Манчестър Юнайтед: Вечният кръг на надежда и разочарование
Сезон 2025/26 трябваше да бъде начало на нещо подредено. Рубен Аморим пристигна миналта година с известност на мощен пълководец, човек, който може да вкара смисъл в тим, привикнал да живее в безпорядък. Вместо това Юнайтед още веднъж наподобява на състав, който играе ослепително, когато му е комфортно, а се разпада в идващия мач, от време на време единствено след няколко дни.
10 от Евертън удариха Юнайтед посред " Олд Трафорд ", чудноват скандал беляза мача
" Карамелите " се постановиха с 1:0
Достатъчно е да се погледнат резултатите. Победа над Ливърпул на " Анфийлд ", погром над Брайтън с четири гола, мощен мач против Челси. А единствено няколко кръга по-късно - загуба от Брентфорд, тежко 0:3 от Сити и най-смущаващото, провалянето от Евертън на " Олд Трафорд " в среща, в която гостите играха съвсем цялостен мач с човек по-малко. Това е модел, който се повтаря към този момент 10 години.
Източник:
Юнайтед наподобява различим единствено когато противникът оставя пространство. Мачовете против Ливърпул и Брайтън демонстрираха, че когато теренът се отваря и играта се движи с високо движение, тимът може да наподобява рисков, убеден с топката и надалеч по-организиран. Но когато съперникът се прибере, както направиха Евертън и Фулъм, Юнайтед губи хрумвания. Топката се движи постепенно, ритъмът пада, а решенията в последната третина стават прибързани и нервни. Липсва човек, който да сътвори миг от нищото, липсва придвижване, липсва водач, кадърен да отвори пространство и да води тима в сложните минути.
Източник:
В отбраната проблемите са още по-видими. В момента, в който съперникът увеличи темпото или стартира да пресира, линиите на Юнайтед се разместват. Това се видя при трите попадения на Брентфорд и още по-ясно при загубата от Сити, когато съставът изглеждаше неопитен за промяната на ритъма. Аморим пробва да поддържа по-висока линия и по-компактен блок, само че наследените привички на играчите се появяват при всяка компликация. Юнайтед губи конструкция елементарно и я възвръща мъчно.
Рубен Аморим: Дори не сме близо да се борим за купа
Мениджърът на Манчестър Юнайтед даде коментар след загубата от Евертън
Тук стигаме до същината. Проблемът не е единствено спортно-технически и не се свежда до треньора. Менталитетът на тима е нежен. Срещу Евертън отборът контролираше топката през целия мач, само че контролът върху топката и контролът върху мача са две разнообразни неща. При първото напрежение, при първия пропуск или неизиграна офанзива, ритъмът изчезва. Когато нервността надделее, подредбата се разпада.
Солскяер: Манчестър Юнайтед на Аморим печели, когато не владее топката
Любопитно мнение
И това важи освен за този сезон. Манчестър Юнайтед живее под непрекъснат вътрешен звук. Легенди като Кийн, Невил, Скоулс и Рууни разясняват всеки слаб мач с тежки думи. Феновете чакат резултатите от времето на Фъргюсън - бърз, спретнат, побеждаващ тим, който не получиха нито от един " именит " треньор или от следващите звезди, влизащи през трансферния прозорец. Това е обикновено за клуб с история, която не прости посредствеността. Но в сходна атмосфера на непрекъснати рецензии и съпоставения с предишното тимът играе притиснат, а всеки слаб резултат се трансформира в рецесия.
Уейн Рууни: Подборът на играчи в Манчестър Юнайтед беше ужасяващ
Бившият нападател уточни Погба, Лукаку и Златан измежду най-странните прехвърляния
Рубен Аморим не е виновникът в тази история. Той наследи състав, който 10 години сменя стилове, треньори и концепции. Юнайтед играе като сбирка от обособени хрумвания, а не като тим с една ясно обрисувана посока. Настоящият сезон го потвърждава - мощните мачове наподобяват като инцидентни проблясъци, а слабите като естественото положение. Съставът към момента не знае какво тъкмо желае да бъде.
Източник:
Преди години Манчестър Юнайтед имаше еднаквост, която се усещаше още от първите минути на терена. Днес тази еднаквост се трансформира всяка седмица. И до момента в който клубът търси " нов старт " при всеки спад на формата, всяка нова епоха ще завършва още преди да стартира.
10 от Евертън удариха Юнайтед посред " Олд Трафорд ", чудноват скандал беляза мача
" Карамелите " се постановиха с 1:0
Достатъчно е да се погледнат резултатите. Победа над Ливърпул на " Анфийлд ", погром над Брайтън с четири гола, мощен мач против Челси. А единствено няколко кръга по-късно - загуба от Брентфорд, тежко 0:3 от Сити и най-смущаващото, провалянето от Евертън на " Олд Трафорд " в среща, в която гостите играха съвсем цялостен мач с човек по-малко. Това е модел, който се повтаря към този момент 10 години.
Източник:
Юнайтед наподобява различим единствено когато противникът оставя пространство. Мачовете против Ливърпул и Брайтън демонстрираха, че когато теренът се отваря и играта се движи с високо движение, тимът може да наподобява рисков, убеден с топката и надалеч по-организиран. Но когато съперникът се прибере, както направиха Евертън и Фулъм, Юнайтед губи хрумвания. Топката се движи постепенно, ритъмът пада, а решенията в последната третина стават прибързани и нервни. Липсва човек, който да сътвори миг от нищото, липсва придвижване, липсва водач, кадърен да отвори пространство и да води тима в сложните минути.
Източник:
В отбраната проблемите са още по-видими. В момента, в който съперникът увеличи темпото или стартира да пресира, линиите на Юнайтед се разместват. Това се видя при трите попадения на Брентфорд и още по-ясно при загубата от Сити, когато съставът изглеждаше неопитен за промяната на ритъма. Аморим пробва да поддържа по-висока линия и по-компактен блок, само че наследените привички на играчите се появяват при всяка компликация. Юнайтед губи конструкция елементарно и я възвръща мъчно.
Рубен Аморим: Дори не сме близо да се борим за купа
Мениджърът на Манчестър Юнайтед даде коментар след загубата от Евертън
Тук стигаме до същината. Проблемът не е единствено спортно-технически и не се свежда до треньора. Менталитетът на тима е нежен. Срещу Евертън отборът контролираше топката през целия мач, само че контролът върху топката и контролът върху мача са две разнообразни неща. При първото напрежение, при първия пропуск или неизиграна офанзива, ритъмът изчезва. Когато нервността надделее, подредбата се разпада.
Солскяер: Манчестър Юнайтед на Аморим печели, когато не владее топката
Любопитно мнение
И това важи освен за този сезон. Манчестър Юнайтед живее под непрекъснат вътрешен звук. Легенди като Кийн, Невил, Скоулс и Рууни разясняват всеки слаб мач с тежки думи. Феновете чакат резултатите от времето на Фъргюсън - бърз, спретнат, побеждаващ тим, който не получиха нито от един " именит " треньор или от следващите звезди, влизащи през трансферния прозорец. Това е обикновено за клуб с история, която не прости посредствеността. Но в сходна атмосфера на непрекъснати рецензии и съпоставения с предишното тимът играе притиснат, а всеки слаб резултат се трансформира в рецесия.
Уейн Рууни: Подборът на играчи в Манчестър Юнайтед беше ужасяващ
Бившият нападател уточни Погба, Лукаку и Златан измежду най-странните прехвърляния
Рубен Аморим не е виновникът в тази история. Той наследи състав, който 10 години сменя стилове, треньори и концепции. Юнайтед играе като сбирка от обособени хрумвания, а не като тим с една ясно обрисувана посока. Настоящият сезон го потвърждава - мощните мачове наподобяват като инцидентни проблясъци, а слабите като естественото положение. Съставът към момента не знае какво тъкмо желае да бъде.
Източник:
Преди години Манчестър Юнайтед имаше еднаквост, която се усещаше още от първите минути на терена. Днес тази еднаквост се трансформира всяка седмица. И до момента в който клубът търси " нов старт " при всеки спад на формата, всяка нова епоха ще завършва още преди да стартира.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ