Северният магнитен полюс на Земята се мести към Сибир и учените вече знаят защо
Северният магнитен полюс на Земята е поел към Сибир и учените най-сетне знаят каква е повода.
Ако си мислите, че геомагнитните полюси на нашата планета са закрепени, грешите. Те непрекъснато се движат. Откакто учените документират този феномен за първи път през 30-те години на XIX век, Северният магнитен полюс е минал цели 2250 км в Северното полукълбо – от Канада към Сибир. Между 1990 година и 2005 година скоростта даже се е нараснала – от по-малко от 15 км на година до към 50-60 км на година.
Ново проучване, оповестено тази седмица в Nature Geoscience, твърди, че тези промени могат да се обяснят посредством непрестанното придвижване на маса от разтопено желязо надълбоко под земната кора, както и в резултат на силата на два конкуриращи се пласта с магнитна интензивност.
Магнитният полюс е мястото, към което насочват стрелките на компаса. Той се разграничава от географския Северен полюс, който остава подложен на мястото, където се събират всички меридиани.
Вече се смяташе, че склонността на магнитния полюс към дрейф може да се дължи на измененията в раздуването на стопеното желязо, което съставлява по-голямата част от външното ядро на Земята. Този пласт с дебелина към 1500 благи е формиран най-вече от течен метал, който е съвсем толкоз вискозен, колкото водата.
Според новото изследване полюсът е бил заловен в един тип война сред две конкуриращи се области от магнетизирано желязо, всяка на към 1800 благи под повърхността на Земята - една под Канада и друга под Сибир.
Канадският пласт наподобява е продължен през последните години и се е разцепил на две. Това го направи по-малко натоварен, съгласно Фил Ливърмор от университета в Лийдс, който управлява проучването. " Тази смяна отслаби пласта под Канада и леко усили относителната мощ на пласта под Сибир ", сподели той.
Източник: Obekti.bg
Ако си мислите, че геомагнитните полюси на нашата планета са закрепени, грешите. Те непрекъснато се движат. Откакто учените документират този феномен за първи път през 30-те години на XIX век, Северният магнитен полюс е минал цели 2250 км в Северното полукълбо – от Канада към Сибир. Между 1990 година и 2005 година скоростта даже се е нараснала – от по-малко от 15 км на година до към 50-60 км на година.
Ново проучване, оповестено тази седмица в Nature Geoscience, твърди, че тези промени могат да се обяснят посредством непрестанното придвижване на маса от разтопено желязо надълбоко под земната кора, както и в резултат на силата на два конкуриращи се пласта с магнитна интензивност.
Магнитният полюс е мястото, към което насочват стрелките на компаса. Той се разграничава от географския Северен полюс, който остава подложен на мястото, където се събират всички меридиани.
Вече се смяташе, че склонността на магнитния полюс към дрейф може да се дължи на измененията в раздуването на стопеното желязо, което съставлява по-голямата част от външното ядро на Земята. Този пласт с дебелина към 1500 благи е формиран най-вече от течен метал, който е съвсем толкоз вискозен, колкото водата.
Според новото изследване полюсът е бил заловен в един тип война сред две конкуриращи се области от магнетизирано желязо, всяка на към 1800 благи под повърхността на Земята - една под Канада и друга под Сибир.
Канадският пласт наподобява е продължен през последните години и се е разцепил на две. Това го направи по-малко натоварен, съгласно Фил Ливърмор от университета в Лийдс, който управлява проучването. " Тази смяна отслаби пласта под Канада и леко усили относителната мощ на пласта под Сибир ", сподели той.
Източник: Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ