софийски нотариус издава констативен нотариален акт на съветското посолство в България.
Шикерова сподели документите в " Студио България ".
Тя добави и ново изобретение - че към времето, в което общината е дарила имота на съветското посолство (1882 г.), тази земя е била частна благосъстоятелност на господин Бонев от София, а не е принадлежала на общината. Години по-късно, когато наследниците на господин Бонев печелят всички правосъдни каузи, те са обезщетени от софийската община.
" Представителите на съветското посолство по това време (1882) са се самонастанили, те са я окупирали тази земя. И той е желал да си я вземе и да си я употребява, само че те не се махат. (...) [Чак] през 1926 година, когато единствената останала наследничка е Слава Шивачева , тя приема да получи обезщетение за това, че й е взета земята, на която към днешна дата е съветската черква, и да няма повече искания ", сподели Генка Шикерова.
Тя посочи, че още не е разкрила документи, свързани със собствеността върху самата постройка и подсети, че всичко, разказано от нея, се отнася до светската история на собствеността, само че не и до каноничната пълномощия на БПЦ върху храма.
Тази църковна част от историята на " Св. Николай Чудотворец " не може да бъде разбрана без подтекста, в който съществуват православните църкви в края на 19-и и началото на 20-и век, стана ясно от думите на проф. Момчил Методиев.
" Българската черква от основаването на българската Екзархия през 1870 до 1945 година е схизматична, т.е. Вселенската патриаршия упреква българската черква в така наречен етнофилетизъм, а това е църковен термин за шовинизъм. [Тогава] всички православни църкви не поддържат общение, т.е. нямат никакви връзки с българската екзархия. (...) Тоест, повода за основаването на съветската черква [в София] е, че съветските емигранти, които живеят в България и са част от Руската православна черква, която не признава българската, не могат да се черкуват в български църкви. И надлежно имат потребност от лична черква ".
По думите на проф. Методиев софийската " Св. Николай Чудотворец " е дадена за прилагане на тази съветска емиграция, което е политически спор за времето след 1917 година, когато на власт в Русия идват болшевиките. Така излиза, че посолството на Съветска Русия е притежател на храм, в който вървят антиболшевишки настроените съветски емигранти в България.
Този вътрешен съветски спор е повода през 1936 година Русия да отстъпи на българското държавно управление " Св. Николай Чудотворец ", а българското държавно управление да го преотстъпи на българската екзархия.
Проф. Методиев не е виждал документите за това и затова споделя, че за него въпросът със собствеността на Русия върху църквата към момента не е стопроцентово решен.
Той описа епизод от актуалната история на храма, която, по думите му, е обвързвана с метода, по който се развива напоследък Руската православна черква:
" До към 2012 година " Св. Николай Чудотворец " беше отворен за всички. Но - не помня тъкмо годината - по-късно храмът беше високомерен от съветските свещеници и хора като проф. Калин Янакиев и други хора, които познавам, ми описаха, че отношението към българите внезапно се е трансформирало, тъй че българските енориаши са били принудени да изоставен църквата. (...) Отношението към тях е било обидно, в това число проф. Янакиев твърди, че членове на паравоенни групировки са стояли зад тях ".
Методиев, който е изследвал връзките на Българската православна черква с комунистическата страна, разказа огледални връзки в светското и църковното ръководство в интервала 1944-1989.
Той сподели, че както Съюз на съветските социалистически републики и България са били близки страни, по този начин са били близки и отделите за външни връзки на двете църкви. Ръководителите на тези отдели са били по-силни от патриарсите. Но тези връзки сред страна и черква в България бяха раздрани през 90-те години, сподели Момчил Методиев. Случаят в Русия не е същият, счита той. По времето на съветския патриарх Алекси Втори в Москва също има опити за такава смяна, само че с избирането на патриарх Кирил тези връзки на църквата с страната са били възобновени.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ