Защо руснаците живеят там, където през зимата е минус 50 ºC?
Северно зарево, ледоразбивачи и сурови хора с горещи сърца.
Какво държи хората в отдалечените градове в северната част на Русия?
„Днес беше минус 28. Направо пролет!“, Таника Григориева, Уст Нера, Якутия
Таника живее в селцето Уст Нера (едва над 4000 жители) недалече от Оймякон, най-студеното населявано място в света, където през зимата температурата постоянно пада до минус 60ºC. Тя е родена в друга част на Якутия, а тук се е преместила, следвайки брачна половинка си. „Не мога да си показва друга зима без унти (топли кожени ботуши), мъгла, сняг и пресен леден въздух“, споделя Таника.
Още от детството си локалните поданици са приучавани да привикват със суровата зима: да вземем за пример, в случай че температурата спадне под -52 градуса, то единствено дребните възпитаници могат да останат вкъщи. За огромните няма такова опрощение.
„Да, в действителност живеем в доста рискови условия: когато е -50 или -60 просто по този начин няма да излезеш да се разходиш, а в случай че тръгнеш на дълъг път и колата се задави, можеш да замръзнеш напряко на пътя“. Затова пък през зимата могат да се вършат такива фокуси:https://www.instagram.com/p/CKSTCdfDs6w/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2F%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25BE%25D1%2582%2F337749-zashto-rusnatsite-zhiveyat-na-sever#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A608.5%2C%22ls%22%3A473.69999998807907%2C%22le%22%3A506.80000001192093%7D
„Природата ни е доста красива и хората са положителни, простодушни и отзивчиви“, споделя Таника. „А през днешния ден беше -28 и слънчицето се появи. Направо пролет!“
„Участвам в маратони при минус 50“, Алексей Пестряков, Якутск
Личен списък
Якутия е най-големият и най-студеният район в Русия. Изглежда необикновено, само че тук при минус 50 градуса се организират спортни маратони. Алексей Пестряков от Якутск, който е най-големият град във безконечната заледеност (над 280 000 жители), е един от тези спортисти фенове, които се занимават с тичане през зимата. И времето въобще не ги смущава.
„Някой обича да бяга в планините, а на мен доста пък ми харесва да тичам при рискови ниски температури“, смее се той.
„За нас, локалните поданици, минус 50 градуса е изцяло естествена температура“, споделя Алексей. „Вероятно като се раждаме тук, ние към този момент получаваме имунитет и резистентност към студа“. Най-важното, съгласно него, е човек да се облича на доста пластове, тогава ще ти е топло, на краката – унти, а от горната страна кожено яке. Той апропо признава, че от време на време студът дотяга и му се желае да замине тук-там, където е топло. „През предходната година цялостен месец беше -60ºС, тогава не беше доста прелестно. През тази година е по-добре, най-много температурата падаше до -54ºС“.
„Вижда от прозореца ледоразбивач“: Екатерина Волобуева, Певек, Чукотка
Певек е най-северният град в Русия, ситуиран на брега на едноименния проток. Освен студените и продължителни зими локалните поданици като бонуса> получават и извънредно мощен вятър „южак“, който безусловно те поваля.
Днес тук живеят 4500 души (преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те са били 12 000), които работят главно в златодобивни предприятия.
„Колко е прелестно да се събудиш заран, да отидеш да погледнеш през прозореца и еха – ледоразбивач! Разнообрази нашата полярна нощ, зарадва ни в зимния сън“, споделя Екатерина Волобуева.
Още от детство тя е привикнала с тукашното време: „когато духа южакът, просто се запасяваме с храна и чакаме до момента в който времето се оправи“. По думите ѝ преди е било много по-студено, пък и с климата се привиква.
Животът в Чукотка несъмнено е изцяло различен. „Пътят до работата лишава 15-20 минути пеша и имам свободно време за себе си, мога да се разходя с кучето из тундрата или на брега на морето, това доста успокоява“, споделя Екатерина.
А също така северняците имат изцяло различен нрав, който е друг от манталитета на хората в огромните градове. „Сурови хора с горещи сърца“, по този начин ги разказва момичето.
„Уютно градче измежду хълмове“: Марина Толмачева, Билибино, Чукотка
До Москва са 6500 км, до Анадир – 650 км. А в близост се простира тундра и има няколко неголеми села. Билибино е един от най-скъпите градове в Русия: повода е, че до тук продуктите могат да се транспортират единствено по въздух, а поради суровите метеорологични условия въздушните транспорти са вероятни надалеч не всеки ден. Поради това и най-обикновеното зеле или морковите костват 4-5 пъти по-скъпо, в сравнение с в централната част на страната. Хлябът и месото са два пъти по-скъпи.
В руско време Билибино е център на добива на злато, тук идват хора от цялата страна „заради дългата рубла“ (по-високите заплати) и северните облекчения. В най-хубавите години тук е имало над 15 000 души, през днешния ден те са три пъти по-малко. Животът е много сложен освен поради арктическия климат, само че и поради отдалечеността от цивилизацията. Но въпреки всичко градът е млад, междинната възраст на жителите е 33 години.
„В Билибино пребивавам към този момент съвсем 10 години“, споделя 24-годишната Марина Толмачева. „Моят татко е дошъл тук по работа. А след учебно заведение срещнах брачна половинка си и взех решение да остана тук да живея“.
Марина е основала в града свое кафене, в което подготвят бургери, кифлички и пица. А в своя блог тя споделя за живота в северния град.
„Билибино е комфортен дребен град. Той е ситуиран измежду хълмове и не ни тревожи мощният вятър. А природата е доста красива!“, споделя тя. „Когато е студът е мощен, той може даже да се види като плътна мъгла. А също така при нас може се види северното сияние“.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Какво държи хората в отдалечените градове в северната част на Русия?
„Днес беше минус 28. Направо пролет!“, Таника Григориева, Уст Нера, Якутия
Таника живее в селцето Уст Нера (едва над 4000 жители) недалече от Оймякон, най-студеното населявано място в света, където през зимата температурата постоянно пада до минус 60ºC. Тя е родена в друга част на Якутия, а тук се е преместила, следвайки брачна половинка си. „Не мога да си показва друга зима без унти (топли кожени ботуши), мъгла, сняг и пресен леден въздух“, споделя Таника.
Още от детството си локалните поданици са приучавани да привикват със суровата зима: да вземем за пример, в случай че температурата спадне под -52 градуса, то единствено дребните възпитаници могат да останат вкъщи. За огромните няма такова опрощение.
„Да, в действителност живеем в доста рискови условия: когато е -50 или -60 просто по този начин няма да излезеш да се разходиш, а в случай че тръгнеш на дълъг път и колата се задави, можеш да замръзнеш напряко на пътя“. Затова пък през зимата могат да се вършат такива фокуси:https://www.instagram.com/p/CKSTCdfDs6w/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2F%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25BE%25D1%2582%2F337749-zashto-rusnatsite-zhiveyat-na-sever#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A608.5%2C%22ls%22%3A473.69999998807907%2C%22le%22%3A506.80000001192093%7D
„Природата ни е доста красива и хората са положителни, простодушни и отзивчиви“, споделя Таника. „А през днешния ден беше -28 и слънчицето се появи. Направо пролет!“
„Участвам в маратони при минус 50“, Алексей Пестряков, Якутск
Личен списък
Якутия е най-големият и най-студеният район в Русия. Изглежда необикновено, само че тук при минус 50 градуса се организират спортни маратони. Алексей Пестряков от Якутск, който е най-големият град във безконечната заледеност (над 280 000 жители), е един от тези спортисти фенове, които се занимават с тичане през зимата. И времето въобще не ги смущава.
„Някой обича да бяга в планините, а на мен доста пък ми харесва да тичам при рискови ниски температури“, смее се той.
„За нас, локалните поданици, минус 50 градуса е изцяло естествена температура“, споделя Алексей. „Вероятно като се раждаме тук, ние към този момент получаваме имунитет и резистентност към студа“. Най-важното, съгласно него, е човек да се облича на доста пластове, тогава ще ти е топло, на краката – унти, а от горната страна кожено яке. Той апропо признава, че от време на време студът дотяга и му се желае да замине тук-там, където е топло. „През предходната година цялостен месец беше -60ºС, тогава не беше доста прелестно. През тази година е по-добре, най-много температурата падаше до -54ºС“.
„Вижда от прозореца ледоразбивач“: Екатерина Волобуева, Певек, Чукотка
Певек е най-северният град в Русия, ситуиран на брега на едноименния проток. Освен студените и продължителни зими локалните поданици като бонуса> получават и извънредно мощен вятър „южак“, който безусловно те поваля.
Днес тук живеят 4500 души (преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те са били 12 000), които работят главно в златодобивни предприятия.
„Колко е прелестно да се събудиш заран, да отидеш да погледнеш през прозореца и еха – ледоразбивач! Разнообрази нашата полярна нощ, зарадва ни в зимния сън“, споделя Екатерина Волобуева.
Още от детство тя е привикнала с тукашното време: „когато духа южакът, просто се запасяваме с храна и чакаме до момента в който времето се оправи“. По думите ѝ преди е било много по-студено, пък и с климата се привиква.
Животът в Чукотка несъмнено е изцяло различен. „Пътят до работата лишава 15-20 минути пеша и имам свободно време за себе си, мога да се разходя с кучето из тундрата или на брега на морето, това доста успокоява“, споделя Екатерина.
А също така северняците имат изцяло различен нрав, който е друг от манталитета на хората в огромните градове. „Сурови хора с горещи сърца“, по този начин ги разказва момичето.
„Уютно градче измежду хълмове“: Марина Толмачева, Билибино, Чукотка
До Москва са 6500 км, до Анадир – 650 км. А в близост се простира тундра и има няколко неголеми села. Билибино е един от най-скъпите градове в Русия: повода е, че до тук продуктите могат да се транспортират единствено по въздух, а поради суровите метеорологични условия въздушните транспорти са вероятни надалеч не всеки ден. Поради това и най-обикновеното зеле или морковите костват 4-5 пъти по-скъпо, в сравнение с в централната част на страната. Хлябът и месото са два пъти по-скъпи.
В руско време Билибино е център на добива на злато, тук идват хора от цялата страна „заради дългата рубла“ (по-високите заплати) и северните облекчения. В най-хубавите години тук е имало над 15 000 души, през днешния ден те са три пъти по-малко. Животът е много сложен освен поради арктическия климат, само че и поради отдалечеността от цивилизацията. Но въпреки всичко градът е млад, междинната възраст на жителите е 33 години.
„В Билибино пребивавам към този момент съвсем 10 години“, споделя 24-годишната Марина Толмачева. „Моят татко е дошъл тук по работа. А след учебно заведение срещнах брачна половинка си и взех решение да остана тук да живея“.
Марина е основала в града свое кафене, в което подготвят бургери, кифлички и пица. А в своя блог тя споделя за живота в северния град.
„Билибино е комфортен дребен град. Той е ситуиран измежду хълмове и не ни тревожи мощният вятър. А природата е доста красива!“, споделя тя. „Когато е студът е мощен, той може даже да се види като плътна мъгла. А също така при нас може се види северното сияние“.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ