Сезонът в Премиър Лийг почти завършва четвъртия си месец, а

Сезонът в Премиър Лийг съвсем приключва четвъртия си месец, а към момента си остават съмненията, че напредъкът на Франк Лампард и Челси е просто моментна позитивна история с много необясними фактори, а не подобаващ резултат на работата му. Това може и да не е почтено, само че е разбираемо, та визитата против първенеца Манчестър Сити в събота вечер може да послужи подозренията един път вечно да бъдат загърбени.

Има голям брой аргументи да се счита, че играчите на младия управител на „ сините “ пътуват на север към Манчестър в точния миг. Не че Сити е подготвен да вдигне бялото знаме – това си остава един извънреден тим, но не е по този начин невредим както преди една година. Балансът в полузащитата на „ жителите “ не е напълно уцелен, а отбраната си остава явна уязвимост.

Ето за какво е изкушаващо да се огледа на този мач като на късмет за Челси, колкото и да е ясно, че отборът е още при започване на траекторията си на развиване. Самият Лампард към момента прохожда в занаята си и е напълно видно, че губи директния си конфликт с Джосеп Гуардиола, както и състезател по състезател лондончани са по-слаби от манчестърци. Сити с право е любимецът и би трябвало да завоюва дуела, още повече че е засегнат от провалянето от Ливърпул.



Ако обаче в миналото факсимиле е било по-подходящо, събота ще значи доста повече от един резултат. В зараждането на всеки един незабравим футболен тим всекидневно има един Рубикон, който дефинира остатъка от пътя му. Всъщност това важи за всеки отбор във всеки един спорт – постоянно има едно съответно събитие, което служи за насочна точка в писането и разказването на легендата му.

Би било прекомерно трагично да се рамкира този привидно елементарен турнирен мач с сходни краски, но отново някои от тематиките участват тук. Най-вече това важи за отпечатъка, който може да остави той върху едно младо и нежно ядро от футболисти, към момента неизпитвали мразовитата действителност да играят за клуб на върха на таблицата.

Наречете го тогава Челси Фаза 2.



Важно е да се означи, че досегашната еволюция бе лека. Това не трябва да трансформира подтекста на постигнатите от тима резултати, но въпреки всичко е редно да се признае, че Лампард наследи поста от свръхнепопулярен предходник и че актуалното потомство дебютанти (Маунт, Ейбрахам, Томори и, в по-малка степен, Хъдсън-Одой) имаше допустимо най-лекото си нахлуване в живота в Премиър Лийг, което можеше да чака.

И това не е рецензия. Тези момчета се нуждаеха от това гладко внедряване, а и Лампард избра мъдро точния миг, усещайки, че омразният жанр от предишния сезон му дава поле за опити и че трансферното ембарго на клуба му обезпечава спомагателна протекция от неизбежните произлизащи от сходна огромна смяна минуси. Той смело избираше съставите си и бе внезапен с медиите, когато се постановяваше, а и бе заплатен отлично от футболистите, на които гласоподава доверие.



Онова, което липсва обаче, са нормалните за Челси стандарти, при които даже и от най-обичаните и одобрени играчи се изискват извънредно високи резултати и представяния. Нормално би било да вземем за пример играта на Фикайо Томори в Саутхамптън да провокира повече неодобрение, както и лекият спад на Калъм Хъдсън-Одой, въпреки че него евентуално го избавя произходът му. Просто подобен е животът на върха на класирането и все в някой миг момчетата от Челси ще би трябвало да го понесат като мъже.

Точно по тази причина и конфликтът в събота вечер се усеща от такова значение – не като един елементарен турнирен мач, а като тестване за мощ и воля, което даже и при неприятен резултат може да разкрие зараждането на един предстоящ огромен тим.

Тами Ейбрахам да вземем за пример евентуално ще бъде стеснен до най-вече едно-две голови положения. Как би изживял той възможен собствен неуспех в задачата да употребява тези шансове, в случай че това се окаже решаващо за изхода на дуела? И, като неизбежно разследване, по какъв начин би понесъл непрекъснатите стрели от анализаторите, че макар множеството си голове този сезон в действителност не е задоволително добър за върховото равнище във футбола?



Пренесете същото и към Мейсън Маунт, в случай че не успее да наложи въздействието си върху играта в центъра. Как би повлияло това на неговото самочувствие и, по-важното, каква би била реакцията му и по какъв начин би се отразило на идната му поява в мач от сходна големина? Или пък по какъв начин би трансформирала Томори възможна изнесена му от Серхио Агуеро и Рахим Стърлинг лекция?

Никоя от реакциите обаче не трябва да е отрицателна. Обърнете нормалната трактовка за това по какъв начин младите футболисти могат да бъдат сринати под ярката светлина на прожекторите и си помислете по какъв начин сходна конюнктура може в действителност да ги издигне нагоре в развиването им. Да ги оформи като персони и играчи, да ги научи, да им даде основа, на която да се построяват и към която да се приспособяват в идващите си тествания. Това е опция за тях да осъзнаят тъкмо какъв брой положителни, ефикасни и прецизни би трябвало да са против първокласен съперник.



В последна сметка в дълготраен проект най-важното от тези мачове е какво пораждат – мнения, разбори, рецензии. Не е просто стрес, подобен вид конфликти носят със себе си изтощително и постоянно токсично гледане под лупа на всяко едно твое деяние на терена. Всеки състезател, който се надява да успее на равнището на Челси обаче, би трябвало да се научи по какъв начин да се оправя с тези насрещни сили. Онези, които цъфтят на топ равнището във футбола, някак съумяват да открият метода да точат сила от другояче разредения въздух на върха.

Тъй че тази адаптация стартира за „ сините “ гении в събота. Възможността сходен млад тим да бъде изложен на мощта на първенеца Манчестър Сити може да е леко стряскаща, но точно това са мачовете, спомагащи за построяването на помнещите се от хората отбори и играчи. Без значение дали към този миг тези отбори и играчи се усещат огромни.

Себ Стафорд-Блур, FourFourTwo
Премиър лийг 13 кръг, събота 23 ноември Манчестър Сити 19:30предстои Челси