Лечебното злато на Северозапада се завръща: Легендарен извор...
Северозападна България, където историите за чудодейни извори се описват от потомство на потомство, една дълго чакана вест разчупва зимната тишина. След десетилетия на отсрочване и пропуснати благоприятни условия, именитият минерален извор в Сланотрън е на път да бъде съживен – с капацитет не просто да потече още веднъж, а да се трансформира в стопански мотор за целия район.
Община Видин подписа контракти на стойност близо 6,8 млн. евро с „ Проучване и рандеман на петрол и газ “ АД. Сред тях централно място заема новият сондаж в Сланотрън – село на едвам 16 км от Видин, само че с запас, кадърен да съперничи на цяла промишленост.
Това решение отваря действителна опция за възобновяване на извор, който преди десетилетия е бил национална горделивост, а през днешния ден е знак на пропуснат капацитет. Повече от 40 години той стои запечатан под бетон – дружно с очакванията на локалните хора.
Случайно намерено национално богатство
Минералната вода на Сланотрън е открита през 1958 година по време на сондажи за петрол и газ. Вместо гориво, от земните глъбини излиза нещо надалеч по-ценно – неповторима композиция от хипертермална, хлоридна, сероводородна и йодна вода, съвсем без аналог в Европа.
С минерализация от 58 г/л, тя се подрежда измежду най-концентрираните лечебни води на континента. През 60-те години хора от България, Румъния и някогашна Югославия идват тук за лекуване на над 80 болести. Сланотрън е разгласен за балнеоложки курорт, а Видин получава минерална баня, захранвана непосредствено от извора.
През 1986 година изворът е затворен. Официалният претекст – опасения за водоносния пласт, снабдяващ Видин. По-късни експертни оценки слагат това решение под въпрос, само че вредите към този момент са нанесени. Балнеотуризмът изчезва, баните опустяват, а селото стартира постепенно да умира.
Днес в целия Северозапад действа единствено един сходен обект – и то сезонно.
Още през 2014 година експерти сигнализират, че водите на Сланотрън са толкоз богати на йод и сяра, че от тях могат да се добиват до 20 тона йод годишно. За съпоставяне – международният рандеман е към 50–60 тона.
Това трансформира извора в стратегически запас за медицината, фармацията и химическата промишленост. Въпреки това неналичието на финансиране и инвеститорски интерес дълги години стопира всякакво развиване.
Новият късмет за Сланотрън
Днес обстановката е друга. За новия сондаж в Сланотрън са заделени 2,739 млн. евро, със период за осъществяване 635 дни. Зелена светлина получават още два сондажа – край крепостта „ Баба Вида “ и в Градец.
Първоначалните данни сочат, че видинската вода още веднъж може да бъде подобаваща за водолечение, а тази в Градец – за питейни потребности. Предстоят нови химични разбори, които ще дадат дефинитивна оценка.
Проектът към момента няма обезпечено финансиране. Община Видин ще търси средства от страната и европейските фондове. Ако това не се случи в къс период, локалната власт е подготвена да поеме дълготраен заем, с цел да не бъде изтърван този исторически миг.
След сполучливото сондиране ще се търсят частни вложители за създаване на съвременни балнео- и туристически комплекси, а водата ще бъде предоставена на концесия.
Сланотрън не е просто географска точка. Той е знак на изгубеното самочувствие на Северозапада. Възстановяването на извора не е просто инфраструктурен план – това е късмет за икономическо, обществено и духовно възобновление.
Ако водата още веднъж потече, тя няма единствено да лекува. Тя ще донесе туристи, работни места, вложения и нов живот там, където от дълго време го чакат.
Община Видин подписа контракти на стойност близо 6,8 млн. евро с „ Проучване и рандеман на петрол и газ “ АД. Сред тях централно място заема новият сондаж в Сланотрън – село на едвам 16 км от Видин, само че с запас, кадърен да съперничи на цяла промишленост.
Това решение отваря действителна опция за възобновяване на извор, който преди десетилетия е бил национална горделивост, а през днешния ден е знак на пропуснат капацитет. Повече от 40 години той стои запечатан под бетон – дружно с очакванията на локалните хора.
Случайно намерено национално богатство
Минералната вода на Сланотрън е открита през 1958 година по време на сондажи за петрол и газ. Вместо гориво, от земните глъбини излиза нещо надалеч по-ценно – неповторима композиция от хипертермална, хлоридна, сероводородна и йодна вода, съвсем без аналог в Европа.
С минерализация от 58 г/л, тя се подрежда измежду най-концентрираните лечебни води на континента. През 60-те години хора от България, Румъния и някогашна Югославия идват тук за лекуване на над 80 болести. Сланотрън е разгласен за балнеоложки курорт, а Видин получава минерална баня, захранвана непосредствено от извора.
През 1986 година изворът е затворен. Официалният претекст – опасения за водоносния пласт, снабдяващ Видин. По-късни експертни оценки слагат това решение под въпрос, само че вредите към този момент са нанесени. Балнеотуризмът изчезва, баните опустяват, а селото стартира постепенно да умира.
Днес в целия Северозапад действа единствено един сходен обект – и то сезонно.
Още през 2014 година експерти сигнализират, че водите на Сланотрън са толкоз богати на йод и сяра, че от тях могат да се добиват до 20 тона йод годишно. За съпоставяне – международният рандеман е към 50–60 тона.
Това трансформира извора в стратегически запас за медицината, фармацията и химическата промишленост. Въпреки това неналичието на финансиране и инвеститорски интерес дълги години стопира всякакво развиване.
Новият късмет за Сланотрън
Днес обстановката е друга. За новия сондаж в Сланотрън са заделени 2,739 млн. евро, със период за осъществяване 635 дни. Зелена светлина получават още два сондажа – край крепостта „ Баба Вида “ и в Градец.
Първоначалните данни сочат, че видинската вода още веднъж може да бъде подобаваща за водолечение, а тази в Градец – за питейни потребности. Предстоят нови химични разбори, които ще дадат дефинитивна оценка.
Проектът към момента няма обезпечено финансиране. Община Видин ще търси средства от страната и европейските фондове. Ако това не се случи в къс период, локалната власт е подготвена да поеме дълготраен заем, с цел да не бъде изтърван този исторически миг.
След сполучливото сондиране ще се търсят частни вложители за създаване на съвременни балнео- и туристически комплекси, а водата ще бъде предоставена на концесия.
Сланотрън не е просто географска точка. Той е знак на изгубеното самочувствие на Северозапада. Възстановяването на извора не е просто инфраструктурен план – това е късмет за икономическо, обществено и духовно възобновление.
Ако водата още веднъж потече, тя няма единствено да лекува. Тя ще донесе туристи, работни места, вложения и нов живот там, където от дълго време го чакат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ