Северната ни съседка може да се гордее с първите представители

Северната ни съседка може да се гордее с първите представители на своята „ Голямата диаспора: Тристан Цара, Константин Бранкузи, Йожен Йонеско,Мирча Елиаде, Джордже Енеску и Емил Мишел Чоран. Преди 1989 година тези велики румънци бяха по-познати на Запад, в сравнение с в родината си, а също и у нас. Но те оставиха значими следи в духовността и културата на модерна Европа.

Трудно ми е да причисля и великия ЕМИЛ МИШЕЛ ЧОРАН /1911-1995/ към избрана философска школа. Със своя песимистичен разум той прекатурва визиите ни за такива категории като: вяра, истина, неистина, живот, гибел, морал, цивилизация, Космос, Бог… Чоран поглежда към Битието и ни го демонстрира откъм неговата абсурдност и глупост, алогичност и свирепост. Фрагментите, които в този момент показва преводачът и критикът и преводачът ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ в сборника „ СЪЛЗИ И СВЕТЦИ ”, разкриват таман тази природа на мисълта на Чоран – симбиозата сред скепсис и обезсърчение – от една страна, и лирика, вяра и религия – от друга. Ето какво ни споделя този „ загадъчен и безсрамен нравоучител ” /както успешно го посочва в предговора си преводачът/: „ Животът – това е кич на материята ”, „ Когато тълпата прегърне един мит, очаквайте кръвопролитие или нещо още по-лошо, нова идеология… ”, „ Да страдаш, значи да произвеждаш и трупаш знание ”, „ Ако Ной притежаваше дарбата на оракул, несъмнено би издънил ковчега ”, „ Всички сълзи, които текат от Бога, са в действителност наши сълзи. Светците имат потребност от тях. А Бог не трябва да знае, че има смъртни, които напояват Земята със сълзите си ”…
Като мъдрец и мъдрец Чоран – от една страна боготвори и страда за Човека и за ориста му, само че от друга – воден от остротата на прозрението си – демонстрира крайната форма на нравствена дисторция, дъното, до което е достигнал този човек. Той е в действителност „ човек и дявол ” – светлото и тъмното у него са имплицитно вплетени и читателят стартира незабелязано да гледа света с неговите очи.

В разглобения ХХ век мислите на Емил Мишел Чоран разколнически се стремят да внесат някаква естетика в дисхармонията, в деструкцията на Морала и Истината, в боголюбието и богохулството. „ Дали Човекът е един несполучлив опит? ”, се пита той. „ Дали несполучлив опит е бил самият Адам? ”… Много са въпросите и отговорите в тази забележителна книга-антология, събрала най-хубавото от първия огромен алманах на Чоран „ Сълзи и светци ” /1937, Букурещ/ и фрагменти от по-късните му „ парижки ” книги, дружно с непубликувани в книги публикации от румънския периодически щемпел. Самият Чоран твърди, че се е оформил като мъдрец още до момента в който е бил в Румъния, а във Франция той единствено „ шлифова ”, благодарение на езика на Волтер и Русо, своите мисли. И това е в действителност по този начин: потвърждават го румънските му текстове, писани за периодиката на младини и показани за първи път в това неповторимо издание.

Освен за съставителството и предговора, би трябвало да поздравим Огнян Стамболиев /водещо име в превода на огромните румънски създатели у нас: Никита Станеску, Лучиан Блага, Марин Сореску Ана Бландиана, Матей Вишниек, Октавиан Палер, Мирча Динеску, Мирча Елиаде и др./, и за отличния, богат и нюансиран български език, на който е претворено словото на този „ загадъчен и безсрамен нравоучител ”, един от последните огромни хуманисти на нашето време.

КРУМ ГЕРГИЦОВ

Емил Чоран, „ Сълзи и светци ”, съставителство и превод от румънски и френски: Огнян Стамболиев, изд. „ З. Стоянов ” и „ Авангардпринт ”