Северна Корея е извършила мащабни промени в конституцията си, с

Северна Корея е направила огромни промени в конституцията си, с които публично трансформира метода, по който дефинира територията си и връзките със Южна Корея. Според план на текста, представен от Ройтерс, страната към този момент категорично показва, че граничи с Южна Корея, като в същото време изцяло отстранява всевъзможни формулировки, свързани с концепцията за бъдещо обединяване.

Това не е просто редакторска корекция с алена писалка

Според анализатори това е първият случай, в който Пхенян категорично прибавя териториална уговорка в главния си закон, което на процедура бетонира политическата линия на режима – двете Кореи да бъдат третирани като изцяло обособени и враждебни страни.

Новият член 2 на конституцията разказва територията на страната като земи, граничещи с Китай и Русия на север и с Република Корея на юг, дружно с прилежащите териториални води и въздушно пространство. В текста е включена и дефиниция, че Северна Корея „ в никакъв случай няма да толерира никакво нарушаване “ на своята територия.

Любопитното е, че съответната граница с Южна Корея не е конкретизирана, нито се загатва непосредствено противоречивата Северна разграничителна линия в Жълто море – подробност, който анализатори поясняват като съзнателно оставяне на „ сиви зони “.

Паралелно с това в конституцията са направени и основни промени в структурата на властта

Лидерът Ким Чен-ун, като ръководител на Съвета по държавните каузи, към този момент е публично избран като държавен глава – смяна, която заменя предходната по-абстрактна дефиниция за „ висш водач “.

Още по-съществена е новата уговорка, която ясно постановява, че командването на нуклеарните сили принадлежи персонално на Ким. Така контролът върху нуклеарното оръжие към този момент не е единствено политически факт, а е записан непосредствено в главния закон на страната.

В допълнение Северна Корея се самоопределя като „ въоръжена с нуклеарно оръжие страна “

И която ще продължи да развива арсенала си за „ въздържане на война “ и отбрана на своя суверенитет и развиване. Формулировка, която звучи по едно и също време като аргументация и предизвестие – в характерен жанр, в който Пхенян от дълго време не оставя доста място за пояснение.

Южнокорейски специалисти разясняват, че неналичието на съответно посочена граница може да е опит да се избегне моментална ескалация, до момента в който в това време се затвърждава доктрината за „ две враждебни страни “, която Ким Чен-ун интензивно прокарва през последните години.

Още през януари 2024 година севернокорейският водач настоя за промени, които да дефинират Южна Корея като „ главен зложелател “ и изцяло да изключат концепцията за обща национална еднаквост. Последните промени наподобяват като разумно продължение на тази линия – единствено че към този момент не на равнище политически изявления, а на равнище конституционна теория.

Междувременно Пхенян продължава да отхвърля оферти за разговор от Сеул, а връзката сред двете страни остава на практика замразена.

Постоянното посланичество на Северна Корея към Организация на обединените нации не е реагирало на запитвания за коментар, което в този подтекст звучи съвсем като общоприета дипломатическа тишина, към този момент превърната в част от сюжета.

Източник: Ройтерс