Един №1 се оттегли, друг дебютира на върха: Обзор на сезон 2022 при мъжете
Сезон 2021 имаше своите огромни и дребни истории, нови и остарели основни герои, вълнуващи моменти, върхове и разочарования. В последните дни на годината ще обърнем взор назад към него, с цел да извлечем някои заключения преди началото на идващия.
Играч на сезона
Рекорди, върхове, върхове и най-завършеният младеж, който сме следили на тенис корт (поне) от Рафаел Надал Насам. Карлос Алкарас завоюва първа купа от Големия шлем, изкачи се до №1 в света и приключи годината на тази позиция, което изцяло справедливо му отрежда и наградата на „ състезател на сезона “ в нашия лист.
Още с първото му появяване в Австралия стана видно, че испанецът е работил крепко по физиката и началния си удар. В Рио победи Беретини, Фонини и Шварцман в границите на два дни, след което се оправи с Алекс де Минор и Пабло Кареньо Буста в Барселона. И в двата шампионата си потегли с трофея.
Карлито продължаваше да впечатлява от ден на ден и повече – седмица след триумфа в Каталуния победи и на Мастърса в Мадрид. Късмет и елементарен чоп? Не. Последователни победи над Камерън Нори, Рафаел Надал, Новак Джокович и Александър Зверев. Саша съумя да вземе реванш на четвъртфинала на Ролан Гарос, само че най-хубавото от Алкарас занапред предстоеше.
На Уимбълдън видяхме да се заформя едно съревнование, което се надяваме да гледаме още веднъж и още веднъж години наред. Синер отстрани младежа в шоу на четвъртфиналите, след което го победи и на финала в Умаг. Мачът им на четвъртфиналите на US Open бе театър, който се трансформира в незабавна класика. Карлос завоюва три следващи петсетови драми по пътя към финала, където обърна и Каспър Рууд в мач с двоен залог – дебютно отличие от Шлема и дебют на върха на класирането.
Рекордите го следваха през цялата година. В Рио се трансформира в най-младия първенец на ATP 500 конкуренцията, след което повтори достижението в Маями и Мадрид. Поредните му триумфи над Рафа и Ноле в Мадрид го направиха най-младия тенисист, който съумява да преодолее и двамата. Триумфът му в Ню Йорк го направи най-младия първенец в конкуренцията от Пийт Сампрас (1990) и в шампионат от Големия шлем от Рафаел Надал (2005, РГ). И по-важно – най-младият №1 в света за всички времена.
Година, която ще се помни. 57-13 и 5 трофеи, измежду които една от Шлема, две от Мастърс и две на равнище ATP 500.
Новото потомство настава, само че легендите още са тук
И до момента в който Алкарас блестеше толкоз блестящо, ореолите на Новак Джокович и Рафаел Надал надалеч не са изчезнали.
Матадора се завърна от тежка травма, която съвсем докара до отказването му, с успех на Australian Open и Ролан Гарос, а Новак извлече съвсем максимума от присъединяване си в Тура, което бе кратко от обстоятелството, че не е имунизиран и нямаше по какъв начин да играе в Австралия и Съединени американски щати.
Сърбинът бе спрян от Рафа на клея във Франция, още веднъж вкуси победоносно свещената трева на Уимбълдън, а след американското турне завоюва Тел Авив, Астана, Nitto ATP Finals и позволи една единствена загуба – на финала на Мастърса в Париж.
Надал можеше да гони и още по-големи триумфи, като дойде на US Open с шансове да се завърне на върха в класирането, като ги резервира даже до Финалите, само че контузия и бурните събития около раждането на първото му дете отвлякоха от силите му в последните месеци от сезона.
Със сигурност обаче и двамата демонстрираха, че даже и да има „ нов шериф “ в Тура, когато са в редовност, техните оръжия към момента са най-опасните.
Ти плачеш, ние плачим, всички плачат. Тримата мускетари към този момент са единствено двама .
Отказването на Роджър Федерер от тениса на Laver Cup бе моментът на годината. Всичко бе тъкмо, както би трябвало – Голямата четворка се събра за пръв път в еднакъв тим, а последните си минути на корта Маестрото прекара паралелно до най-големия си противник, Рафаел Надал.
Швейцарецът приключи кариерата си като икона в спорта, легенда и в очите на мнозина – най-великият за всички времена. Макар доста от достиженията му да биват последователно задминавани от Рафа и Ноле, Федерер бе лицето на тениса години на ред и накара генерации да се влюбят в играта със своя грациозен и хубав жанр.
Бе ясно, че в даден миг ще би трябвало да забележим последния мач на Маестрото и че този миг ще бъде сложен. Макар страстите да заляха феновете в залата и пред тв приемниците, нямаше по какъв начин да има по-подобаващо и съвършено изпращане на носителя на 20 трофеи от Големия шлем.
Героите в сянка
Докато Надал, Джокович и Алкарас прибраха купите от Големия шлем и излязоха на напред във времето, те не бяха единствените, които записаха мощна 2022.
Ако резултатът единствено на един мач бе друг, можеше да имаме друго име в категорията „ Играч на сезона “. Финалът на US Open бе борба освен за дебютен трофей от Шлема, само че и за първото място в света. И в случай че наличието на Алкарас не бе считано тъкмо за изненада, едва ли преди началото на 2022 някой би предположил, че Каспър Рууд ще стигне до дуел с сходен залог – освен през тази година, а и въобще в кариерата си.
Норвежецът обаче безшумно и с неизменност подобряваше представянията си, което го изведе до два финала от Големия шлем и рекордното за него второ място в ранглистата. Макар тенисът му да не е толкоз трогателен като този на Карлос, Каспър още веднъж и още веднъж демонстрира, че в случай че пред него се открие опция, той ще стори всичко по силите си, с цел да я грабне.
И в случай че по пътя до мачовете за трофеите на Ролан Гарос и US Open не срещна нито един представител на топ 10, на Финалите в Торино сподели, че насъбраната убеденост и усърдната работа са го трансформирали в играч, който към този момент не трябва да бъде отписван в нито една конкуренция – победи над Оже-Алиасим, Фриц и Рубльов го водиха до следващия край, като този път отстъпи на Джокович.
Другият тенисист, който означи прогрес, само че това остана някак неусетно заради съществуването единствено на два трофея, е Стефанос Циципас. Състезателят с най-вече победи (61) за цялата година. Постоянството беше нещо, по което гъркът имаше потребност да поработи и като се изключи няколко епизодични разочарования, то бе налице през 2022. Рубльов, Зверев и Медведев също имаха своите моменти, само че ще бъде любопитно да забележим по какъв начин ще реагират през идващия сезон на новата си позиция, в която определението „ бъдещето на тениса “ стартира да им се изплъзва и да прескача към идващото потомство.
Представянето на Камерън Нори също би трябвало да бъде маркирано. Амбициите на британеца за първото място в ранглистата се посрещат от мнозина с усмивка, само че даже към момента да наподобява доста надалеч от постигането на тази своя цел, дебютът в топ 10 и полуфиналът на Уимбълдън демонстрират, че най-малкото е на прав път в развиването си.
Крачки в вярната посока за младите звезди на Тура
Новото потомство безспорно е вълнуващо. Вече засегнахме въпроса за зародилото се съревнование сред Яник Синер и Карлос Алкарас, които наподобяват подготвени да се борят за най-големите оценки в спорта. Във втората половина от годината обаче към тях се причисли и още едно име – това на Холгер Руне.
„ Новобранецът на годината “ на ATP стартира сезона като №103, а я приключва като №11. Първият трофей в кариерата му пристигна през май в Мюнхен, а развиването му не спираше – последва победа над Циципас на четвъртфиналите на Ролан Гарос и впечатляващ заключителен спринт – 19 победи в 21 мача, купа в Стокхолм и, за свършек, триумф над Новак Джокович във финала на Мастърса в Париж.
Лоренцо Музети също се разви доста през годината, а Феликс Оже-Алиасим най-сетне се отпуши след осем следващи изгубени финала и завоюва четири трофея през 2022, три от които – следващи.
Отново във форма видяхме и тенисисти, които трябваше да преминат през тежки интервали от кариерите си след поредност от контузии. Борна Чорич имаше своята приказна седмица в Синсинати, а Вавринка и Мъри започнаха да намират все по-добър темп през сегашния сезон. Без да притегля доста внимание, Ришар Гаске също записа мощни резултати, стигайки на четири пъти до четвъртфинал и на други два – до полуфинали. Доминик Тийм трябваше да преглътне серия от провали при стъпването си назад на корта, само че полуфиналите в Хихон и Антверпен демонстрираха, че още веднъж започваме да виждаме нюанси от най-хубавия му тенис.
„ Лошото момче “ Ник Кирьос сподели на всички какво може да реализира, когато се отдаде на спорта, въпреки и за малко. Титлата на двойки с Кокинакис от Australian Open бе последвана от край на сингъл на Уимбълдън и трофей във Вашингтон. Австралиецът освен предоставяше марковото си шоу на публиката, само че и изглеждаше стимулиран да търси победа след победа, което го води до небеса, за които до момента единствено се спекулираше дали е кадърен да доближи.
Разбира се, най-радващото за нас е това, че българската 2022 в тениса бе сполучлива. За достиженията на Димитров, Андреев, Кузманов, Лазаров и компания обаче ще си приказваме настрана в специфични текстове за нашите представители в Тура.
