Полярният шестоъгълник на Сатурн е най-мъгливото място в Слънчевата система
Северният полюс на Сатурн е необичайно място. Тук облаците образуват необикновена шестоъгълна форма. По какъв тъкмо механизъм се е получила? Не знаем сигурно (макар че имаме известни предположения). Това обаче не е единственото неизмеримо нещо в този район. Сега учените считат, че той разполага с най-големите мъгливи пластове, които в миналото сме следили в Слънчевата система.
Снимки с висока резолюция, направени от задачата „ Касини “ през 2015-а, разкриват пластове в тази невероятна вълниста конструкция, която обгръща северния полюс на Сатурн. Космическият уред се е намирал във допустимо най-хубавата позиция, с цел да изучи горното равнище на атмосферата. Оказва се, че цели 7 мъгливи пластове са се натрупали един върху различен над облаците. Всеки един от тях е с дебелина сред 7 и 18 км.
„ Снимките от „ Касини “ ни разрешиха да открием, че съвсем като сандвич, шестоъгълникът разполага с многопластова система, която се състои най-малко от 7 мъгливи пласта, които се простират от горната част на облаците до височина над 300 км над тях - споделя проф. Августин Санчес-Лавега, основният създател на изследването от Университета на Баска. – На други студени светове, като да вземем за пример спътникът на Сатурн Титан или планетата-джудже Плутон, също откриваме мъгливи пластове. Те обаче не са толкоз доста и толкоз отмерено ситуирани един от различен. “
Пластовете над шестоъгълника на Сатурн. Източник: UPV/EHU
Екипът, разгласил резултатите си в Nature Communications, е съумял да разграничи елементи до 1-2 км величина, комбинирайки наблюденията на „ Касини “ с тези на „ Хъбъл “. Учените откриват, че тези мъгливи пластове са основани от микронни частици (вероятно въглеводородни частици). Цялата тази „ мъглива “ система е с дебелина почти 130 км.
Изкуствено оцветените шестоъгълници. Източник: NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton University
Друг забавен аспект на тази мъглива система е методът, по който се е образувала. Екипът подозира, че съществена роля играят вълните на гравитацията. Те не би трябвало да се бъркат с гравитационните талази (термин във физиката, който съставлява периодическа смяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна, подбудена от силите на гравитационно привличане сред солидни тела). Вълните на гравитацията се образуват в течност на повърхностната граница сред два медиатора (например океански вълни).
Според откривателите разликите в плътността и температурите (много под нулата), както и динамичностите сред шестоъгълника и струите към полюса, образуват талази на гравитацията, които разрешават отвесното разпространение на вълните на гравитацията и надлежно – образуването на мъгливите пластове, засечени от „ Касини “.
Източник: IFLScience
