Габрово: Факелно шествие в чест на ген. Христо Петров Чаракчиев ще се проведе за шеста поредна година в Севлиево
Севлиево. Факелно шествие в чест на ген. Христо Петров Чаракчиев ще се организира за шеста поредна година в Севлиево, оповестиха уредниците на проявата . Шествието ще се организира на 24 март, събота, от 17:30 до 20:30 часа. Началната точка е пред ДК „ Мара Белчева “, а края на шествието ще е пред поставената плоча на ул. " Марин Попов " и ул. " Христо Ботев ". След края на мероприятието, в клуб " Кафе спектакъл ", ще бъде извършен концерт на Българската патриотична музикална група " Бранник ".
Забравеният воин от Дойран
Христо Петров Чаракчиев е роден на 9 март 1870г. в Севлиево. След завършването на Военното учебно заведение е създаден в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие приключва Топографска школа и Николаевската генералщабна академия в Русия. Повишаван е както следва – в чин поручик – на 2 август 1894г., капитан – на 15 ноември 1900г., майор – на 19 февруари 1906г., подполковник – 22 септември 1910г., полковник – на 1 ноември 1913г.. Награден е с възпоменателен кръст „ За независимостта ”.
Като млад офицер служи в 1-ви Софийски, 9-ти Пловдивски, 10-Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897г. в Българската войска са основани Тайните офицерски братства за подкрепяне с оръжие, средства и боен опит национално – освободителната битка на българите в Македония и Одринско. Поручик Чаракчиев става член на едно от братствата. Към август 1900г. в братствата членуват към 1 000 офицери, повече от половината състав на офицерския корпус. През януари 1900г. пловдивското Македоно – Одринско сдружение го приема за собствен член дружно с двама негови сътрудници.
През 1907 – 1908г. майор Чаракчиев е шеф – щаб на 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия във Велико Търново. В състава на бригадата са 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк.
На 17 юли 1912г. подполковник Чаракчиев взе участие в среща на 25 военни и цивилни дейци, извършена в София, чиято цел е да се изгладят различията сред другите групи и течения, съществуващи в национално – освободителното придвижване, предвид на идната и неизбежна война с Османската империя. В срещата вземат участие още: командирът на 12-ти пехотен Балкански полк полковник Алекси Спасов от Велес, командирът на 35-ти Врачански полк подполковник Климент Джеров от Охрид, началникът на 32-ро полково военно окръжие в Нова Загора подполковник Александър Протогеров от Охрид, преподавателите във Военното учебно заведение майорите Борис Дрангов от Скопие и Петър Дървингов от Кукуш и други. По това време той е шеф на осведомително – цензурната секция при Щаба на армията.
По създание тази среща възобновява за трети път активността на офицерските братства под наименованието „ Офицерски братства за свободата на Македония и Одринско ”. Обединявайки се върху мнението, че освобождението на поробените български земи може да стане само и единствено посредством война, организацията има желание на подтикне държавното управление по този път. Другото единомислещо признато решение е поддръжката за желаната от ВМОРО политическа автономност на Македония, която след това доста по-лесно да се причисли към България.
В средата на септември 1912г. в София е образуван 37-ми пехотен Пирински полк. За пръв негов пълководец е назначен подполковник Христо Чаракчиев. Заедно с 38-ми пехотен Одрински полк влиза в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвана от военачалник Стефан Тошев. По време на войната е назначен за шеф – щаб на 10-та пехотна дивизия. И двете дивизии вземат участие в Лозенградската настъпателна интервенция (9 – 11 октомври) и в офанзивата на Чаталджанската позиция в състава на 1-ва войска на генерал-лейтенант Васил Кутинчев.
В началния интервал на Първата международна война полковник Христо Чаракчиев е пълководец на 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Бригадата се състои от два полка: 9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински. Тракийската дивизия до пролетта на 1916г. заема за защита позициите от река Вардар до Дойранското езеро. Сменена е от 9-та Плевенска дивизия, като бригадата на полковник Чаракчиев остава при Дойран, на 5-километров сектор на десния фланг на дивизията.
Към началото на август 1916г. Съглашенското командване концентрира против Дойранската позиция 4 дивизии с 45 000 души персонален състав и 400 оръдия.
Основният удар на съперника е ориентиран против Тракийската бригада на полковник Христо Чаръкчиев. На 9 август френската тежка артилерия открива огън по позициите на бригадата. Канонадата продължава 14 часа. Голяма част от отбранителните уреди са унищожени. Но артилерията и пехотата остават непокътнати.
На идващият ден, 10 август, бригадата е атакувана от 17-та френска дивизия. Нашата артилерия разпръсква съперника. След два часа стартира нова офанзива с гъсти поредни талази. Натискът е голям, само че още веднъж българската артилерия с прецизен и масиран огън отхвърля съглашенците.
През идващите пет дни съперникът води мощен артилерийски огън по позициите на бригадата и реорганизират силите си. На 14 август вечерта се организира нова офанзива, още веднъж отбита с огромни загуби за врага.
Най-тежките боеве са на 16 август. Съсредоточавайки всички налични сили, съперникът организира серия от несполучливи офанзиви за пробив на фронта. Артилерията му не стопира огъня си и за момент. Отбранителните уреди пред фронта на бригадата са унищожени изцяло. Но юначните Пловдивски и Чепински герои не отстъпват и педя българска земя. Полковник Чаръкчиев хвърля в багра всички свои запаси, с цел да отблъсне налитащия зложелател. Пристигат подкрепления от Плевенската дивизия. Съглашенските офанзиви не се увенчават с триумф и на 17 август. Последната офанзива е на 18 август. Убитите англофренци са 3 200 души, ранените са няколко пъти повече. Българската бригада губи половината от състава си. След този погром макар многократното си предимство в пехота и артилерия, съглашенското командване близо година по-късно ближе рани и натрупа сили за нов опит – още веднъж несполучлив.
На славната 2-ра Тракийска бригада и нейния прочут пълководец полковник Христо Чаръкчиев българския народ дължи благодарност за техния героизъм, осъществен в името на Отечеството.
През февруари 1917г. полковник Чаракчиев е назначен за шеф – щаб на 3-та войска. На 15 август е създаден в чин военачалник – майор. След Солунското помирение, на 1 декември 1918г., минава в запаса.
Почива през март 1943 година.
Забравеният воин от Дойран
Христо Петров Чаракчиев е роден на 9 март 1870г. в Севлиево. След завършването на Военното учебно заведение е създаден в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие приключва Топографска школа и Николаевската генералщабна академия в Русия. Повишаван е както следва – в чин поручик – на 2 август 1894г., капитан – на 15 ноември 1900г., майор – на 19 февруари 1906г., подполковник – 22 септември 1910г., полковник – на 1 ноември 1913г.. Награден е с възпоменателен кръст „ За независимостта ”.
Като млад офицер служи в 1-ви Софийски, 9-ти Пловдивски, 10-Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897г. в Българската войска са основани Тайните офицерски братства за подкрепяне с оръжие, средства и боен опит национално – освободителната битка на българите в Македония и Одринско. Поручик Чаракчиев става член на едно от братствата. Към август 1900г. в братствата членуват към 1 000 офицери, повече от половината състав на офицерския корпус. През януари 1900г. пловдивското Македоно – Одринско сдружение го приема за собствен член дружно с двама негови сътрудници.
През 1907 – 1908г. майор Чаракчиев е шеф – щаб на 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия във Велико Търново. В състава на бригадата са 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк.
На 17 юли 1912г. подполковник Чаракчиев взе участие в среща на 25 военни и цивилни дейци, извършена в София, чиято цел е да се изгладят различията сред другите групи и течения, съществуващи в национално – освободителното придвижване, предвид на идната и неизбежна война с Османската империя. В срещата вземат участие още: командирът на 12-ти пехотен Балкански полк полковник Алекси Спасов от Велес, командирът на 35-ти Врачански полк подполковник Климент Джеров от Охрид, началникът на 32-ро полково военно окръжие в Нова Загора подполковник Александър Протогеров от Охрид, преподавателите във Военното учебно заведение майорите Борис Дрангов от Скопие и Петър Дървингов от Кукуш и други. По това време той е шеф на осведомително – цензурната секция при Щаба на армията.
По създание тази среща възобновява за трети път активността на офицерските братства под наименованието „ Офицерски братства за свободата на Македония и Одринско ”. Обединявайки се върху мнението, че освобождението на поробените български земи може да стане само и единствено посредством война, организацията има желание на подтикне държавното управление по този път. Другото единомислещо признато решение е поддръжката за желаната от ВМОРО политическа автономност на Македония, която след това доста по-лесно да се причисли към България.
В средата на септември 1912г. в София е образуван 37-ми пехотен Пирински полк. За пръв негов пълководец е назначен подполковник Христо Чаракчиев. Заедно с 38-ми пехотен Одрински полк влиза в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвана от военачалник Стефан Тошев. По време на войната е назначен за шеф – щаб на 10-та пехотна дивизия. И двете дивизии вземат участие в Лозенградската настъпателна интервенция (9 – 11 октомври) и в офанзивата на Чаталджанската позиция в състава на 1-ва войска на генерал-лейтенант Васил Кутинчев.
В началния интервал на Първата международна война полковник Христо Чаракчиев е пълководец на 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Бригадата се състои от два полка: 9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински. Тракийската дивизия до пролетта на 1916г. заема за защита позициите от река Вардар до Дойранското езеро. Сменена е от 9-та Плевенска дивизия, като бригадата на полковник Чаракчиев остава при Дойран, на 5-километров сектор на десния фланг на дивизията.
Към началото на август 1916г. Съглашенското командване концентрира против Дойранската позиция 4 дивизии с 45 000 души персонален състав и 400 оръдия.
Основният удар на съперника е ориентиран против Тракийската бригада на полковник Христо Чаръкчиев. На 9 август френската тежка артилерия открива огън по позициите на бригадата. Канонадата продължава 14 часа. Голяма част от отбранителните уреди са унищожени. Но артилерията и пехотата остават непокътнати.
На идващият ден, 10 август, бригадата е атакувана от 17-та френска дивизия. Нашата артилерия разпръсква съперника. След два часа стартира нова офанзива с гъсти поредни талази. Натискът е голям, само че още веднъж българската артилерия с прецизен и масиран огън отхвърля съглашенците.
През идващите пет дни съперникът води мощен артилерийски огън по позициите на бригадата и реорганизират силите си. На 14 август вечерта се организира нова офанзива, още веднъж отбита с огромни загуби за врага.
Най-тежките боеве са на 16 август. Съсредоточавайки всички налични сили, съперникът организира серия от несполучливи офанзиви за пробив на фронта. Артилерията му не стопира огъня си и за момент. Отбранителните уреди пред фронта на бригадата са унищожени изцяло. Но юначните Пловдивски и Чепински герои не отстъпват и педя българска земя. Полковник Чаръкчиев хвърля в багра всички свои запаси, с цел да отблъсне налитащия зложелател. Пристигат подкрепления от Плевенската дивизия. Съглашенските офанзиви не се увенчават с триумф и на 17 август. Последната офанзива е на 18 август. Убитите англофренци са 3 200 души, ранените са няколко пъти повече. Българската бригада губи половината от състава си. След този погром макар многократното си предимство в пехота и артилерия, съглашенското командване близо година по-късно ближе рани и натрупа сили за нов опит – още веднъж несполучлив.
На славната 2-ра Тракийска бригада и нейния прочут пълководец полковник Христо Чаръкчиев българския народ дължи благодарност за техния героизъм, осъществен в името на Отечеството.
През февруари 1917г. полковник Чаракчиев е назначен за шеф – щаб на 3-та войска. На 15 август е създаден в чин военачалник – майор. След Солунското помирение, на 1 декември 1918г., минава в запаса.
Почива през март 1943 година.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ