Сфера със съвършени кръгла форма е забелязана в космоса от

Сфера със съвършени кръгла форма е видяна в космоса от астрономите и никой от тях не знае от кое място и по какъв начин се е появила.

Галактиката ни Млечен път е дом на някои извънредно странни неща, само че едно ново изобретение същински озадачи астрономите.

В данните, събрани от мощен радиотелескоп, астрономите са разкрили нещо, което наподобява като идеално кълбовиден мехур.

Повече или по-малко знаем какво съставлява той – това е кълбо от разширяващ се материал, изхвърлен от експлодирала звезда, излишък от свръхнова – само че по какъв начин се е появил, товa е загадката.

Голям интернационален екип, управителен от астрофизика Мирослав Филипович от Университета на Западен Сидни в Австралия, назова обекта Teleios, по името на древногръцката дума за „ съвършенство “.

След обстоен обзор на опциите откривателите стигат до заключението, че ще ни е нужна повече информация, с цел да разберем по какъв начин се е формирал този обект.

Техният разбор е показан в Publications of the Astronomical Society of Australia и е наличен на preprint сървъра arXiv.

Филипович и сътрудниците му направили изчерпателен разбор на обекта и открили, че той свети едва единствено в радиовълните.

Дължината на вълната на сиянието му демонстрира, че най-вероятно е излишък от свръхнова от вид Ia – един от най-ярките видове свръхнови във Вселената.

Тези свръхнови се появяват, когато бяло джудже, намиращо се в близка двойна орбита със звезда-спътник, погълне толкоз доста материал от този сателит, че надвиши граничната си маса и се взриви.
Еволюционните модели на свръхновите от вид Ia плануват, че би трябвало да има и рентгенови лъчи. Липсата на рентгенови лъчи е малко озадачаваща.

Друга опция е Teleios да е излишък от свръхнова от вид Iax – тип свръхнова от вид Ia, която не унищожава напълно бялото джудже, а оставя след себе си излишък от звезда „ зомби “. Това изцяло подхожда на свойствата на излъчването му, само че би трябвало да е доста по-близо.

Остатъците от свръхнови съвсем постоянно са асиметрични по някакъв метод.

Самият гърмеж може да е асиметричен; разширяващият се материал може да се вклини в междузвезден газ или прахуляк, който към този момент се е намирал наблизо; и в последна сметка обвивката ще се разшири задоволително, с цел да стартира да се фрагментира.

Ако обаче свръхновата е симетрична и се случва в задоволително празна област от пространството, тя може да се разшири симетрично. Тя просто към момента не е достигнала точката на фрагментация. Това е рядка панорама, само че не и невъзможна.

Просто ще би трябвало да го разгледаме още малко, с цел да разберем историята му.

„ Направихме изчерпателно изследване на вероятното еволюционно положение на свръхновата въз основа на нейната повърхностна бляскавост, забележими размери и вероятни дистанции “, пишат откривателите.

Всички вероятни сюжети имат своите провокации, изключително като се има поради неналичието на рентгеново лъчение, което се чака да бъде засечено поради нашето еволюционно моделиране. Въпреки че се счита, че сюжетът от вид Ia е най-вероятния,няма директни доказателства, които да потвърдят дефинитивно който и да е сюжет, и са нужни нови чувствителни наблюдения на този обект с висока разграничителна дарба.

Източник – Science Alert/Превод:SafeNews