Сглобяването на първия ви компютър е спомен, който си заслужава

Сглобяването на първия ви компютър е спомен, който си заслужава да се пази с години. Проучването, което се прави при избора на верните елементи, прави прекарването доста по-лично. В центъра на това решение е централният процесор, или в резюме CPU. Представете си го като мозъка на компютъра, виновен за осъществяването на задания като пускане на приложения, осъществяване на калкулации и ръководство на входно-изходните устройства.

Централният процесор е ситуиран в дънната платка и се вписва тъкмо до графичната карта, оперативната памет и други съставни елементи, с които образува цялостна система.

Фактори като продуктивност, съгласуемост и консумация на сила са неща, за които би трябвало да се внимава, когато се купува процесор.

Тактовата периодичност е доста значима спецификация.

Тя се отбелязва в GHz и се отнася до това какъв брой бързо процесорът може да прави калкулации.

Броят на ядрата е този, който дефинира какъв брой задания може да извършва процесорът по едно и също време. В взаимозависимост от поколението на процесора, по-високата тактова периодичност не значи безусловно и по-мощен процесор.

Ето за какво процесорните ядра са една от основните характерности на процесора, която може да промени решението ви за покупка.

Но какво тъкмо съставлява едно ядро и дали по-големият брой е еднакъв на по-добра продуктивност?

Първата стъпка в разбирането на компютърното ядро е разграничаването му от процесора.

Процесорът е съставен елемент, който следи обособените ядра – като управител на екип. Процесорът може да има едно или няколко ядра и сходно на чиновниците, на всяко от тях се разпорежда неповторима задача. Колкото повече чиновници имате, толкоз по-висока е общата продуктивност на екипа.

Това е с помощта на способността му да се оправя с няколко задания по едно и също време.

В началото компютрите разчитаха на процесори с едно ядро, предопределени да работят по една задача по едно и също време. С напредъка на микропроцесорната технология възприехме двуядрени архитектури върху един чип. Някои процесори разполагат и с функционалност за многонишковост, която съставлява развой на делене на всяко физическо ядро на виртуални влакна. Този брой нормално е два пъти по-голям от броя на ядрата, налични в процесора. Това усилва успеваемостта на системата и може да увеличи продуктивността на приложенията, които могат да се възползват от преимуществата на многонишковия режим.

За да обобщим, процесорът съдържа по-малки единици, наречени ядра, всяко от които работи независимо.

В самото ядро се намират няколко основни съставния елемент, като блок за ръководство (CU), аритметично-логически блок (ALU) и кеш памет. CU ръководи потока от данни, до момента в който ALU дава отговор за математическите и логическите интервенции. Регистрите нормално съхраняват краткотрайни данни, като да вземем за пример резултатите от изчисленията, осъществени от ALU. Кеш паметта съхранява информация, до която ядрото постоянно би трябвало да има достъп.

Колко ядра са ви нужни?

Почти всеки процесор от настоящето потомство, който можете да намерите на пазара, има най-малко две ядра, като да вземем за пример Intel Pentium Gold G-6400. Тези бюджетно насочени процесори са предопределени да се оправят с ежедневното сърфиране в интернет, редактирането на документи и възпроизвеждането на мултимедия.

Процесор с четири ядра е минимумът, към който би трябвало да се стремите, в случай че желаете да вършиме освен това.

Някои от най-хубавите геймърски процесори постоянно разполагат с осем или повече ядра, което ги прави идеални за по-тежки игри и основаване на наличие.

Ryzen 5 8600G да вземем за пример съдържа шест ядра и 12 влакна.

Шестядрените процесори са известно приблизително равнище, което може да се оправи с разнообразни задания, в това число доста игри и редактиране на видео. Някои от най-хубавите процесори на Intel, като Core i9-14900K, разполагат с до 24 ядра.

Процесорите също по този начин са склонни да имат много объркващи имена на модели.

Те включват разнообразни букви и числа. Разбирането на метода, по който тези процесори са разграничени на равнища, и на разликите сред процесорите за настолни компютри и преносими компютри, е от значително значение.

Струва си също по този начин да се означи, че осемядрен процесор отпреди 10 години не е наложително да бъде по-добър от четириядрен процесор, пуснат през днешния ден. Ето за какво другите характерности на процесора, в допълнение към броя на ядрата, са също толкоз значими за разглеждане.