Сговорна дружина планина повдига. Към два месеца вече тая е

Сговорна тайфа планина повдига. Към два месеца към този момент тая е моментната фотография - на фотошоп. Откакто „ проработи “ най-новият нов парламент, а десетина дни по-късно се излюпи и четвъртитото държавно управление. Колко е четвъртито, та чак заклещено, почна да се усеща откъм неизгладените му ръбове, естествено.

Изначално упованията някак си бяха баш за четвъртита работа. Нещо като П.Р. Славейковата работа с баснята за орела, рака и щуката в несговорната по хипотеза тайфа, която заради изначалната си характерност няма по какъв начин да докара работата докрая. Даже изначално няма по какъв начин да поповдигне планината, камо ли да я тегли като каруца на властта. Там си е в калта към момента към този момент, а може и за по-дълго, в случай че не вечно, най-малко във „ векуването “ на цялостен управнически мандат, който в действителност може да ни се стори като век.

Като заговорихме за калта, то и нещата си пристигнаха на мястото. Щото орелът, ракът и щуката са трима, а управническата коалиция е четворна, най-малко съгласно раздаването на министерски и други властови каруци, пардон кресла. И тъкмо четвъртият би трябвало да влезе в ролята на магарето, което да не е оставено и то в калта, а да тегли общата им талига, най-малко в същинския смисъл на съдружното им съглашение – отбрана на личните ползи.

Магаре безусловно е нужно – дали единствено поради тия ползи или и най-малко на места и за държавните, то ще се види. Примерно още през пролетта в калта под снега. Но е нужно, да. Понеже, както естествено предписание е разказано в баснята „ орелът кат хвъркат все теглял нависоко, кир Рачо - теглял наназад, а щуката - в надълбоко “. Видно е, че с изключение на дърпането в общоблокиращи разнообразни направления, липсва и посоката „ напред “. Поне като обещана, отново изначално, във властовата легенда. Че ще се „ продължава смяната “, което значи придвижване напред.

Та по този начин от легенда на легенда излиза, че челната, мандатоносната политсила в четвъртитата коалиция, наречената точно „ Продължаваме промяната “ (ПП), е магарето. Кой от останалите - Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, е щука, рак или орел – все тая, нали са коалиция, колкото и четвъртита да се усеща.

Магарето в действителност беше декларирано да е с крила. Не като орел обаче, а някак по като щъркел – да донесе по Вапцаровски пролетта „ единствено в зрачни сънища сънувана, по какъв начин минуваш ниско над тополите, само че не спираш тука своя полет “. Ама в последна сметка се оказа като изтребител. И не заради родството на ПП-магарето с летеца изтребител, президента Румен Радев. Което роднинство, апропо, в последно време взе да се отхвърля като нежелано бащинство, в което самият отец щял да припознава друга своя бъдеща партийна рожба. Изтребител в чистата му форма – от избиване. Във властово-политическата форма като почистване на терена от останките на други самолетчета по управническата верига до девето коляно.

Само че нещо взе да боксува даже и крилато да е магарето. Стои си в обора и единствено върти опашка, нима на някого му се стори, че се е заело да ръководи. Засега основният воин в новата, усъвършенствана легенда и с магаре за челен ход, е във кино лентата си по холивудски – анализирай това, анализирай това. В последна сметка по български анализирай това-онова, та време да минава – мандатът нали е 4 годишен.

А до момента в който магарето е вързано на анализаторската ясла и изтребителят на властта бръсне все по-ниско над тополите, калта освен си стои, а се задълбочава. Най-меко, по социологически казано „ за смяна съгласно предизборните обещания е прекомерно рано да приказваме “. Понеже „ от първия ден ръководещите бяха посрещнати от каскада от рецесии и надали смяната е допустима тъкмо както са си я представяли “.

Как по този начин обаче може да са обещавали, а да не са си представяли съществуващи, опрели до кокала неща: коронавирус рецесия, геополитическа – и то освен северномакедонска рецесия, електрическа рецесия с мораториум, само че и с повсеместен скок на цените, пенсионерска „ добавъчна “ рецесия и така нататък И за какво обещания като „ нулева корупция “ и „ правосъдна промяна “ единствено за месец и малко се трансфораха, видоизмениха в „ нулева приемливост към корупцията “ и „ правосъдна промяна по главата на основния прокурор “. Ми тъй като и тъй като за тия работи са нужни освен харвардска химера, а най-малкото, което е напълно доста - конституционно болшинство, т.е. да се вкара и напълно мощната като бройка съпротива да рине калта при магарето. Но ситуацията си стои на равнището „ а нека, но едва ли “. Даже по-твърдо става – калта се трансформира в бетон.

А в бетона, знаем, може нещо да избуи в някоя цепнатина, като във властови цимент първо избуява разочарованието. Което отчаяние, когато е под формата на галопиращи цени, във тип греша ти надълбоко в джоба, доста бързо трансформира и най-твърдото публично утвърждение, и най-мощната електорална поддръжка в противоположна взривоопасна реакция. А и даже в магарешкия случай, да не приказваме за орела, рака и щуката, нито публичното утвърждение, камо ли електоралната поддръжка дори и изначално-изборно са по-мощни от калта.

Което в най-мекия си вид води назад в кошарата на отново нови избори. А в по-твърд вид, прелива на улицата, та отново да станат хлъзгаво-протестни жълтите павета. Която кална пързалка нормално изпързалва настоящата власт, колкото и да са й яки обещаните копита.