Историята на годежните пръстени
Сгодяването е най-сериозната поръчка, че двама души желаят да прекарат живота си дружно, като изключим ритуала по бракосъчетание. През последните 15 години в България се наблюдаваше наклонност от ден на ден двойки в никакъв случай да не подхващат тази стъпка в връзките си и да отглеждат своите общи деца без брак. Но в последно време влюбените двойки като че ли още веднъж започнаха да се връщат към традициите, вричайки се във честност пред околните си и пред олтара.
Историята на годежния пръстен може да бъде проследена до античен Рим, само че се счита, че античните египтяни и гърци също са предложили пръстени на избраниците си. Някога се вярвало, че от безименния пръст на лявата ръка потегля вена, която стига до сърцето - вена аморис.
През II век прочие Хр. римляните имали бит да подаряват бъдещата младоженка с два пръстена: един златен - за носене пред хората, и един стоманен - за у дома. Това било особено и за останалите римляни, освен за годениците.
През 860 година Папа Николай I описал в преписка с българския цар Борис I какви са приликите и разликите сред Римокатолическата и Източноправославната черква. Папата писал, че съгласно тяхната традиция мъжът дава на годеницата си пръстен.
Диамантените пръстени
Първият прочут случай на даряване на диамантен годежен пръстен е от 1477 година, когато ерцхерцогът Максимилиан I Австрийски дал подобен на годеницата си Мария Бургундска. Това се трансформирало в модел за подражателство измежду богатите влюбени.
Когато към 1872 година производството на диаманти се повишило осезаемо, елементарните хора също към този момент можели да си разрешат да подаряват такива пръстени на бъдещите си съпруги. През 30-те години на XX век, по време на Голямата меланхолия в Америка, цените на диамантите спаднали фрапантно.
Популярността на годежните пръстени обаче била доста намаляла измежду младите, и по този начин през 1947 година корпорацията De Beers, която се занимавала с рандеман, обработка и продажба на диаманти, провела огромна рекламна акция с мотото " A diamond is forever " и наложила разбирането, че един пръстен не може да бъде годежен, в случай че не е с елмаз.
Историята на годежния пръстен може да бъде проследена до античен Рим, само че се счита, че античните египтяни и гърци също са предложили пръстени на избраниците си. Някога се вярвало, че от безименния пръст на лявата ръка потегля вена, която стига до сърцето - вена аморис.
През II век прочие Хр. римляните имали бит да подаряват бъдещата младоженка с два пръстена: един златен - за носене пред хората, и един стоманен - за у дома. Това било особено и за останалите римляни, освен за годениците.
През 860 година Папа Николай I описал в преписка с българския цар Борис I какви са приликите и разликите сред Римокатолическата и Източноправославната черква. Папата писал, че съгласно тяхната традиция мъжът дава на годеницата си пръстен.
Диамантените пръстени
Първият прочут случай на даряване на диамантен годежен пръстен е от 1477 година, когато ерцхерцогът Максимилиан I Австрийски дал подобен на годеницата си Мария Бургундска. Това се трансформирало в модел за подражателство измежду богатите влюбени.
Когато към 1872 година производството на диаманти се повишило осезаемо, елементарните хора също към този момент можели да си разрешат да подаряват такива пръстени на бъдещите си съпруги. През 30-те години на XX век, по време на Голямата меланхолия в Америка, цените на диамантите спаднали фрапантно.
Популярността на годежните пръстени обаче била доста намаляла измежду младите, и по този начин през 1947 година корпорацията De Beers, която се занимавала с рандеман, обработка и продажба на диаманти, провела огромна рекламна акция с мотото " A diamond is forever " и наложила разбирането, че един пръстен не може да бъде годежен, в случай че не е с елмаз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ